Н а 6 май над 200 000 българи ще почетат своя небесен покровител свети Георги. Живял през III-IV век, той е загинал мъченически за Христовата вяра по време на Диоклециановите гонения. Според легендата обаче Бог дава вечен живот на праведниците, като ги допуска близко до себе си и своята енергия, за да помагат на хората на грешната Земя. Тези библейски легенди оживяват в южното българско село Златолист. Там се разказва, че се чуват копитата на свети Георги. Той слизал от Небото в едноименния храм, за да помага на търсещите закрила, лечение и утеха. В черквата навремето е живяла и чудотворницата Преподобна Стойна. Тя твърдяла, че лекува именно със силата на светеца конник.
Традиция
По традиция в храма на всеки Гергьовден се събират поклонници отблизо и далеч, а историите, които се разказват, са достойни за фантастичен филм на Холивуд. Само че за хората те са си напълно реални.
Обикновено срещу празника се нощува в храма.
През нощта по някое време започват да се чуват странни звуци, което се тълкува като сигурен знак, че светиите ще откликнат на молитвите на вярващите.
Църквата в село Златолист.
Някои им пишат и листчета с желания. Пъхат ги между гредите на черквата, които вече са побелели от хорските мъки и проблеми. През годините много хора са намерили спасение в района, изпълнен с паранормални явления. Мъж довел дъщеря си, която получила усложнение след бронхопневмония. Лекарите давали нищожни шансове да оцелее. Бащата и детето цяла нощ се молили пред светеца и болестта сама си отишла. Млада жена пък страдала от тежко кожно заболяване. Баща й Виолет Христов сънувал как върви по улиците на село Златолист и накрая попада на местната черква. А там св. Георги слиза от иконата си и пробожда с копието си змия, която точно в този момент съблича кожата си. Всичко това взело, че се случило наяве, след като един ден бащата се появил с щерка си пред храма. Преспали те в църквата и 15 дни по-късно болестта започнала да регресира. Докторите онемели от почуда, когато след 3 месеца от коварното заболяване нямало и следа. Разказва се и за случая с 18-годишната Радослава. Тя намерила спасение Свише тука подир няколко операции на камъни в бъбреците. Селяните вярват, че за страдалците се застъпва лично монахинята Стойна пред св. Георги.
Стаичка
В църквата е запазена нейната стаичка. Тя е пълна с нейни вещи и икони, на някои от които грее нейният лик с ореол, въпреки че само за хората тя е светица, докато православната църква все още не я признава.
Според нейното житие, Стойна била монахиня, бежанка от село Хазнатар, Серско. Още на седем годинки се разболяла тежко от едра шарка и ослепяла. Когато станала на 16 лета й се явил свети Георги, който й казал следното: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило.” Разкопали мястото и наистина отдолу изскочило указаното в съня на незрящата девойка. По-късно като бежанка тя идва да живее в село Долна Сушица (днешно Златолист).
Икона на Св. Георги, считана за чудотворна, посреща на входа на селската черквичка.
Когато роднините я докарали с каруцата, момата слязла й казала, че черквата ще бъде новият й дом. Тогавашният свещеник Георги Костадинов я приел като скъпа гостенка. По настояване на св. Георги, с когото момичето общувало като с духовен наставник, чудотворната му икона била изложена в местния храм. Така се удала възможност и на вярващите в района да черпят от нетварната й благодат.
Малария
Крехката девойка Стойна също криела неземна дарба да помага с молитва. Постепенно славата й се разнесла и към нея започнали да идват хора за съвет или изцеление. Имало случаи, в които тя успявала да пребори дори нелечимата тогава малария. В тези моменти кандилата в храма се разтрисали. Уплашените селяни тя успокоявала с думите, че това е свети Георги, който „слизал по жицата“. Както сама признавала, светецът на кон й помагал и я защитавал от беди по време на земната й мисия.
В храма още се пази монашеската килия на Преподобна Стойна.
Според местни предания веднъж Преподобието успяла да съживи дете от София, което било в кома. Събудила го като му чела половин час над главата молитви от Требника. Изправяла и сакати хора на крака, разказват бабите от Златолист. Бедните селяни обаче били най- признателни, защото монахинята успявала някак си да изцели болните им животни – крави, овце и козички с билки и молитви.
Птицеферма
Съвременници на Преподобна Стойна свидетелстват, че към края на 20-те години на миналия век в този югозападен край на България хората вече се стичали от цялата страна и чужбина. В знак на благодарност за сторено добро те оставяли агнета, торби с жито и кокошки. Така в един момент черковният двор на селото заприличал на птицеферма, в която имало над 500 пилета, че и пуйки. „Ей, как пък нито едно животно не закла Преподобието. Раздаваше ги на бедните, а по Великден всички разчитаха на нея за яйца“, спомнят си възрастни хора в района, които са слушали истории от своите близки.
Олтарът на храма е запазен в оригиналния му вид от времето на чудотворницата.
Мнозина се чудели как всъщност живее Стойна, от светлината ли се храни, че цял ден изкарва с по една нафора, взета на службата. Чат-пат я виждали да пие чай или да хапва плодове, предимно портокали, смокини и лимони, които й носели армаган посетители от Беломорието.
Пророчица
Твърди се още, че монахинята имала и ненадминат пророчески дар. Тя виждала много назад и напред във времето – от Сътворението на света до Свършека му и Второто пришествие. А на въпрос кой й помага за това, отговаряла скромно свети Георги.
Народната светица е рисувана заедно със Св. Георги.
„Нямаше тайни за нея. Щом дойдеше човек, тя все едно в душата му виждаше. Тогава не започваше да го съди, защото нямала това право. Казваше си му кривиците и какво трябва да направи, че да се поправи. Изповед и покаяния бяха задължителни. Иначе болните лекуваше с молитви и билкови рецепти“, разказвали преди време земляците й. Мнозина са виждали калугерката да си говори със светците в малката стаичка. По едно време култът към нея дотолкова се развил, че някои от посетителите се кълнели как Стойна се е носила из въздуха, без да стъпва по земята. Дългата й одежда понякога се поклащала от вятъра и ставало видно, че Преподобието не ходи, а лети във въздуха на 5-10 сантиметра от пода. Праведната жена умира на 22 декември 1933 г. Тялото й е погребано в двора на селската църква „Св. Георги Победоносец“, където има оформен мемориал.
Молят се боси върху камък с орел
Навремето в средата на храма, под купола, е имало мраморна плоча с двуглав орел, орисан от св. Георги. В този камък е била стаена наземна сила, а хора виждали Стойна да левитира именно докато се моли отгоре му. После обаче реликвата изчезнала. В един момент в двора се появил друг камък, подобен на този със символа на Вселенската патриаршия. Вярва се, че ако човек остане малко върху него, се зарежда с целебна биоенергия, а мечтите или проблемите му скоро намират решение.
Има суеверие, че ако човек се вгледа в иконата на Иисус Христос за около 30 секунди и ако очите на Божия син се отворят, значи душата на този човек е пречистена.
Ванга я обяви за своя предтеча
Има теория, че Ванга е наследила част от силата на преподобна Стойна. Този мит петричката пророчица не отричаше, ами дори потвърждаваше. "А-а-а. Стойна е три пъти по-високо от мене! Она целио живот го е страдала ката светица. Яз пийнувам, такива работи, а она нищо, ни месо е турила в уста, ни ракия, само водичка. А и светите работи она със свети Георги ги е правила", разказвала Ванга за своята предтеча.
Любомир Старидолски
