Н а 27 август православният свят чества паметта на Свети Преподобни Пимен Велики. Той се родил в Египет около 340 г. и съвсем млад отишъл да се подвизава в пустинята с двамата си братя. Но при него загърбването на всичко земно стигнало до невъобразима степен.
Отречение
Искреността на Пименовото отричане от света била така безгранична, че той се отказал дори да види майка си, когато тя дошла да навести децата си в манастира. Пимен дошъл до вратата, зад която стояла възрастната жена, и само казал: “Мамо, какво повече предпочиташ: да ни видиш тук - на земята, или там - във вечността? Ако великодушно понесеш временната раздяла с нас, то в бъдещия живот непременно ще ни видиш.“ „Щом непременно ще ви видя там - отговорила добрата и благочестива майка, - то не желая да ви видя тук.” И утешена с тая надежда, тя си заминала, без да прави вече опити да види синовете си и да ги отвлича от подвига на избрания от тях живот.
Наставления
Преподобният Пимен отказал да приеме и управителя на египетската област, който пожелал да го посети. Светецът смятал, че ако знатните започнат да го посещават, то и простият народ ще наруши неговото усамотение. И тогава той ще се подложи на опасност да изгуби смирението си и да падне в гордост. Св. Пимен се славел със строгия си живот и наставлявал с голяма мъдрост учениците си. “Един брат, който живее заедно с други братя - казвал той, - трябва да бъде като каменен истукан: оскърбяван - да не се сърди, прославян - да не се превъзнася.” И сам дал пример за това това.
Примерът
До идването му в пустинята там живеел един старец, който се ползвал с голяма известност. Но хората го оставили и започнали да ходят при Пимен било за изповед, било за напътствия или съвети. Това огорчило Пимен. Той казал на братята: „Мъчно ни е, че всички го оставиха и се обърнаха към нас, които сме хора нищожни. Пригответе храна и вино, ще отидем при стареца и ще разделим трапезата си с него. Може би така ще го утешим”. Те взели храната и виното, но старецът отказал да ги приеме. Тогава Пимен и братята му казали: „Няма да мръднем оттук, докато не се удостоим да видим стареца”. Като видял смирението и търпението им, отшелникът се смилил и им отворил килията си. Те влезли и обядвали заедно, а накрая старецът им каза: „Истина ви казвам, много съм слушал за вас, но сега виждам стократно повече”.
Свети Пимен се представил в Господа в дълбока старост през далечната 430 г.
Проповедта е храната на духовника
Свети Пимен е оставил много притчи, с които да разяснява към какво трябва да се стреми истинският духовник. Веднъж един от братята монаси го попитал: „Когато давам на брата си малко хляб или нещо друго, тогава демоните не укоряват ли милостинята ми като такава, давана от човекоугодие?”. Старецът му отговорил: „Дори милостинята ти да е давана от човекоугодие, ние всички обаче сме длъжни да даваме нужното на брата си”. И му разказал следната притча: „Двама земеделци живеели заедно. Единият посял и събрал малко хлебна пшеница, макар и нечиста, а другият, като го домързяло да сее, не събрал нищо. Ако се случи гладна година, кой от тях ще има препитание?” Братът отговорил: „Този, който е събрал малко пшеница, макар и нечиста?”. Старецът казал: „Така и ние ще сеем малко, макар и нечисто, за да не умрем от глад“.
