А нтон Прудкин е сред най-големите атентатори в световната история. Животът му е бясна въртележка от авантюри, премеждия, заговори и приключения. Познава се с най-известните българи, разговаря с цар Борис ІІІ, близък съратник е на Стамболийски, от затворник става градоначалник на София, шпионира в полза на няколко държави, изпечен контрабандист на барут и оръжие. Лежи 16 години в строг тъмничен затвор, почти половината от които прекарва самичък като „смъртен“ в единична килия, окован в 50-килограмова верига. Човек с три смъртни присъди… Няколко пъти обявява гладни стачки, едната продължава 29 дни – недостигнат рекорд в историята на затворите.
Прудкин е роден на 16 януари 1880 г. в Русе. Майка му Гицка от Мечка махала е дъщеря на богатия овчар чобан Димо. По време на Освободителната война се залюбва с 20-годишния руски войник Макарий Прудков, украинец по народност. След войната заживяват в малка къща край старата жп гара на брега на Дунава. Антон учи в Русенската гимназия, Търговското училище в Свищов, но меракът го тегли към корабите. През 1886 г. постъпва в Морското полувоенно училище в гр. Николаев, Одеска губерния, и става мичман. Известно време плава на различни руски кораби, с които стига до Индия, Китай и Япония. През юли 1900 г. във Варна става помощник-капитан на парахода „Борис“. Бързо се прочува като ловък контрабандист.
Маскировка
Дейци на македонската организация започват да му възлагат да пренася тайно кореспонденция и оръжие за Цариград. През февруари 1902 г. е натоварен да прекара тайно в Турция прочутия воевода подп. Атанас Янков. На цариградското пристанище Янков слиза преоблечен като параходен готвач, тръгнал за продукти. Укрива се в българското търговско представителство. Македонците съобщават новината на знаменития майстор на сензацията Стоян Шангов и той веднага я пуска във „Вечерна поща“. Турската полиция е вдигната на крак. Янков бяга във френската болница. Прудкин получава задача да го спаси. Огнярят на „Борис“ е подкупен да участва в операцията. Преоблича се в капитанска униформа и заедно с Прудкин отиват в болницата. Там огнярят заема болничното легло на Янков, който преоблечен като морски капитан се качва на българския кораб.
Бягството на Янков бързо е открито и турски стражари се опитват да нахлуят в парахода, но капитанът Жиролимич, далматинец, ги изгонва с думите: Я съм овде цар, бог и закон. Марш! „Борис“ вдига котва и след два часа преминава благополучно нос Кавака, където обикновено проверяват корабите, защото телеграмата закъснява. Султан Абдул Хамид не разрешава телефонът да се използва за връзка. Прудкин участва в още няколко подобни конспирации. Замогва се парично и добива самочувствие.
Любов
Влюбва се в стройна красавица с мечтателни очи. Девойката е нежна, изискана, лирична. Наскоро е завършила консерватория в Прага и я очакват концертните подиуми на Европа. Родителите ѝ категорично отхвърлят предложението му за женитба. Прудкин разиграва сълзлив театър – заплашва момичето, че ще се отрови и с това сломява съпротивата ѝ. Раждат се две дъщери, но общият семеен живот не продължава дълго. В края на 1902 г. Прудкин е уволнен от параходството заради зачестилите му крупни контрабанди на оръжие, взривове и хора. Той приема това като безбожно наказание. Според него моряк, който не върши контрабанда, не е моряк. През 1903 г. идва на гости в Русе и в книжарницата на Спиро Гулабчев се запознава с анархокомуниста Николай Музил. Срещу добро заплащане поема ангажимента да прехвърля в Русия революционни вестници и списания, печатани в Женева.
Върбан Килифарски и брат му.
Така се свързва с видните македонски дейци и анархисти Михаил Герджиков и Върбан Килифарски, които го привличат за тяхната терористична кауза. През 1903 г. ВМРО планира да извърши серия мащабни атентати на различни места в Турската империя. Михаил Герджиков се свързва с арменски революционери, които се славят като умели майстори на адски машини – сандъци или куфари с динамит и часовници, които предизвикват експлозия в определен час.
Прудкин със съвипускниците му.
Една от бомбите трябва да разруши големия мост при Одрин, но избухва при пренасяне до гара Кулели Бургас в самия влак. Друга е предназначена за Скопие, но се възпламенява в Зибиче, в самата митница. Третата бомба (40 кг динамит) избухва в къщата на Герджиков и убива трима души. Но това е само началото. Най-важната серия атентати Борис Сарафов замисля за самото сърце на отоманската империя – взривяването едновременно на няколко големи кораба, плаващи под флага на Великите сили, в цариградското пристанище, на митниците в Галата и Стамбул, Националната банка и други важни учреждения. Организирането на атентатите е поверено на Антон Прудкин.
Динамит
Във Варна са доставени 350 килограма динамит. Взривните устройства са изработени в арсенала на флота във Варна при съдействието на офицери от Софийския военен арсенал. Бомбите са снабдени със специални електровзриватели, които са новост във военната техника. Прудкин проучва разписанията на всички кораби на Великите сили, преминаващи през Варна и Бургас, и избира да взриви четири от тях. Унгарският „Васкапу“ преминава през Варна и Бургас и пристига в Цариград на 24 август. Същата вечер през Бургас заминава австрийският „Аполо“ и пристига в Цариград на 26-и. Германският параход „Тенедос“ заминава от Варна на 25 август направо за Цариград и пристига там на 26-и, а френският „Феликс Фресине“ потегля от Варна на 26-и за Цариград и пристига там на 27-и. Всички параходи остават в Цариград на 28-и вечерта. За всеки от обречените кораби са определени по 50 кг динамит.
За да бъде по-удобен за пренасяне, динамитът е разделен в два метални цилиндъра по 25 кг. Освен това адската машина има часовников механизъм и сухи електрически батерии. Всички тия компоненти са разпределени в два куфара. На кораба предстои рискованата операция отделните елементи да се свържат в едно цяло. Най-опасният момент е прехвърлянето на динамита от единия куфар в другия. Задачата е бомбите да бъдат внесени в параходите и часовниците им да се задействат в един и същи час на 27 август.
Според замисъла на Прудкин първата двойка атентатори се качва с бомбата на „Васкапу“, нагласяват я да гръмне на 27-и, слизат на пристанище Бургас, връщат се във Варна и на другия ден заминава с „Тенедос“ за Цариград с две бомби – едната за парахода, а другата за митницата в Галата. Останалите двама атентатори трябва да повторят операцията с другите кораби. Адските машини са монтирани в куфари. Предвидено е, ако бомбите бъдат подложени на проверка, те да избухнат при отварянето на куфарите.
Съучастници
В средата на август във Варна пристигат помощниците на Прудкин и отсядат в хотел „Преслав“. Това са двамата братя на Захари Стоянов – Васил и Иван, и техният братовчед Стефан Димитров – син на сестрата на Захари – Тодора.
Васил се включва в македонското движение, участва в аферата „Мис Стоун“. Природеният Иван учи в Котел, но по настояване на Анастасия, съпругата на Захари, идва в края на 1895 г. в Русе и успешно завършва тригодишната унтерофицерска морска школа. Служи като машинист на различни кораби, включително и на крайцера „Надежда“. Той е един от първите български водолази. През лятото на 1900 г. Иван заминава за Русия с намерение да учи инженерство, но идеята пропада и през октомври 1902 г. той се връща в България. Покрай брат си се увлича в македонското движение.
Прудкин се среща с атентаторите и решават Стефан и Иван първи да заминат с „Васкапу“, а той и Васил – след тях с „Аполо“, като по-нататъшните им действия да вървят съгласно изработения план.
Параходът „Васкапу“, идещ от Галац–Кюстенджа, хвърля котва във варненското пристанище сутринта на 23 август. Тогава кей няма и пътниците стигат до кораба с лодки. Заминаването е определено за 6 часа вечерта. Към 4 следобед четиримата напускат хотела и с файтон се отправят към пристанището. Иван и Стефан се качват на „Васкапу“, като сами изнасят по стълбата двата куфара, отказвайки услугите на лодкаря. Купуват билети за първа класа. Дежурният камериер хваща куфарите да ги отнесе в кабината, но Иван го спира, като заявява, че в тях има пари и няма вяра никому. Това предизвиква смут. Дежурният митничар пожелава да прегледа куфарите. Иван и Стефан реагират бурно и той повиква стражари. В този критичен момент Прудкин се намесва, казва на чиновника, че става дума за важна мисия на македонската организация и може да стане лошо, ако попречи на делото. Стражарите са отпратени. Иван и Стефан се настаняват в параходната кабина. Тук четиримата провеждат последно съвещание и се разделят. „Васкапу“ вдига котва, изсвирва три пъти за прощаване и се загубва в морската шир. Прудкин и Васил хлътват в една малка забутана кръчма и до късно поливат с вино неяснотите около атентата.
Трагедията настъпва малко след полунощ, когато „Васкапу“ наближава Бургас. Мощен взрив разтърсва бургаския залив. Корабът гори цяла нощ, а пламъците на пожара се виждат на повече от 20 километра. Загиват 28 души – 17 пътници (сред тях и атентаторите) и 11 членове на екипажа, в това число капитанът и двамата му помощници. Най-вероятната причина за преждевременната експлозия е неумелото боравене с динамита и часовниковия механизъм.
На другия ден Прудкин и Васил, без да подозират за катастрофата, се качват на „Аполо“ с бомбата. Моряците възбудено говорят за аварията с „Васкапу“, споменават за стотици убити… Прудкин настоява да прекратят операцията, Васил е решен на всяка цена да взриви кораба и Прудкин със сила му отнема револвера и ключовете на куфарите. Изважда детонаторите и ги хвърля през илюминатора в морето, след полунощ изхвърлят и динамита в морето. На бургаското пристанище научават подробности за гибелта на кораба.
Опожареният „Васкапу“ е откаран на буксир до Бургас. При огледа отпада първоначалната версия, че парните котли са гръмнали. Става ясно, че взривът е умишлен. Говори се, че това са сторили македонски комитаджии. Прудкин се разделя с Васил и потегля за Варна. Тук вече се говори, че е замесен в атентата. От София пристигат македонци и прибират останалия динамит и механизми. Прудкин се качва на влака и стига до Русе. През нощта открадва една рибарска лодка и се прехвърля в Румъния. От Букурещ заминава за Женева.
Свидетелят: ни чул, ни видял
Случаят „Васкапу“ се коментира оживено в чуждата преса. Видни европейски политици порицават сурово анархичните действия на динамитарите. Македонското лоби сред управляващите кръгове в България успява да замете следите на атентаторите. Прудкин получава съобщение, че може да се върне. Във Варна, в присъствието на австрийския консул, е подложен на разпит. Най-сериозно обвинение за участието му в атентата идва от страна на турчина файтонджия, който разказва за съмнителните куфари, които са качени на кораба. Спешно от София пристигат двама македонски харамии, изпечени главорези – Христо и Никола. Те наемат файтона и го изкарват извън града. На другия ден файтонджията се кълне в най-милото си, че нищо не е видял и нищо не е чул.
Делото прекратено поради липса на доказателства
Делото на „Васкапу“ се прекратява поради липса на доказателства.
Идва време да се оправят сметките. Прудкин е пазарил участието си в атентата срещу голяма сума, но навсякъде среща отказ. Накрая получава 30 лева! Работата е там, че организацията е планирала да плати взривяването на корабите с пари от друга конспирация. С нея е натоварен Върбан Килифарски. Заедно с още един харамия той отива в дома на политика милионер Иван Гешев. Насочва револвера си срещу него и му заявява, че трябва да даде 100 000 лева за делото на Македонската организация. Българският Крез припада от уплаха. Килифарски го свестява с вода от гарафата. Гешев подписва чек за 100 000 и се кълне, че никому не ще обади за експроприацията, но веднага след като им вижда гърба, се обажда в полицията. На другия ден човекът, дошъл в банката да осребри чека, е арестуван. Килифарски е преследван и след престрелка арестуван. Вместо да бъде осъден на смърт, получава само три години и половина затвор. Дълга и силна е ръката на македонците.
Неочаквано при Прудкин във Варна пристига Васил. Известява го, че дейци на организацията са се договорили с австрийския консул срещу крупна сума да му предадат името на човека, взривил „Васкапу“. Предлагат на Прудкин да заяви, че сам е извършил атентата, воден от анархистично убеждение, без никакво участие на македонците. За тази цел ще получи 50 000 лева, с които да замине със семейството си в Аржентина. Прудкин отхвърля офертата и се връща на работа в параходството. Скоро името му ще прогърми в нови големи терористични акции и афери.
Боян Драганов
