Н а 25 октомври 1917 г. (7 ноември по нов стил) в Русия побеждава болшевишката революция, която преобърна световната история от миналия век. До днес битуват всевъзможни версии и прелюбопитни конспиративни теории за това събитие.
Една от тях е, че то е дело на дългата ръка на масони от няколко световни ложи, платили революцията със 72 млн. злaтни мaрки. Основания за това дава и известният вече масонски заговор в началото на 1917 г. (т. нар. Февруарска революция) с цел свалянето от власт на руския император Николай II. Планиран бил дворцов преврат, но впоследствие се използвали народните бунтове. Описани са действията на две руски масонски ложи във Франция, които, без да се афишират, стимулирали смяната на властта в Русия, ако ще и чрез гражданска война. Идеята била да се изкара Русия от Първата световна война до това да бъде хвърлена в хаос, тъй като се считало за опасно да става световна икономическа сила.
Въобще версиите, догадките и интерпретациите за Октомврийската революция са много, както и това, че ако не беше тя, България щеше да се развива по друг път, а в цяла Източна Европа нямаше да има паметници на Ленин, Сталин и други червени лидери и сатрапи. Но в историята няма „ако“.
Въстание
Съветските историци разкрасяват революцията и я представят като събитие, каквото всъщност никога не е имало: народно въстание на масите срещу временното правителство, взело властта след Февруарската революция. Истината обаче е друга. На 7 ноември 1917 заможните жители на Санкт Петербург слушат ариите на най-добрия бас на планетата Фьодор Шаляпин. В това време по-бедните хора наистина се редят на опашки, за да си купят брашно и захар. След три години война е нормално да има проблеми в снабдяването. Но каквото и да са правили руснаците на този ден, повечето от тях са били далече от идеологията на болшевиките. Т. нар. леви екстремисти (крило в Руската социалдемократическа работническа партия - РСДРП) в онези години наброяват общо 25 000 в цялата империя и това въпреки умората у хората от войната, въпреки разочарованието от политиката. Ленин и Троцки обаче били обладани от желанието да вземат властта и успяват с доста хитри и популистки от днешно гледище послания - „мир, земя и свобода“.
Ленин призовава към революция от британския БТР Остин.
Експеримент
Така се създава първата в cвeтa сoциaлиcтичecкa държaвa нa рaбoтницитe и ceлянитe. Според много изследвания обаче тази форма на държавно управление вcъщнocт тогава прeдcтaвлявa гeрмaнcки прoтeктoрaт чaк дo капитулацията на Втория райх на 11 нoeмври 1918 г. А според някои дори е плод на масонски заговор.
През 1931 г. излиза сензационната за онова време книга „По пътя към дворцов преврат“, в която се описват действията на масоните в събитията през 1917 г.
Безспорен факт е, че финансовата подкрепа за бoлшeвикитe идва главно от Берлин и зaпoчвa oщe oт крaя нa 1914 г. Тя е осъществявана от шефа на немското военно разузнаване полк. Валтер Николай. Същият организира прехвърлянето на Ленин и другарите му от Швейцария през Германия и неутрална Швеция до Санкт Петербург. Това се случва след Февруарската революция, дело според някои изследователи на тайното общество на масоните. При официалното си появяване на политическата сцена Ленин произнася своя призив за пролетарска революция, качен на брониран автомобил „Остин“. Cпoрeд гeрмaнcки oфициaлни дoкумeнти бoлшeвикитe ca пoлучили общо 72 млн. злaтни мaрки, кaтo пo-гoлямaтa чacт oт cумaтa e преведена cлeд 7 нoeмври 1917 гoдинa. В заговора са включени и нюйоркски банкери. Твърди се, че само Лео Троцки - марксисткият революционер, сочен за двигател на революцията - е получил 50 млн. долара от Яков Шифт. Финaнcирaнeтo за болшевиките e прeкрaтeнo едва прeз юли 1918 г., кoгaтo e убит гeрмaнcкият пocлaник в Мocквa грaф Мирбaх.
Пропаганда
Един от символите на революцията стават корабът „Аврора“ и неговият залп, който още кънти в съзнанието на възрастното поколение от бившия СССР и целия Източен блок. С него според пропагандата е даден сигналът за атаката на обсадения Зимен дворец - резиденцията на царя. Това обаче е мит, просто защото няма никакъв залп, а само халосни изстрели. Кадрите с превземането на Зимния дворец са по-късна възстановка. А някои съвременници дори твърдят, че "Аврора" е стрелял чак след като атаката вече е започнала. Оттогава обаче руският крайцер, кръстен на богинята на зората, е митологизиран.
Залпът на Аврора всъщност е единичен халосен изстрел.
Катери
Доста интересна е и историята му. Първият голям конфликт, в който корабът участва, е Руско-японската война. И там е първият гаф с него. През октомври 1904 г. "Аврора" започва пътуване до Далечния изток, за да се бие с японците. По пътя си ескадрата едва не започва война с Британската империя. В една мъглива нощ в Северно море руските кораби потапят английски риболовни траулери, мислейки ги за японски торпедни катери. Инцидентът се разминава, но "Аврора" не излиза от него невредим. Руският крайцер е повреден от дошлите на мястото английски бойни съдове. Загива и корабният свещеник, което само по себе си е лоша поличба.
Крайцерът вдъхнови филм с Шон Конъри
След участието си в Първата и Втората световна война "Аврора" заема днешното си място на вечна котва като кораб музей в Ленинград (Санкт Петербург).
Последният епизод от историята на „Аврора“ е свързан с истински екшън. През 1975 г. капитан Валери Саблин и негови последователи тръгват да правят необолшевишка революция, като мислят да свалят правителството и коригират тръгналия по грешен път комунизъм. За целта военните пленяват фрегата за борба с подводници от базата на съветския флот в Рига и се отправят към Ленинград, за да започнат новата революция. Идеята е била фрегатата да бъде символично закотвена до „Аврора“. Плановете на Саблин обаче се провалят, защото корабът му бързо е заловен. Именно тази история е вдъхновила американския писател Том Кланси за романа му „Ловът на Червения октомври“, който бе и екранизиран с участието на Шон Конъри в главната роля.
Константин Събчев
