М анастирът „Свети Павел“ в монашеската република Света гора пази една от най-известните християнски реликви. Това са даровете, които тримата влъхви (звездобройци, мъдреци) са донесли пред яслите на Божия син Иисус Христос. Смирната, ладанът и златото се показват за поклонение на миряните, прииждащи тук от цял свят. Малцина обаче знаят, че сръбкинята Мара Бранкович, вдовица на султан Мурад II, е донесла тази невероятна реликва на Атон. Това е същата владетелка, която издейства от султана разрешение за пренасяне мощите на св. Иван от Търново в Рилския манастир.
Произход
През XV век от Константинопол или от светите земи в ръцете на османците се озовали даровете на влъхвите, вероятно плячкосани от някоя обител. Щом узнала за това Мара решила да ги спаси от иноверците, като ги дари на манастира „Св. Павел“. Баща й Георги Бранкович вече бил ангажиран с тази обител, тъй като години по-рано обновил Католикона след поредното опустошително наводнение.
Монашеските хроники свидетелстват, че Мара дошла с един кораб. Малко преди да слезе на брега, й се явила Света Богородица. Божията майка й казала, че тя е господарската на това място и само нейният крак има право да броди из Атонската пустиня. Така Мара слязла на брега, но не продължила към манастира и влязла в параклис, който се намира на брега. Дошли монасите, взели даровете й и я изпратили с почести и благослов.
Артефакти
Така в манастира „Св. Павел“ се озовават духовните артефакти, които влъхвите донесли на Младенеца, всеки със специално значение - злато за царя, ладан - за Бога, и смирна - за Човека. Тази сцена присъства в много рождественски икони, в които Дева Мария и Йосиф са в пещерата край Иисус, пред тях са коленичили тримата мъдреци. Над всички обаче свети мистичната Вителеемска звезда – небесно знамение с Божествен произход, показващ идването на Спасителя на света и нов етап от развитието на Човешкия род.
Златото, което се съхранява в манастира, са 28 златни ажурни плочки с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четириъгълник и многоъгълник. Те много наподобяват играчките дрънкулки, които майките слагат по креватчетата и бебешките колички, за да занимават децата и да плачат по-малко. Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж. Ладанът и смирната, които могат да се видят, са малки колкото маслинени топчета, които са нанизани на златните украшения. Те са около 70 на брой и издават невероятен аромат. Според преданието Йосиф Обручник (земният баща на Иисус) продал няколко от тези „играчки“ по време на изгнанието на семейството в Египет.
Поради изключителната роля на тази реликва за целия християнски свят, се излагат само няколко от даровете, поставени в невероятни дарохранителници.
Към върха
Самият манастир дължи голямата си посещаемост и заради своето разположение – в подножието на връх Атон (2033 м), като оттук минават доста от поклонническите маршрути до най-високата точка на полуострова. Знае се, че вратите на манастира никога не се заключват, за да приемат закъснели хора, слизащи от върха. А разстоянията не са никак малки.
Това положение обаче застрашава обителта, тъй като високите скали от тази страна на върха създават водосборна зона. При по-голям проливен дъжд няма гора и растителност, които да поемат водата, и манастирът често се озовава насред страховити потопи. Един такъв преди години направо отнася обителта. Това е и причината главната черква да изглежда по-нова и да няма стенописи, а само икони.
Кухня
Иначе, когато пристигат тук, поклонници ги приемат любезно в Архондарника, където да се подкрепят с локум, кафе, вода и узо. Който реши да отседне, ще вкуси от прекрасно сготвени гозби, но предимно прости и постни, като леща, козе сирене, салати. Както и ще получите благословия от игумена на изпроводяк.
Императрица Теодора се молила на Огледална икона
В манастира се пазят две чудотворни икони на Богородица, едната е мироточива, а другата се нарича Огледалната. Тя е принадлежала на императрица Теодора, съпруга на царя – иконоборец Теофил. Теодора умно криела малката икона зад едно огледалце, което се сгъвало с панти. Тя уж се оглеждала, но в всъщност се молела, откъдето идва и името на иконата. Узнал за това обаче императорът, хвърлил иконата в пламъка на огнището, но тя останала невредима.
Другите християнски светини, съхранявани тук, са: частица от Кръста Господен, Кръста на св. Павел Ксиропотамски, частици от мощите на светците Григорий Богослов, Максим Изповедник, Василий Велики, главата на свети Теодор Александрийски и други. Манастирът има и 12 параклиса, сред които параклисът „Свети Георги“ е най-старата сграда, украсен е с ценни стенописи, дело на майстори от критската школа от 1555 г.
Ксиропотамски основава още една обител
Манастирът е основан от свети Павел Ксиропотамски през X век. Прелюбопитно е да се отбележи, че същият монах е основал и още един манастир на Света гора, който се казва само Ксиропотам.
Той е бил забележителен и доста влиятелен човек. Император Роман го нарича най-големия измежду философите и дори му поверява отглеждането на своите деца. Има още исторически данни, че този монах е бил син на император Михаил III, но заради войните за власт решава да се оттегли в Атонската пустиня.
В древността св. Павел е сред седемте манастира на Света гора под контрола на българската държава.
Рубриката се реализира със съдействието на Хаджи Георги Китанов
