М ечът не e просто оръжие, той е бил символ на статута и могъществото на собственика си. Оръжията често са получавали свои имена и мистична слава, която не е помръкнала и до наши дни. Ето кои са най-знаменитите от тях, чиито легенди още палят въображението на малки и големи.
Екскалибур
Най-известният от тях, обезсмъртен в романи и филми, разбира се, е митичният Екскалибур - мечът на великия крал Артур, забит в камък. Разбира се, толкова велика личност не може да притежава обикновен меч. Освен невероятните си технически данни той трябва да бъде още и вълшебен. Според преданието кралят получава меча си с помощта на магьосника Мерлин, чиято личност и до днес също остава загадка. Самото оръжие идва на бял свят с помощта на тайнствената Дама от езерото. Изследователи я свързват с т.нар. водни духове – същества, обитаващи реки, езера и други водоеми.
Ножницата на меча имала свръхестествени сили – тя лекувала раните на притежателя на оръжието. Преди смъртта си Артур наредил мечът му да бъде отново хвърлен в езерото, за да бъде върнат на своята истинска господарка. Любопитен факт е, че до днес археолози са открили множество мечове на дъното на различни водоеми. Освен претенденти за оригинала на Артур тези артефакти дават основание да се предполага, че е съществувал обичай да се хвърля във вода оръжието на загиналия знатен воин.
Камък
Според преданието крал Артур забил меча си в камък, за да докаже правото си на трона. Интересно е, че такова оръжие „близнак“ е оцеляло до наши дни. Става въпрос за каменен къс с дълбоко заседнал меч, който се пази в италианския параклис „Монте-Сиепи“. Собственик е бил тосканският рицар Галиано Гуидоти, живял през XII век. Веднъж на Гуидоти, който водил разпуснат живот, се явил самият архангел Михаил и поискал от него да се покае и да се подстриже за монах.
Учените потвърдиха, че мечът от Монте-Сиели наистина е принадлежал на рицаря Галиано Гуидоти.
Рицарят се разсмял и заявил, че да стане от него Божий служител е все едно да се разсече с меч камък. Замахвайки към близката морена, за да докаже сравнението си, Гуидоти изпада в потрес - острието влязло в камъка като нож в масло. Разбира се, след такова чудо Галиано веднага влязъл в лоното на църквата и даже бил канонизиран след смъртта си. Изумително, но данните от направения радиовъглероден анализ потвърждават легендата: възрастта на каменния къс и заклещилият се в него меч наистина съвпадат с времето, в което рицарят е живял.
Монаси
Дюрандал - това е името на друг вълшебен меч, чакащ своя герой да ги издърпа от една канара. Той е принадлежал на франкския рицар Роланд – реална историческа личност, герой на многобройни саги и балади. Според легендата по време на обсадата на параклиса „Нотър Дам“ в град Рокамадур (в Югозападна Франция), той хвърлил своето оръжие към камък и то взело, че се забило, оставайки да стърчи. Местни французи разказват, че съвсем доскоро действително вълшебното острие е стояло в скала до параклиса. Вероятно и благодарение на умелия пиар от страна на монасите, усърдно разпространяващи тази история, параклисът бързо става център на поклоннически туризъм от цяла Европа. Друга забележителност там е Черната Мадона – статуя на Богородица, за която се смята, че има чудотворни сили.
Монасите от Рокамадур дълго време печелят от легендата за Дюрандал.
Иначе що касае меча, то учените винаги са оспорвали тази история. Дюрандал е женско име и Роланд явно е изпитвал към въпросната дама силна любов, за да кръсти оръжието си на нея. Така че едва ли ще хвърли толкова скъпия на сърцето му меч като обикновено копие. Но ако оставим на страна логиката, географията е категорична - най-доблестният воин на Карл Велики загива на15 август 778 г. в битката с баските в Ронсевалския проход, който е на стотици километри от Рокамадур. В крайна сметка през 2011 г. мечът е бил изваден от камъка и сега е изложен в Парижкия музей на Средновековието.
Уилям Уолъс
Уилям Уолъс, знаменитият вожд на шотландците в битката им за независимост от Англия, е живял през 1270-1305 г. И съдейки по меча му, настина е бил огромен мъж. Защото самото оръжие е дълго 163 см, тежи цели 2,7 кг. Но известно е, че шотландците са обичали двуръкия меч - Клеймор - който за известно време е символ на Шотландското кралство.
Мечът на Уолъс доказва, че легендарният шотландски воин наистина е бил огромен мъж.
Да се направи ножница за такова внушително оръжия не е лесно, а и материалът за нея е меко казано шокиращ. След битката при Стърлингския мост, където шотландците извоюват славна победа, оръжието се обзавело даже с ножница и ремък от човешка кожа. Тя била одрана от английския бирник Хю Кресингъм, който според хрониките „съдирал от шотландците по три кожи и получил заслужено възмездие“. Учените обаче още спорят за достоверността на древната реликва. Просто защото крал Джеймс IV Шотландски (1488-1513) подновил меча с нова дръжка и ножница.
Викингската стомана остава загадка
Викингският меч Улфберт в средновековната епоха е смятан за нещо като елитна марка, под която са направени много остриета. Тяхното качество обаче остава загадка за учените. Металът, от който са изработени, е толкова здрав и чист, че до днес е тайна как оръжейниците от IX-XI в. са могли да постигнат такова качество.
В отличие от своите легендарни събратя, на тях никой не е приписвал вълшебни свойства. Важното е било, че техните остриета са се отличавали с високо качество. Те са носили и фирмен знак -+VLFBERHT+, полаган в началото на острието (лезвието).
Оръжията на Улфберт са били от истинска стомана.
По това време по-голямата част от европейските мечове са изработвани по технологията на т.нар. лъжлива дамаска. Отлети от нисковъглеродна стомана с висок процент остатъци от шлаката, тези мечове само визуално напомняли знаменитата дамаска стомана. На фона на това викингите някак си постигали в метала си три пъти повече въглерод, отколкото в обичайните оръжия от тази епоха. За Средновековието това било истински пробив в металообработването и тези оръжия се ценели много високо. И напълно заслужено - сравнимо с тях по здравина оръжие в Европа масово започва да се произвежда едва през втората половина на XVII век.
Константин Събчев
