М есеците преди откриването на активния ловен сезон трябва да бъдат употребени за подготовка на оръжието, с което ще ловуваме. Както при купуването на нова пушка, така и при пригаждането на старата към нашите особености трябва да се имат задължително предвид някои принципи. Необходимостта мерната линия на пушката винаги да съвпада с линията на прицелване по един и същи начин е гаранция за успешна стрелба по подвижни цели.
Мерната линия на пушката е линията, която минава от мушката през средата на мерната планка и завършва на горния срез на щитчето на цевната кутия. Линията на прицелването е линията, която съединява погледа на стрелеца, мерната линия на пушката и точките на прицелването.
Мерна линия
Тези две понятия – мерна линия и линия на прицелване, не бива да се смесват, тъй като имат самостоятелно значение, но същевременно са свързани помежду си. Мерната линия представлява винаги част от пушката, а линията на прицелването се образува при насочване на пушката към целта. Необходимо е винаги да се получава съвпадение между мерната линия на пушката и линията на прицелване, и то по един и същи начин.
За да се постигне това, дължината на приклада трябва да отговаря на дължината на ръката от извивката в лакътната става до средата на първата нокътна става на показалеца, когато частта на ръката от рамото до лакътя образува прав ъгъл с частта от лакътя до китката, а пръстът, дланта и частта от лакътя до китката лежат на една права линия, с което се определя дължината на приклада от предния спусък до средата на задтилъка; извивката на приклада във вертикална плоскост да отговаря на разстоянието от зеницата на окото до ключицата, което отговаря на дължината на шията; ъгълът между плоскостта на задтилъка на приклада и продължението на линията на прицелването да отговаря на формата на гръдния мускул на стрелеца, от което зависи и стрелбата по земни или въздушни цели. Страничното отклонение на приклада да отговаря на широчината на раменете (гърдите) и лицето на стрелеца.
Прогонването (пригодяването) на ловното оръжие винаги трябва да започва от дължината на приклада. След това се коригират вертикалната извивка и страничното отклонение.
Приклад
Задължително е да се започне с дължината на приклада, защото с удължаването му се увеличава както страничното отклонение, така и извивката на приклада надолу по вертикала. Обратно, при намаляване на дължината на приклада вертикалната извивка и страничното отклонение на приклада намаляват, тъй като бузата на стрелеца ляга по-близо до цевната кутия, където размерите на извивката по вертикала и на отклонението на приклада вляво или вдясно са по-малки.
Центърът на тежестта на пушката зависи от масата на цевите с полуложата и цевната кутия с приклада. При добре балансирана пушка центърът на тежестта се намира на 50-60 мм от задния срез на цевта. С добре балансирана пушка прикладването е по-бързо, произвеждането на изстрела става за по-кратко време и с по-голяма точност и маневреността на пушката е много добра. Тя зависи от разпределението на масата на пушката по основните й възли, което е съотношение между цевта с полуложата и цевната кутия с приклада.
Ако всички тези изисквания към ловното оръжие според антропометричните данни, анатомическите и физическите особености на стрелеца и състоянието на опорно-двигателния му апарат се изпълнят така, че при прикладване с пушката винаги да има пълно съвпадение на мерна линия и линия на прицелване, то тогава прогонването (пригодяването) на ловното оръжие е сполучливо, гарантиращо точен и успешен изстрел.
Сърната: Красавицата на българската гора
Пролетта и началото на лятото е времето, в което сърната, за да отвлече скитащите кучета и другите си врагове от току-що родените си рожби, често ги изоставя сами. За съжаление хората не знаят това и когато намерят сърнета в гората, ги прибират, предполагайки, че майката е станала жертва на хищници. Не го правете!
Красавицата на нашата природа – сърната, има стройно тяло. През лятото козината й е жълтеникавочервена, а през зимата - сивокафява. Около опашката има бяло петно (огледало). Сръндаците имат рога с три разклонения. Много рядко при някои индивиди се появява четвърти шип. Силните сръндаци сменят рогата си през октомври, а по-слабите и по-младите — по-късно. Сърната достига около 20-25 кг. Някои стари сръндаци достигат 32 кг.
Сърната е разпространена почти в цялата страна. Тя се среща във всички наши планини, в обработваемите площи и равнинните гори в Северна и в Южна България, но плътността й е най-голяма в Североизточна България. В планинските райони сърните извършват сезонни вертикални миграции - през зимата слизат в по-ниските части на планините, а през лятото се изкачват до горната граница на гората.
През лятото сърните се движат заедно с малките си, а през зимата се събират на стада. Те се хранят привечер, нощем и сутрин. През зимата в спокойните места пасат и през деня. За почивка си приготвят временно легло, като с предните си крака ровят сухите листа или снега. През зимата се придържат към по-топлите склонове, където снежната покривка е по-тънка.
Сърната се храни с тревни, храстови и дървесни видове, културни растения, гъби, горски плодове, буков и дъбов жълъд. При хранене не се задържа дълго време на едно място. Има добре развито обоняние и слух и по-слабо зрение.
Половата зрялост при сърните настъпва след втората година. Сватбуването протича през юли-август, но в отделни случаи и по-късно. По това време сръндаците са по-непредпазливи и при движението си издават специфични звуци, с които примамват женските. Сръндакът остава няколко дни с една сърна, като неколкократно я опложда. След оплождането търси друга. Един сръндак за един сезон опложда последователно от 2-3 до 4 сърни. Оплодената яйцеклетка започва да се развива след период на покой от 4 до 5 месеца. Бременността продължава около 40 седмици. През май сърните раждат едно или две, а понякога и три сърненца.
Сърната има много неприятели, сред които най-безмилостни са скитащите кучета, вълкът, чакалът, лисицата, дивата котка. В полските райони малките често стават жертва на селскостопанските машини.
Стъпката на сърната е заострена, а дирята зависи от начина на вървежа. При бягане копитата й се разтварят, като се отпечатват и задните копитца.
Йото Пацов
