Е два ли има българин, който да не знае името на идеолога на освободителното движение Георги Раковски. Целият живот на този велик българин минава в търсене на начини и средства за постигане на освобождението на родината. И, уви, смъртта затваря очите му 11 години преди да види мечтата си постигната. Наред с общоизвестните събития и факти от живота на Раковски обаче има и такива, които далеч не са известни на повечето българи.
Името
На първо място това са имената на революционера. В миналото и днес той е известен като Георги Сава Раковски, а някъде имената му са изписани като Георги Съби Раковски. В действителност обаче кръщелните имена на революционера са Съби Стойков Попович. Той е роден на 14 април 1821 г. в Котел и е кръстен на дядо си Съби, известен търговец на кожи. Името Георги приема в чест на вуйчо си - революционера и участник във Велчовата завера, кап. Георги Мамарчев. А фамилията Раковски идва от сливенското село Раково, което е родното място на баща му Стойко.
Малкият Съби учи първо в килийно училище в родния си град, а след това в Карлово при известния възрожденец и просветител Райно Попович. През 1836 г. е принуден да напусне училището и Карлово заради избухналата там чумна епидемия. Заминава с баща си за Цариград, където продължава образованието си в гръцкото училище в Куручешме, най-старото и престижно учебно заведение в османската столица, в което са учили и много българи през Възраждането.
Образование
Става един от най-образованите български възрожденци. Едва 16-годишен котленецът става съучредител на Македонското дружество в Цариград, което си поставя за цел освобождение на българските земи. Включва се и в борбата за църковна независимост. През лятото на 1841 г. преименувалият се вече на Георги Раковски младеж напуска османската столица и се отправя за Браила, където по това време се подготвя бунт срещу Османската империя. От конспиративни съображения със съдействието на гръцкия консул в града той успява да се снабди с фалшив паспорт на името на грък с името Георги Македон. И този паспорт му спасява живота. След неуспеха на Браилския бунт Раковски е заловен и е осъден на смърт. Като гръцки гражданин обаче османските власти нямат право да го съдят и го предават на гръцките. Преди да бъде осъден, българинът успява да избяга в Марсилия, където прекарва година и половина. Там създава Славяно-българското ученолюбиво дружество и Македонското общество.
Шпионин
През 1843 г. Раковски се завръща в Котел и заедно с баща си участва в борбата на местните занаятчии и търговци срещу чорбаджиите. Наклеветени пред турците, те са заловени и са осъдени на 7 години затвор. Откарани са в Цариград, където прекарват 3 години зад решетките и излизат през 1848 г.
След избухването на Кримската война през 1853 г. в Свищов Раковски създава Тайното общество, чиято цел е подпомагане на руските войски със сведения за османските войски и при нужда с парични средства. Раковски и другарите му са взети за преводачи в турската армия. Така свободно обикалят и събират сведения, които след това предават на руското военно командване. Двойната им игра е разкрита и те са арестувани. Раковски обаче успява да избяга отново. Събира малка чета от дванадесет души, с която известно време обикаля из Източна Стара планина.
Бягство
През 1855 г. Раковски напуска родния си град Котел и се установява в Букурещ, а след това в Нови Сад, който по това време се намира на територията на Австрийската империя. Там започва издаването на вестниците „Българска дневница” и „Дунавски лебед”. Под натиск на Османската империя е прогонен от австрийските власти и се прехвърля във Влашко. Живее в Галац и Яш и участва в създаването на българската гимназия, която днес носи неговото име. И тук престоят му не е продължителен. През март 1853 г. османското правителство се опитва да окаже натиск върху молдовския княз Богориди да им предаде размирника и на Раковски се налага отново да събере оскъдния си багаж. Установява се в Одеса и си намира работа като надзирател на българските ученици в местната семинария. Не след дълго е уволнен заради революционни и антимонархически възгледи. Установява се в Белград, като това е най-продължителният уседнал период в неговия живот. Тук той продължава издаването на вестник „Дунавски лебед“ и започва неговата идеологическа и практическа революционна дейност, насочена към освобождението на българските земи и възстановяване на българската държава. Пише двете си програмни произведения: „План за освобождението на България” и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград”. Създава и двете български легии.
Смъртта
На 9 октомври 1867 г. Съби Попович умира от туберкулоза в крайна бедност. За да плати дълговете и разходите за погребението, се налага братовчед му Никола Балкански да продаде на търг вещите на покойника. Раковски е погребан в гробището „Щербан вода”, а през 1885 г. мощите са пренесени в новоосвободеното Княжество България и препогребани в София. Инициатор е Коста Паница, който по това време е военен прокурор в Русе и председател на Българския македонски централен революционен комитет „Искра“. По негово нареждане войводата Филип Тотю и румънският касоразбивач Жоржеску успяват да задигнат голямо количество ценни книжа и брилянти от румънския чокой Христо Калъпов. Те трябва да бъдат пренесени тайно през границата в България и с тях да се финансира революционното движение в Македония.
На 1 юни 1885 г. гробът е отворен, костите на Раковски са извадени и поставени в ковчег. Под тях тайно са поставени и откраднатите скъпоценни камъни. На другия ден с параход от Гюргево ковчегът пристига в Русе, където е положен в църквата „Св. Троица“. През нощта хората на Паница прибират скъпоценностите, на 3 юни ковчегът потегля за Свищов, а оттам за София. В столицата тленните останки на Раковски са посрещнати от 10 хил. българи, сред които е и княз Александър Батенберг. След поклонението в храма „Св. Неделя“ ковчегът е качен на тавана и е забравен там. След атентата на комунистите през 1925 г. някои смятат, че костите също са били вдигнати във въздуха. За щастие оказва се, че взривът не е унищожил тленните останки на революционера и през 1942 г. те са пренесени в родния му Котел и са погребани в църквата „Св. св. Петър и Павел”. А през октомври 1981 г. са пренесени в новопостроения Мавзолей пантеон в Котел.
Сгодява се за туркиня, за да обере баща й
През 1850 г., докато е в Цариград, Раковски решава да се ожени за дъщерята на богатия Мустафа паша с тайната цел да го обере и да избяга. За да приспи бдителността на бъдещия тъст, българинът дори започва да ходи всеки ден на джамия и да спазва стриктно законите на мюсюлманската религия. Ден преди датата на насрочения годеж обаче Раковски задига няколко кесии с жълтици, гиздилата на бъдещата си булка и изчезва. Жълтиците на бея са изхарчени за купуването на оръжия и ушиването на въстанически униформи. След като цял Цариград е вдигнат на крак и глашатаи призовават гражданите да предадат беглеца на правосъдието, Раковски успява да се измъкне преоблечен като мома. От Цариград той се отправя направо в Балкана, където създава комитска чета. След няколко сражения четата заминава за Белград, където Раковски прави Първата си легия.
Иван Георгиев
