Н иските температури водят до изсушаване, дехидратация, зачервяване и напукване на кожата, което е и предпоставка за появата на фини цепнатини, през които могат да проникнат различни микроорганизми, които да усложнят процесите. За това предупреди началникът на Клиниката по дерматология и венерология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда проф. Здравка Демерджиева. Специално за „Здраве с Телеграф“ специалистът препоръча, за да не се стига дотам, хората редовно да дехидратират или омазняват откритите части на тялото – лицето, ръцете, ушите, краката трябва да са обути в топли обувки. Ръцете, освен че трябва да се хидратират, е добре да се носят и топли ръкавици. Тя коментира, че както зимата, така и лятото крият рискове за кожата ни и затова трябва да се пазим от слънцето и да предотвратяваме изгарянето, а през зимата да се пазим от студа и вятъра.
Сапун
Дерматологът заяви, че трябва да обърнем внимание и на сапуна, който използваме. „Те не трябва да водят до допълнително изсушаване на кожата. През зимата освен ниските температури вятърът също допълнително допринася за изсушаването и напукването на кожата. Тя става по-плътна, по-ранима. Освен всичко е доказано, че активността на мастната секреция намалява заради по-студеното време. Хидролипидната мантия намалява в значителна степен, което води до блокиране на защитните и бариерни функции на кожата“, каза тя. Проф. Демерджиева посочи, че трябва да използваме меки сапуни, които не водят до обезмасляване на кожата, като това са геловете и олиата, и след като излезем от банята, трябва да хидратираме кожата, като при децата това трябва да се случва два пъти на ден. Тя добави, че когато ходим в планината, е необходимо да използваме колд кремове, трябва да се слагат и фотозащитни кремове, тъй като често се допуска изгаряне. „Другото нещо, което не трябва да пропускаме, е да хидратираме и устните, защото и те изпръхват и изсъхват от вятъра и студа. Освен това много често се наблюдава появата на херпеси и затова се препоръчва липстик с фотозащита“, заяви специалистът. Тя поясни, че фотозащитата трябва да е между 30-и и 50-и фактор, за устните – 30, за кожата - 50-и фактор. Медикът обясни, че през зимата тя трябва да се нанесе 20 минути преди излизане навън и е достатъчно това да се направи само веднъж на ден.
Грим
Гримът не пречи, заяви професорът. „Има и пудри, които са с фотозащита с протекция до 50+. Те са по-мазни и съвсем спокойно могат да помогнат на кожата да не бъде дехидратирана и възпрепятстват ултравиолетовата радиация да доведе до изгаряне или състаряване на кожата“, коментира тя и подчерта, че тези продукти се намират в аптеките, а не дрогериите.
Нощни кремове и маски се използват през нощта. „През зимата се използват основно балсами, през пролетта и есента се използват кремовете, а през лятото – млеката. Разликата между тези три форми на хидратация на кожата е в процентното съдържание на липидите“, посочи тя.
Специалистът: Студовата алергия не се лекува
Студовата алергия трудно се предотвратява. Борбата с нея става със стоене на топло вкъщи. През зимата вместо в планината отиват на още по-топло място, някъде по островите, заяви дерматологът проф. Здравка Демерджиева и обясни какво провокира това страдание. „В кръвта има криоглобулини, това са едни специфични белтъци, които реагират веднага на външните фактори. Студовата алергия си стои за цял живот за голямо съжаление. Хората, страдащи от тази алергия, най-често не са скиори по обясними причини и предпочитат по-летните спортове и лятната обстановка“, заяви специалистът.
Владимир Симеонов
