Доц. д-р Веселина Вачкова в изследовател в Института за исторически изследвания към БАН, София; директор на Историческия музей в гр. Перущица. Автор е на 10 монографии на български, френски и английски език, сред които: „Безсмъртието: даденост, надежда, учение“. С., 2021; „Богомилската алтернатива“. С., 2017 (The Bogomil Alternative); „Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации“. С., 2013; „Сердика е моят Рим. Градският облик и ролята на Сердика (ср. III в. – ср. VI в.)“, „Белите пoлета в българската културна памет“. С., 2010 и др.; съавтор на 9 монографии, сред тях: „Масонството в България“ *Freemasonry in Bulgaria, С., 2018); „Българска национална история“, т. 3. В. Търново, 2015; „Мистерията на българските стенописи“, т.1-2, С., 2014-2015 и на над 70 студии, статии, предговори и рецензии в български и чужди сборници и периодични издания.
- Г-жо Вачкова, как се е установил празникът на 19 октомври, когато църквата почита св. Иван Рилски, а народът ни е нарекъл деня Отчовден?
- Денят на Отеца, или Отчовден, е дата, наистина на пръв поглед избрана „произволно“ от биографията на св. Йоан. Обикновено църковното честване е на „небесния рожден ден“ на светец, неговата смърт, а Успение на св. Йоан Рилски е на 18 август. 19 октомври по стар стил е денят на пренасянето на мощите на светеца от Рила в Средец. По нов стил (в България Юлианският календар е приет през 1916 г.) това е 1 ноември. 1 ноември е обявен официално през 1923 г. за Ден на народните будители точно защото е бил празникът на св. Йоан Рилски – безспорният и тогава, и преди това, и днес най-велик духовен водач на България.
- Св. Иван е смятан за небесен закрилник на България. Защо точно той, а не някой друг отшелник така е въздигнал духовната си снага над вековете?
- По-конкретно св. Йоан е небесен закрилник на българите, защото „закрилници на Царството“ от края на XII век са св. цар Петър, св. Петка и св. Димитър (паралелно с изконната поне от времето на Михаил Борис почит към св. арх. Михаил).
По инерция може да се каже, че св. Йоан е най-великият чудотворец и с това е повлиял пряко или косвено на много хора. Само до времето, когато архим. Климент Рилец издава някои непубликувани дотогава (средата на миналия век) чудеса на светеца, последните са над 380!
Нека напомним, че за канонизация са нужни над 100 пъти по-малко доказани свръхестествени дела, извършени приживе или посмъртно от някой християнин – само 3. А чудесата на св. Йоан продължават да се множат всяка година.
Обаче причината един отшелник да се утвърди сред цял един народ безусловно като общ и само негов патрон не може да се сведе единствено до факта, че е един вид „супер рекордьор“ по чудеса. Тази причина трябва да се търси в автентичната личност на светеца, която е предизвикала създаване на култ към нея, сравним не с този на св. Петка например, а на св. Константин и св. Елена.
- Неговата личност обаче някак си остава загадка. Какво знаем и какво не от житията му и колко всъщност са те?
- Да, загадка е, както е загадка реалната личност зад лика на всеки голям светец. Но в случая с Йоан Рилски има сякаш повече загадки, отколкото са характерни за житийния жанр. Сегашната официална църква и историография твърдят, че Йоан е „селянче от кюстендилското с. Скрино“, макар дори и най-официалното „Житие“ на светеца, това, писано от св. Патриарх Евтимий, да го определя като син на благородни и заможни родители, живели край „забележителния европейски град Средец“. Средецката (Софийската) линия в биографията на светеца неизменно се принизява, макар тъкмо в района на София да са възникнали най-многобройните легенди за светеца и да се намират два от известните манастири „Св. Йоан Рилски“ (Курилският и Германският). Едва ли е нужно да споменаваме и факта, че според житията самият светец е пожелал мощите му да бъдат отнесени в „Средечкото му отечество“, където почиват повече от два века (от 970 до 1195 г.). Очевидно във връзката св. Йоан Рилски – Средец има нещо, което е недоизказано, недоосмислено или съвсем умишлено се пренебрегва.
- Каква е била тази връзка? Бил ли е св. Иван „пастирче от Скрино“ или е бил син на цар Симеон Велики? Наистина много странно на фона на останалите светии, но на този се знае конкретно и годината на раждане. Дали пък това не е една от податките за знатния му произход?
- Прав сте. В някои изследвания и легенди центрираността на паметта за св. Йоан Рилски в Отчовден се обяснява с „обстоятелството“, че тогава той се е родил в с. Скрино. Ако се знаеше точната дата на Йоановото рождение, той би бил единственият средновековен светец, за когото има такова сведение. Факт е, че ние не знаем не само датата, а дори и точната година на раждането нито на св. княз Михаил Борис, нито на някого от синовете му, вкл. на Симеон, нито на някое от Симеоновите деца, в т.ч. на св. цар Петър и по-големият му брат – Йоан.
Това, че св. Йоан и св. цар Петър са били братя, е единствената истина, която знаят и предават до днес монасите в Рилския манастир. Тя е отразена както в подробните житийни разкази за контакта между двамата, така и в развилата се около тях популярна иконографска сцена. „Многогрешният Йоан“, както сам се определя светецът, е имал за какво да се разкайва извън „носената от всеки човек греховна природа“. Имало е и от какво да бяга и да се крие, освен че това поведение е характерно за отшелниците. Йоан е вдигнал бунт срещу брат си още при самото му възцаряване и дори са открити печат и надпис с неговото име – „цар Йоан“. Има за какво да се кае и св. цар Петър. Според неговото „Житие“ той е водил братоубийствени войни – сведение, звучащо странно в биографията на наистина най-миролюбивия български цар. Петър е бил миролюбив, но това не му е попречило доста сурово да смаже опита на братята си (другият му по-голям брат Михаил също въстава) да оспорят властта му. Не е нужно да се обяснява защо реалната роднинска връзка между двамата не е удобна колкото за официалния образ и на светия „цар миротворец“, а и на светото „пастирче от Скрино“.
- Ако е бил син на владетеля, то не е ли по-логично да стане епископ, а не отшелник?
- Всъщност не е. Монашеството за българите е бил най-висшият, ангелски начин на живот. За българските владетели и преди, и след официалното Покръстване през IX в. замонашването е считано за върховен завършек на кариерата им. Замонашва се още св. Тервел Тривелий в началото на VII в., замонашва се Михаил Борис, замонашва се и самият цар Петър.
- В Курска област, Русия, има град Рилск, той има ли нещо общо с култа към св. Иван?
- Чудесен въпрос, който съдържа в себе си цялата тема за мощите на единствения български светец, които почиват у нас. В началото на нашия век излезе една интригуваща книга, посветена на историята на град Рилск. Авторът Н. Чалих убедително твърди, че Рилск е създаден от монаси бежанци от Рилския манастир още при падането на България под византийска власт (1018 г.). Те донесли със себе си много книги и… дясната ръка на св. Йоан Рилски. Книгата обяснява не само защо от XII в. има град Рилск в Русия, а и защо от мощите на св. Йоан Рилски в Рилския манастир за целуване е изложена лявата ръка – дясната липсва. Тя прави днес чудеса в гръцкия манастир „Успение Богородично“ на о. Тинос. Как се озовава там отчасти разказва споменатата книга.
- “Онзи, който иска да бъде пръв сред вас, нека бъде слуга на всички“ - гласи част от завета на св. Иван – доста актуален и днес с оглед на политическите колизии в България. Съдържанието на завета обаче говори и за една сериозна теологична подготовка. Възможно ли е Йоан да е преминал обучение през прочутата Магнаурска школа?
- Не само е възможно, а е и естествено Йоан да е учил в Магнаура, както баща си и братята си. В случая обаче е по-важно, че той се е обучавал и в Студийския манастир в Константинопол. „Заветът“ на светеца е издържан в най-висок стил и е съзвучен с най-актуалните за епохата богословски идеи – творба, напълно подхождаща на един принц отшелник, но несъвместима с мита за „пастирчето от Скрино“.
Любомир Старидолски
