Д есетилетия премълчаваните факти в западната ни съседка Северна Македония за буквалното изтребление на хиляди българи вече са известни на българската общественост.
Става дума за т.нар. Кървав Божик или Македонската кървава Коледа. Според задълбочените изследвания на историка Веселин Ангелов само на 7 януари 1945 г., първия ден на Коледа, по списък, съставен от Лазар Колишевски във Вардарска Македония са избити без съд и присъда и безследно изчезват 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са избити цели фамилии. След това телата им са изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево. Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток”, както и в затвора “Идризово”. Само в първия ден на Коледа, 7 януари, в Скопие са избити 63 души, във Велес - 54, в Куманово - 48, в Битоля - 36, в Щип - 77, в Прилеп - 35, край село Владимирово, Беровско, са убити 330 души. Във Велес телата са закопани зад черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
Жестокост
На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година, в казармите в Скопие и Щип се разбунтували няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград заповед да отидат на Сремския фронт в защита на Сърбия. Декларират желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на Тито - Светомир Вукманович - Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски, решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот фашистички окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Там веднага ги обезоръжават , арестуват и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо, само за няколко часа са разстреляни над 70 офицери. Войниците, които вече са прибрани в казармите, усещат, че с техните офицери нещо се случва, и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички са разстреляни или умират от глад и студ.
Мъст
На 6 срещу 7 януари 1945 година започва масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те са наричани “бугараши” и “помагачи на „бугарскиот фашистички окопатор”. Сръбските мекерета формално се позовават на току-що гласувания Закон за защита на македонската национална чест. Най-окървавени са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. Във Велес телата са закопани зад черквата „Свети Спас“ и край Пуста кула. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства. Най-пострадали са представителите на интелигенцията. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.
Свидетелства
След края на войната през 1945 година Сталиновият Съветски съюз тръгва към създаване на Балканска федерация, за да контролира Балканите. Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България...” В дневника му още пише: «На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров.».
Обрат
След срещата Тито предусеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а съветското разузнаване вече е докладвало на Сталин, че маршал Тито се заиграва с Чърчил и англичаните. Така настъпва обрат и проектът Балканска федерация се разпада. Което в исторически план е жив късмет за България, иначе днешната Благоевградска област щеше да влезе в рамките на СФР Югославия! Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители, вече са плъзнали из Пиринския край.
Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава възможността при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия. Има известна ирония в следвоенния статут на Георги Димитров. Преди това в Москва той е нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е само един от боричкащите се около престола му претенденти за водач на Югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност обаче Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори фактически той е понижен - от интернационален в национален водач.
