Храмът на Успението на чудотвореца вече е спасен
Чудеса продължават да стават край гроба на Св. Иоан Рилски високо в Рила планина. В това е убедена реставраторката Майа Стоилова. Това лято тя възкресява стенописите в храма, вдигнат над мястото, където на 18 август 943 г. е положено тялото на Небесния закрилник на българите.
„Около 30 години след своето Успение светията се явява на игумена и повелява мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Тогава от гроба му се понесло благоухание, а тялото му било нетленно“, разказва Стоилова. По думите й за такива усещания споделят хора и днес край гроба на Чудотвореца и край мощите му долу в манастира.
Край гроба на Св. Йоан пък вече се е оформил цял ансамбъл, включващ храма над гробницата, пещерата, където в последните си години отшелникът е живял, неговия лечебен извор и молитвената му скала.
- В какво състояние е земният гроб на Небесния закрилник на България Св. Иван Рилски?
- В момента в храма при гроба на светеца се извършва реставрация, като в същото време храмът е отворен за посетители. Все пак трябва да се влиза с повишено внимание, защото има скеле. През това лято се извършва реставрация на стенописната украса на вътрешната част. Опасност за доброто съхранение на живописта представлява разположението на храма в суровия високопланински климат на Рила планина. Църквата, в която се намира гробът на св. Иоан, е изградена красиво под една голяма скала и именно това допринася за сериозните проблеми с проникването на вода и влага в нея. За щастие благодарение на навременните усилия на епископ Евлогий - игумен на Рилския манастир, този процес бе намален до минимум и в този смисъл Гробът е спасен.
- Откога датира църквата над мястото, където е било положено тялото на Чудотвореца на 18 август през далечната 946 г.?
- Нямаме данни за това. Знае се, че храмът в сегашния му вид е завършен през 1820 г. Той е построен върху основите на по-стара църква, но кога е била построена тя, не ни е известно. Това, което може да се каже от днешна гледна точка е, че строителите са подходили доста иновативно към това свещено място и в съответствие с историята му. Защото храмът продължава духа на отшелническата традиция, установена от св. Йоан. През целия си живот той се е подвизавал в пещери и хралупи. В края на живота му около него се събира братство и така се полагат основите на днешния Рилски манастир. По това време около пещерата се изграждат първите килии, вградени в самата скала при храма. Понастоящем тези килии не са отворени за посетители.
- Върху какво сте фокусирани в работата си през това лято?
- В момента работя във вътрешната част на храм „Успение на св. Йоан Рилски“ (в т.нар. наос). Там трябва да се укрепят цветните багри, които са започнали да се разрушават. Пример за това са охрите и земните пигменти, които като цяло са по-проблемни. В момента, погледнати по-отблизо, са под формата на прах и ако бъдат докоснати, ще паднат. След това пристъпвам към почистване на живописта от повърхностните замърсявания и сажди, които са се наслоили през последните 200 години и които пречат да се види богатството на колорита. В това отношение може да се каже, че южната стена е готова и сега съм се фокусирала върху западната, където е изобразена сцената Успение Богородично. Има отделни арки, на които са изписани много пророци. Фреските са дело на зографи от Самоковската школа. Самата гама на живописта, която са сътворили, е много топла. Дали от това, или поради факта, че мястото е изключително свещено - св. Йоан все пак е закрилник на българите, но човек има едно много специално усещане, когато влезе в храма при гроба му.
- Какви са вашите наблюдения, знаят ли хората, че над обителта се намира гробът на Чудотвореца и църквата при него „Успение на Св. Йоан Рилски“?
- Наистина, има много хора, които не са го посещавали. Други пък търсят само пещерата на Св. Йоан, погрешно наричана още Провиралката. Има народни поверия, че през нея могат да преминат самото праведните - онези, които нямат грехове, но ние знаем, че това не е така, защото няма човек, който да е без грях. Идеята на провирането през отвора на пещерата на светеца е човек да получи неговото благословение. Според църковното предание през този изход на пещерата ангел Господен донасял храна на св. Йоан.
- Всъщност около гроба се е оформил цял комплекс, който включва пещерата, където в последните си 12 години е живял отшелникът, неговия лечебен извор и молитвената му скала. Намирани ли са някакви артефакти в района?
- Това би било интересно, но на мен поне не ми е известно да са откривани. Що касае мястото, то се е оформило като място за поклонение след канонизацията на св. Йоан през X век. И до днес стават чудеса на изцеления от извора на св. Йоан и хората получават помощ според вярата си. За съжаление днес сред хората битува погрешната представа, че поставянето на листчета с желания между камъните в това място е задължително условие да бъдат чути. Молитвата, която излиза от сърцето, е винаги чута.
- А защо гробът на светеца е празен и кога се е случило това?
- Тук трябва да се погледне историята с мощите на св. Йоан. От житието му разбираме, че около 30 години след успението му той се явява на игумена и повелява мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Тогава от гроба му се понесло благоухание, а тялото му било нетленно. Това се случва на 19 октомври, на така наречения Отчов ден (денят на отеца).
По-късно, през 1183 г., унгарският крал Бела ІІІ отнема мощите и ги пренася в Естергом - тогавашна столица на Унгария. Те са върнати обратно в Средец благодарение на едно чудо, случило се с естергомския епископ. Понеже той не вярва и отхвърля светостта на мощите, онемява и ослепява. След много молитви и сълзи отново проглежда.
През 1195 г. българският цар Иван Асен I пренася мощите от Средец в Търновград, а през 1469 г. с разрешение от султана те са пренесени в Рилския манастир, където са и до ден-днешен.
- Хора споделят за различни знамения - мирис на цветя, било на гроба или долу в манастира. Вие или ваши познати имали ли са подобен мистичен опит?
-Преживяването на мистичен опит е нещо лично и съкровено. Хората са склонни да се съмняват и често пъти трудно вярват в чудеса, но както в древност, така и досега мощите на св. Йоан Рилски благоухаят. Това е не само мое лично преживяване. Благоуханието свидетелства за благодатта, която Бог му е дал заради великия му подвиг. Но дори и да не се усещаше благоуханието, това не намалява светостта на всебългарския покровител. Защото и до днес не секват чудесата от мощите му. По този начин човек може да отхвърли съмненията си и да повярва, както е повярвал и естергомският епископ.
Голяма част от съвременните чудеса са описани в книга. Доколкото знам, в момента се подготвя издаването на сборник с най-нови чудеса на св. Йоан Рилски.
Всичко това доказва, че Рилският чудотворец е жив, сред нас е и ни помага.
Коя е тя:
Майа Стоилова е магистър в специалност "Реставрация" в Националната художествена академия, гр. София.
Повече от 10 години работи в екипа, извършващ реставрационни дейности в Рилската света обител. Участвала е в реставрацията на украсата във вътрешността на двора на манастира, на етнографските гостни стаи, също на стенописите в Рилския метох "Орлица" и др. Нейно дело е и реставрацията на храмове в Търговище и Кюстендил
Потърсихме я по повод празника 18 август - Успението на Св. Иван Рилски. Така е кръстен и храмът над гроба на Чудотвореца (наричан църковно и Йоан), вдигнат още през Средновековието.
Любомир Старидолски
