П лановата ваксина за тетанус спасява животи и не бива да се пропуска. В това са категорични общопрактикуващи лекари, които разказаха пред „Телеграф“, че често се налага да подсещат пациентите си за безплатните реимунизации, които от РЗИ от години съм им вменили като отговорност и които са ключови за намаляването на риска от усложнения при една от най-острите инфекции.
„Чрез реимунизацията, която е хубаво да се прави на всеки десет години, поддържаме напрегнат имунитет у населението и му гарантираме, че няма дори с наглед безобиден инцидент да си докара сериозни проблеми и да се стигне до животозастрашаващо състояние“, коментира д-р Атанас Минчев, който има практика с над 2000 пациенти в столицата.
Отрова
„Тетанус е остра инфекциозна болест с причинител Clostridium tetani. Произвежданият от причинителя тетаничен токсин спада към групата на най-силните биологични отрови. Поради специфично дразнене от тетаничния токсин на централната нервна система заболяването протича с характерни гърчове. В страните с тропичен и субтропичен климат тетанус се регистрира целогодишно, а в страните с умерен климат е налице лятно-есенна сезонност. Диагнозата се поставя въз основа на типичната клинична картина и епидемиологичните данни. Инкубационният период при тетанус е от 6 до 14 дни. Колкото той е по-къс, толкова по-тежко протича заболяването. Симптомите включват ригидност (скованост) на дъвкателната мускулатура, вратната мускулатура, гръдния кош и корема. Болният заема принудителна поза, извит като дъга (опистотонус). При спазъм на лицевата мускулатура лицето придобива характерен израз на саркастична усмивка (risus sardonicus). Поради парализа на дихателна и гълтателна мускулатура се наблюдават затруднения в дишането и в гълтането“, разяснява още специалистът.
Задължително
В България ваксината срещу тетанус, дифтерия и коклюш е част от задължителния имунизационен календар. Ваксинацията се извършва в първата година след раждането, а оттам насетне следват реимунизации на 2, 6, 12 и 17 години, както и на всеки 10 години след 25-годишна възраст. „Това е още една гаранция, че организмът ще има съпротивителни сили и ще реагира срещу тези инфекции. Важно е обаче да се знае, че дори да сме се реимунизирали при някакъв инцидент или предпоставка при ухапване от куче или при порязване или убождане с ръждив предмет да сме инфектирани, отново се поставя инжекция. Такава е практиката и колегите са запознати“, коментира и д-р Нора Славова. В научните материали по темата пък се споменава, че при тетанус са възможни фрактури на кости, водещи до инвалидизация при деца и като цяло инфекцията е с висока смъртност - 10-25% от заболелите. Ако болестта се развие, се говори за фатален край при над 90% от случаите.
Статистика
Данните на Министерството на здравеопазването показват, че през 2023 година по-малко от половината са имунизираните срещу тетанус и дифтерия от целевата група, която тогава включваше родените през години, завършващи на 8. Кампанията за набори с деветка накрая тече и в момента, но данни все още няма. През миналата година ваксината е била поставена на 208 845 лица, или едва 47% от възрастните, които по списък подлежат на имунизация.
Картината при новородените е различна. Там здравното министерство отчита висок обхват. 93% от новородените са с поставени задължителни ваксини. Висок е процентът и на ваксинираните срещу хепатит Б - 97,2%, а срещу туберкулоза - 96,5%.
„В България има проблем с провеждането на задължителни имунизации. От една страна, МЗ не провежда информационна кампания, използвайки национални медии или социални медии за запознаване на българските граждани, това е вменено основно на нас, общопрактикуващите лекари, които разлепяме пред кабинетите си табла или търсим други варианти да призовем пациентите си", коментира пред „Телеграф“ д-р Минчев.
Практика
„Действително не са много хората, които идват в кабинета специално за да се реимунизират. Ние обаче следим всички, които подлежат на реимунизация, и при други причини за посещението им напомняме. Ако дойдат за някакъв документ, му слагаме и ваксината и отбелязваме в системата. Такива са инструкциите, иначе подлежим на глоби от РЗИ. Винаги има такива, които било то по медицински противопоказния или заради това, че живеят в чужбина не могат да бъдат обхванати. За тези хора не можем да направим нищо", добави д-р Минчев.
От 1 април Министерството на здравеопазването е с обновен специализиран сайт Плюсмен, където може да бъде намерена информация за всички видове ваксини. Това обаче не отменя задълженията на лекуващите лекари. Въпреки че броят на неваксинираните за миналата година е голям, във ведомството не са постъпвали данни за глобени лични лекари или пациенти.
След въвеждането на задължителна имунизация на населението в България с тетаничен токсоид (1959 г.) се наблюдава рязко снижение на заболяваемостта. От 2000 г. насам ежегодно в страната се регистрират между 0 и 4 заболели от тетанус, като всеки трети завършва летално. Ако 1000 души се разболеят от тетанус, 100 от тях ще умрат. Тетаничният токсин поразява нервните окончания, докато ако 1000 души се ваксинират срещу тетанус, 100 от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване и оток на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска.
Тревопасните са източник на инфекцията
Естествен резервоар и източник на инфекцията са тревопасните животни (коне, овце, говеда и др.). Чрез техните фекалии тетаничните бацили попадат във външната среда, където преживяват като спори в почвата. Оттам тетаничните спори могат да попаднат у човек при дълбоки рани, чрез убождания с пирони и порязвания с ножове и други замърсени с почва предмети, огнестрелни рани, при изгаряния и измръзвания, ухапвания от животни, чрез наранена лигавица при раждане и аборт или чрез пъпната раничка при новородените, когато ражданията се провеждат извън лечебни заведения.
Людмил Христов
