Д енят на Успението на Пресвета Богородица -15 август, е един от 12-те най-големи християнски празници, честван от всички вероизповедния. Божията майка се счита за закрилница на семейството, на жените и децата. Според народната традиция на този ден булките, които копнеят за рожба, даряват дрехи и обувки на сираче. Ако искат момче, даряват момченце, ако искат момиче, даряват момиченце. Бездетни семейства даряват още средства за новостроящи се храмове.
Кончината
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавриил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Тялото й погребват в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Смъртта й била лека и приличала на заспиване, оттук идва и „успение“- заспиване.
Покровителка
На Голяма Богородица, каквото е популярното народно название на празника, в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми и даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал (кърпа за завиване на хляба) и пари.
Поверие
Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки. Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба. Затова на празника Успение Богородично невестите без деца носят дарове - кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.
На този ден на много места у нас се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Вярва се още, че Божията майка е била постница и е живеела изключително скромно. Затова ритуалният хляб е прясна питка, приготвена от брашно, смляно от новата реколта жито. Традиционни ястия на трапезата са: пиле каша, варено жито, царевица и тиква и мед.
Първото грозде
В Северна България Голяма Богородица е денят, в който се събират първите плодове от лозето. Те се освещават от свещеник и после се раздават. На друг места в храма се носят дини, пъпеши, ябълки, царевица. Смятало се е, че добрите стопани трябва да приключват с вършитбата преди Голяма Богородица. Има поверие, че ако на този ден вали дъжд, следващата година ще бъде щедра и плодородна.
Дева Мария била пчеларка
В някои южни райони на празника за първи път се вади от новия мед. Традиция е той да се дарява в храма. Вярва се, че така кошерите ще са пълни с мед и пчелите ще се роят повече. По тези места Пресвета Богородица е почитана като покровителка на пчеларите, защото според преданията тя също е била пчеларка.
На местата, където се отглеждат много животни, има стара традиция на Голяма Богородица стопанките да замесват хляб и да го раздават за здравето на едрия добитък.
