Н а 12 септември 1924 г. завършва живота на един от най-интересните и противоречиви деятели на македонското движение от края на XIX и началото на ХХ век - Алеко Василев.
В българската история той е известен още с даденото му от народа прозвище Алеко паша. Това е човекът, поръчал и организирал убийството на лидера на ВМРО Тодор Александров, заради което само две седмици след това и той намира смъртта си от македонски куршум.
Алеко Василев е роден през 1891 г. в Долна Джумая, градче, намиращо се днес в Гърция. По онова време градчето е населено предимно с българи и власи и с доста по-малко гърци.
До Балканската война той работи като учител, като в същото време е член на възродената ВМРО и симпатизира на Яне Сандански. След избухването на първата Балканска война той е в състава на четата на Яне, която участва като част от Седма Рилска дивизия. През Междусъюзническата война Алеко е назначен за началник на полицията в Петрич. През Първата световна обаче той отново се връща на фронта като командир на партизански взвод в състава на 11-а Македонска дивизия. А след края на войната е назначен на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, начело на която стои ген. Александър Протогеров. Цивилните постове обаче, оказва се, не са по вкуса на Алеко паша.
След края на Първата световна война създава в Пиринска Македония военна организация, която се присъединява към възобновената Вътрешна македоно-одринска революционна организация. А самият Алеко е определен за окръжен войвода на Петрич и пълномощник на ЦК на ВМРО за Серския, Струмишкия и Солунския революционен окръг. През 1922 г. Алеко паша стои в основата на организирането на т.нар. Неврокопска акция на ВМРО.
Влияние
Тя е свързана с опитите за надмощие в борбата за македонската кауза между ВМРО и Македонската федеративна организация. Втората е създадена с активното съдействие на българското правителство на БЗНС начело с Александър Стамболийски, като тя открито се противопоставя както на сръбските чети, така и на тези на ВМРО. През август 1922 г. МФО обявява Пиринска Македония за „държава в държавата“, като крайната цел е тя да бъде присъединена към България. Постепенно организацията създава свои структури и в Сърбия и Гърция, като в земите под свое влияние създава собствена полиция и съдии и дори започва да събира данъци от населението. Това, разбира се, се посреща на нож от дейците на ВМРО, които също искат да упражняват влияние и контрол над същите земи. Няма как интересите на двете организации един ден да не се сблъскат, като инициативата е на лидерите на ВМРО.
На 16 и 17 октомври 1922 г. чети на ВМРО с около 1000 души състав окупират Неврокоп и прогонват оттам федералистите. Четите са ръководени от войводите Алеко Василев и Георги Атанасов. Четниците изгарят къщите, дюкяните и клубовете на местните членове на БЗНС, а 12 от най-изявените привърженици на федералистите направо са разстреляни на площада без съд и присъда. И отговорът, разбира се, не закъснява. На 17 октомври градът е обкръжен от войниците от Шеста Търновска дружина, командвана от майор Никифор Никифоров. За да запази живота на невинните граждани, войводата Алеко паша приема предложението и започва преговори с майор Никифоров, като искането му е едно: в бъдещо градско управление да не бъдат допуснати федералисти. В замяна четниците на ВМРО се задължават да напуснат Неврокоп без нито един изстрел и без да бъдат обект на по-нататъшно преследване. „Министрите в България ние ако решим да ги убиваме, за нас е лесно, но не искаме. Ами да вземат да си опичат акъла и да не ни преследват, да не пращат повече хора против нас, че всяко търпение си има граници“, заявява Алеко паша на българския народен представител Георги Йорданов, участвал също в преговорите. А за причините да нападне и окупира Неврокоп Алеко заявява лаконично: „Нападнах, защото ми пречеха. А аз не искам да ми се пречи. И затова просто си разчистих пътя.“ Всъщност Неврокопската акция има един доста силен, ако не общоевропейски, то балкански акцент.
Автономия
Гърция обвинява българското правителство, че чрез нея се опитва да повдигне въпроса за постигане на автономия на Македония.
През битието си като македонски активист и войвода Алеко Василев води борба не само срещу сръбските и гръцките македонисти, но и срещу българските федералисти. Както и срещу българските комунисти. През септември 1923 г. по време на размириците, обявени гръмко от социалистическата историография за Септемврийско въстание, Алеко Василев прави всичко възможно да потуши това въстание в Разлог. Той успява да задържи част от ръководителите му: Методи Алексиев, Владимир Поптомов, Тодор Ангелов, Георги Захов и Костадин Патоков, и ги обявява за свои заложници.
Фатално за Алеко паша се оказва неговото противопоставяне на лидера на ВМРО Тодор Александров. На 31 август 1924 г. Александров е убит на пътя край село Сугарево, което днес се намира в община Сандански. Александров и спътникът му ген. Протогеров пътуват, за да присъстват на конгреса на Серския революционен окръг. Към 6 ч. сутринта двамата са на пътя за Мелник, където ги чакат войводите Щерю Влахов и Динчо Вретенаров с още двама човека - Динчо Сугарски и Динчо Балкански. Последните двама са хора на Алеко паша. Шестимата продължават на коне в Пирин планина. Към 15 ч. те спират за почивка в една малка долина. Там е извършен и атентатът. Тодор Александров е застрелян, докато си разговаря с ген. Протогеров. Убийството е извършено в гръб, а стрелците са Вретенаров и Влахов. В същото време Динчо Балкански убива телохранителя на Александров, Панзо Зафиров. Александър Протогеров остава жив и невредим и това става причина по-късно да бъде обвинен от ВМРО, че е знаел за готвещото се покушение и дори че е в основата на неговото организиране. Разбира се, генералът категорично отхвърля това обвинение. След екзекуцията труповете на убитите са заровени набързо от убийците край пътя. Три дни по-късно труповете на Тодор Александров и бодигардът му са изровени и препогребани до параклиса „Св. Илия“, намиращ се над село Сугарево. На погребението присъства Алеко паша, който по онова време вече е заподозрян като поръчител и организатор на атентата.
Отмъщение
Новият лидер на македонската организация - Иван Михайлов, не закъснява да се разправи и да отмъсти за атентата и убийството на предшественика си. Като възмездието идва само 2 седмици по-късно, по време на т.нар. Горноджумайски събития. На 12 септември в Горна Джумая в хотел „Париж“ по време на събрание на ВМРО терористична група начело с Кирил Дрангов напада и убива Алеко паша и още 20-ина негови привърженици. И този път намиращият се там ген. Протогеров остава жив и невредим. В същия ден са убити и привърженици на Алеко паша в цяла Пиринска Македония. Възмездието бързо застига и физическите убийци на Тодор Александров. Щерьо Влахов и Динчо Вретенаров са убити в землището на село Припечене. Така завършва поредната сага от борбата за обединение на Македония с България.
Иван Георгиев
