Е два ли са много българите извън категорията на професионалните историци, които да знаят или поне да са чували името на поп Сокол. То е абсолютно неизвестно за разлика от това на водачите на Априлското въстание. А това е крайно несправедливо, тъй като с мъченическата си съдба и смърт той заема напълно достойно място в Пантеона на българското безсмъртие.
Родната къща на поп Сокол в Брацигово е запазена и е превърната в музей.
Истинското име на духовника е Никола Троянов. Роден е през 1824 г. в Брацигово. Произхожда от известен в цяла Южна България дюлгерски род. Баща му Апостол обаче умира, когато малкият Никола е едва 5-годишен. Майката се омъжва повторно за даскал Иван Костадинов, който на следващата година записва момчето в школото да се учи на четмо и писмо. От детските години на малкия Никола идва и прякорът му Сокол, тъй като той бягал изключително бързо, все едно сокол летял в небето. С това прозвище ще остане той завинаги и в летописа на българската история.
Свещеник
На 15 години младият Никола постъпва в Кричимския манастир „Св. Богородица”, а в 1849 г. е подстриган и ръкоположен за свещеник в църквата „Св. Йоан Предтеча” в Брацигово. Там той бързо става известен с името, с което местните го наричат - поп Сокол. Наред с църковните задължения той обучава местните деца, а понякога и бащите им на четмо и писмо и преподава в началното, а след това в създаденото класно училище. За труда си в школото той не взема и стотинка. За да изхранва семейството си, е принуден да прави бурета за вино и каци за кисело зеле. Той обаче изобщо не смята това си занимание за недостойно и унизително. „Срамна работа няма”, обича често да повтаря свещеникът на близките си, учейки ги на трудолюбие.
Църквата Св. Йоан Предтеча в Брацигово, в която поп Сокол е служил и е учил на четмо и писмо малки и големи.
Левски
На 23 ноември 1868 г. поп Сокол е един от създателите на тайния частен революционен комитет в Брацигово, част от комитетската мрежа на Васил Левски. Отецът полага клетва пред зоркия поглед на самия Апостол на българската свобода и със сигурност тази негова първа и единствена среща с Левски ще остане завинаги в паметта и съзнанието му. Още повече че по волята на Апостола свещеникът е избран за председател на революционния комитет. През следващите четири години младият отец неуморно привлича нови членове към комитета, говори разпалено, убеждава, заплашва, заклева юнаците в кръста, евангелието и „оружието” да бъдат верни на борбата за освобождението на родината. Заседанията на комитета обикновено се провеждат в дома на попа, но когато там няма възможност, той води юнаците в Божия храм, където изнася огнени революционни проповеди от самия Божи олтар. Поп Сокол посвещава в освободителното дело дори и своите дъщери.
Бенковски
През февруари 1876 г. новият водач на освободителната революция в Средногорието Георги Бенковски идва в Брацигово да създаде революционен комитет. Когато разбира, че тук такъв има създаден още от Дякона Левски, за него не остава нищо друго, освен също да припознае поп Сокол за председател и на новия революционен комитет. Според спомените на останали живи дейци на брациговския комитет свещеникът се ползвал с изключителна почит и уважение „поради възрастта и заслугите му”. Хората гледали на него не само като на църковен служител и Божи наместник, но най-вече като на човек, срещал се лично с Дякона Левски и слушал освободителните слова от неговата уста.
След като на 20 април въстанието е обявено в Копривщица, а Петлешков сам донася в Брацигово и прочита пред населението Кървавото писмо, поп Сокол нарежда камбаните на селската църква да бият тържествено като за най-голям християнски празник. А сам той, за да не губи време да се преоблича, запасва направо върху черното расо пищовите и сабя и повежда народа на борба за освобождение.
По време на 16-те дни отбрана на Брацигово поп Сокол неизменно е в първите редици на въстаниците и гръмкият му глас се чува по всички краища на отбранителната линия. Той участва и в изпробването на брациговската артилерия от черешови топчета. Когато срещу въстаниците, наред с башибозука, пристига и редовна армия и положението става неудържимо и безнадеждно, ръководителите на въстанието решават да се предадат, за да спасят останалото население.
Мъчения
На 7 май 1876 г. поп Сокол е заловен и прекаран през Брацигово, вързан между два коня и влачен с окови на ръцете и букаи на краката. Мъченията му започват още тук. Той е смлян от бой. Османците откъсват цели парчета месо от тялото му при ударите с бичовете и с веригите, с които го налагат. Едва дишащ, божият служител е откаран в затвора в Татар Пазарджик, където изтезанията се подновяват. Плътта му е пробождана с нагорещено желязо. Върхът на мъченията обаче е в пловдивския затвор Таш капия.
Старият пловдивски мост, на който се предполага, че е обесен поп Сокол.
Там безстрашният отец е бит, горен, пърлен, бесен. Костите му са трошени, зъбите му са извадени, косата и брадата му са изтръгнати. Той обаче успява да запази хладнокръвие пред лицето на смъртта и не издава никого. Накрая, безсилни да го пречупят, мъчителите решават да се отърват от „папаз комитата”. Той е изведен от затвора и с вериги на ръцете и краката е откаран на един от мостовете над Марица, където е обесен полумъртъв. Отначало турците искали да изхвърлят трупа му във водите на реката, които да го отнесат по течението.
По това време обаче в Пловдив се намира европейска комисия, дошла да провери истина ли са писанията на европейските журналисти за турските зверства в българските земи след потушаването на въстанието. Затова по нареждане отгоре пловдивските управници нареждат тялото на обесения поп да бъде дадено на близките му. Според разказите на съвременници тялото на свещеника не приличало на човешко и трудно можело да се разпознае къде му е главата и къде са ръцете и краката. Всички кости били натрошени, а на много места плътта липсвала и костите се белеели зловещо.
Шествие
Погребението на поп Сокол се превръща в протестно шествие до гробището, където един от дошлите да го изпратят изрича думите, останали да кънтят и днес: „Никола Апостолов Троянов, поп Сокол, е един велик мъченик на свободата. Той ще остане и ще продължи да живее навеки в българската памет”. За малко известния на българския народ герой и мъченик историкът проф.
Йоно Митев пише: „След Априлското въстание за него знаеше от край до край измъчената българска земя. Името му беше поставено наравно с това на легендарния Петлешков. Чуждестранните дипломати го споменаваха в докладите си и го зовяха народен мъченик”.
Днес в Брацигово е запазена родната къща на поп Сокол, която е музей и е обявена за паметник на културата. В къщата има таен параклис с иконостас и скривалища, които са били използвани от четниците за укриването им от турците. През 2009 г. къщата е реставрирана основно, като е запазен автентичният й вид и над 200-годишната й история.
Иван Георгиев
