О зове ли се човек във Вършец, дошъл е да си почива в най-пълния смисъл на думата.
Неслучайно второто му име е Града на здравето – сгушен в подножието на Стара планина, само на 80 км от столицата, той и околностите му ще предложат на всеки гост перфектната съвкупност от омаен планински въздух, тучни ливади, горски водопади, скрити сред стари широколистни дървета, археологически паметници, модерен СПА туризъм и, разбира се - лековити минерални извори. Именно с последните Вършец е придобил славата си като едно от най-магичните кътчета за отдих и най-стария балнеоложки курорт в България.
Всъщност цялата история на града е свързана с балнеологията и церовитата сила на водите му, които са използвани още преди хиляди години. Най-старият запазен писмен документ за неговото съществуване датира от VІ век във византийските хроники, където е споменат с името Медека (Медикус – лечебен) – единственото селище с такова наименование в Римската империя. Името отговаря и на медицинските и фармацевтичните инструменти, намерени от 1-3 век в местността Калето, където все още се белеят руините на древната крепост. В османски документи от 16-и век пък откриваме, че Вършец се споменава като Виришниче.
И макар някои погрешно да свързват произхода му с думата „вир“, името е всъщност производно от глагола "вириш" със значение издигаш, възвисяваш се и можем да го преведем като „връхче“. Причината за това е, че над града се издига ясно изразеният старопланински връх Тодорини кули с неговите четири малки възвишения, най-високото, от които е 1785 м над морското равнище...
Ренесанс
Въпреки хилядолетната му история северозападното градче преживява своя ренесанс в началото на 20-и век, а тази атмосфера все още витае из улиците. Тогава тук се е събирал българският хайлайф, за да демонстрира благополучие, да се забавлява и да лекува болежките си в лечебниците с минерална вода. Подобно на Давос в Швейцария или Карлови Вари в Чехия, в този период Вършец бил център на светска суматоха, символ на елит и балнеокурорт на европейско ниво, прочут с почти чудотворните лечебни свойства на климата и водите си.
Старт на този триумф бил зададен през 1850 г., която се смята и за рождената дата на заобиколения от овощни градини курорт. Причината – точно тогава роденият в града Димитър Лучков, който е първият балнеолог в България с европейско образование, бил излекуван с минерална вода. Малко повече от половин век оттогава било нужно, за да бъде построена и първата държавна минерална баня в града.
Баня
Наричана Старата минерална баня, тя е изградена по подобие на баните в Баден-Баден. За неин управител бил назначен Дамян Иванов и само няколко години след започването на дейността й тя си затвърдила име като целебен център. А днес знаем защо – водата на Вършец лекува заболявания на нервната и сърдечносъдовата система, както и на опорно-двигателния апарат. Чистият въздух и лековитата вода влияят добре и на болести на стомашно-чревния тракт, на отделителната система, при проблеми с очите и кожата и др.
Всъщност успехът й толкова бързо нараснал, че през 1930 г. се наложило още един лечебен център да отвори врати – Новата баня, която функционира и до днес и на която не бива да пропускате да се насладите. Тук ще ви предложат да избягате от реалността поне за малко с масаж, кинезитерапия, тангентори, джакузи и всевъзможни процедури за укрепване на здравето и духа. Басейните и ваните в банята са били проектирани от италиански майстори, а великолепните фасади на зданието са украсени с каменни фигури на древногръцкия митологичен герой лечител Телесфор. По пътя за двете сгради се пък се намира и старата чешма, изградена през 1934 г., а температурата на минералната й вода е 37°С.
Именно през това десетилетие градът преживява истински туристически бум. Тогава изникват някои от великолепните вили и хотели в стил Арт Деко, които можем да видим и до днес. Повечето носели романтични имена на цветя и на жени – като вила “Венера”, вила “Роза”, вила “Трендафила”, вила “Хортензия“, а в тях отсядали гости от цяла Европа, които не бързали да напускат китното градче цяло лято. Те обичали да се разхождат, да се застояват на сладки приказки и питие в някое от малките кафенета и да се наслаждават на тишината, мелодията на природата и кристалния въздух. А любимото място за безгрижни разходки пък била пешеходната зона в центъра, известна и до днес като „Алеята на чинарите“ – приказна 2-километрова улица, от двете страни на които се извисяват дървета на възраст повече от 100 години. Това е традиционно място за разходка на гостите и жителите на Вършец и досега, а именно покрай алеята са разположени едни от красивите вили от 20-те и 30-те.
И връщайки се обратно на тези години, любимо място на елита тогава било и т. нар. Царско кaзино, където гостите обичали да се забавляват вечер и което понастоящем тъне в разруха...
Миска
То е построено през 1924 г. и придобива царското си прозвище, тъй като било посещавано и от самия принц Кирил. Именно там през 1938 г. за пръв път била избрана и Мис Вършец. Любопитно е, че тогавашните патриархални повели не допускали участието на местни девойки в конкурса и затова престижната титла била връчена сред бурни овации на някоя си госпожица Олга Дръндаревска от „далечния” град Русе.
Вършец е известен и с красивия си парк, който е вторият по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина в София, с площ от 800 дка. Той се слива със Слънчевата градина, изградена през 1934 г. Името на градината идва от алеите, които са под формата на лъчи, изградени от специален камък, който отразява слънчевата светлина.
Друго популярно място днес, което задължително трябва да посетите при почивката си в града, е Иванчова поляна, към която водят именно алеите на градския парк. Тя е разположена на най-високото място тук и с развитието на града като популярен балнеолечебен център поляната става част от „Пътеката на здравето” – място за гимнастика, приятна разходка и отмора. Местните хора казват, че измиването със сутрешна роса от поляната преди изгрев слънце е лечебно. Можете да съчетаете малкия си поход и с пикник сред красивата природа, с гледка към върховете Тодорини кукли. А ако и това приключение не ви стига, малко по-нагоре по пътеката покрай реката ще откриете и друго приятно място за отдих – водопада Райски кът, до който се стига след 10-минутна приятна и лека разходка. От центъра през цялата екопътека има табели, така че няма как да се изгубите.
Водопад
Другият от водопадите край Вършец е Заноженският, който се спуска на 5 км южно от града, над квартал Заножене. За да стигнете до него, трябва да минете почти през цялото село и на мегдана да завиете наляво, после да продължите до края на улицата, която стига до обръщало на автобус и оттам да поемете наляво. Както навсякъде в околностите и там има табелка, която ще ви отведе до целта. Тук природата ще ви представи уникални гледки и прохлада в летните месеци, а над самия водопад се намира обширна поляна, която също подарява панорама към Тодорини кукли.
Омая
Днес из вършецкия въздух все още се носи онази омая на въздуха от belle epoque на града – само че в доста по-модерен вариант. Новите СПА хотели предлагат изискан лукс и достойно се конкурират с подобни комплекси във Велинград или Хисаря, а също и в чужбина. Мястото остава привлекателно и заради възможността за съчетаване с исторически и религиозен туризъм в района. Любопитно място за посетители на Вършец е храмът „Св. Георги Победоносец“ от 1906 г., който е обявен за паметник на културата с уникалния му иконостас и полилеи, произведени в Ерусалим и Цариград. Друго забележително място в района, разбира се, е и Клисурският манастир "Св. св. Кирил и Методий“, който е четвъртият по големина в България.
Всяка година в началото на август тук се провежда и традиционен Празник на курорта, минералната вода и Балкана и градът предлага богата културна програма за посетителите си. Затова най-подходящото време за пътуване до Вършец е именно в края на лятото. Ако планирате да посетите това магично място, погрижете се за резервация отсега.
