Р аздвижването след операция е с ключово отношение за по-бързото възстановяване. То започва още от леглото и може да се случи, дори да сме ограничени в движението си по някаква причина.
Не е необходимо винаги да се прибягва до специалист, а е важно човек да се информира и да е наясно какво и как да прави, за да си помогне. Това обяви пред „Здраве с Телеграф“ кинезитерапевтът Иван Коцинов, който има богат опит с различни пациенти, включително и такива с инсултна хемипареза.
„По принцип трябва да разграничим отделните случаи, в които човек се нуждае от помощ дори и само под формата на съвет относно това как по-бързо сам да си помогне и по оптимален начин да се върне към всекидневните си дейности. Разбира се, както диагнозите, така и хората сме различни. Рехабилитационната програма за всеки пациент е индивидуална. Основните принципи обаче са ранно започване, последователност и постепенност“, каза Коцинов.
Контракции
Дори при ортопедичен проблем, при който имаме обездвижен крайник, не бива да се чака, а трябва да се мисли за възстановителния процес. „Това, което всеки сам може да прави още в леглото, е да стяга и да отпуска мускулите и с контракции да не им позволява да атрофират, а да се поддържа тонусът им. Ако ставите наоколо не са ограничени с ортеза или гипс, възможностите за упражнения никак не са малко и е важно да се правят, за да може след това възстановителният процес да е по-кратък и ползотворен“, категоричен е кинезитерапевтът, който съветва и по-възрастните си пациенти да не пропускат всекидневните си разходки и да бъдат колкото се може по-активни. Той препоръчва ходене по 5-6 километра дневно, а през по-студените зимни дни поне по 3 км. „За тези, които могат, винаги съм препоръчвал и физически труд в умерени дози. Това за мен е най-комплексният спорт и развива хармонично всички мускулни групи. Лично аз винаги съм си почивал психически с физически натоварвания сред природата или в двора“, разкрива още Коцинов.
Метод
Естествено в немалко ситуации хората се нуждаят от професионалист, който да им помогне да се възстановят след травма или хирургическа интервенция, която ги оставя в леглото за по-дълъг период.
„Винаги, когато ме потърсят за помощ, първо изисквам епикризите и подробно разпитвам човека за естеството на проблема му. След това съставям план, съобразен, ако щете, и с усещането за мотивация, което имам за него. Важни са възрастта, килограмите, периодът на обездвижване, общото състояние... Нещата наистина са строго индивидуални и с комбинация от различни методи – масаж, постизометрична релаксация, се опитвам да им помогна - разказва още Коцинов и разяснява: - В най-общ смисъл разтягането на мускула срещу съпротивление помага в спорта, дори предотвратява травми. Именно в това се крие методът на постизометричната релаксация, наричан и изометричен стречинг. Той се справя с релаксацията и удължаването на скъсените мускули. „Това е сравнително проста, но много ефикасна и безопасна техника за намаляване на мускулния тонус и увеличаване на обема на движение в дадена става. Реално терапевтът помага на пациента да стигне до един етап на натоварване, с който кара мускулът да трепери. Изометрично е това съкращение, при което мускулът работи, без да има движение в дадена става и без да променя дължината си (както при канадска борба на двама равностойни съперници има мускулна контракция и напрежение на ръцете, но движение няма). Изометричният режим на работа е нужен, за да се избегне защитният рефлекс на съкращаване, който имат мускулите при пределно разтягане“, обяснява Коцинов. В метода на постизометрична релаксация се използва и дихателна техника, която допълнително помага за релаксирането на мускулатурата, а самото разтягане се нарича „феномен на разтапянето“. Някои техники могат да се прилагат и самостоятелно, но за повечето е нужно да има терапевт или партньор.
Бавно
Специално за хората, прекарали инсулт, Коцинов подчертава, че от ключово значение е търпението и волята за бавен напредък. „Резултатите с тези хора идват трудно. Изисква се всекидневна работа. Прогресът често не е такъв, какъвто пациентите си представят, но целта е според степента на увреждане да успеем да стимулираме полумъртвите клетки и да постигнем ниво, при което тези хора да могат сами да изпълняват дейностите от всекидневието. Сами да се хранят, да ходят до тоалетната, да се обличат...“
Рехабилитацията на пациентите, прекарали инсулт в първите 1-12 месеца след инцидента, се провежда всекидневно, с постепенно натоварване и усложняване на упражненията. Включва се дихателна гимнастика, пасивна и активна лечебна физкултура, масаж за намаляване на спастичността, акупунктура, електростимулация на мускулите антагонисти на спастичните и др. Рехабилитацията се провежда паралелно с вторичната профилактика на рисковите фактори, довели до мозъчния инсулт – артериална хипертония, захарен диабет, хиперлипидемия и др. Навременното започване на рехабилитацията предотвратява степента на инвалидизиране, нуждата от постоянен придружител и дава шанс за максималното възстановяване на пациента.
Юмейхо ни намества в синхрон с енергийния център на тялото
Сред методите, с които Иван Коцинов помага на своите пациенти, е и юмейхо. Това е философия за постигане на пълен баланс и хармония на човека със себе си и със заобикалящия го свят. Тя включва масажни и наместващи техники, гимнастически упражнения и вътрешни практики. Всички те се опитват да съвместят центъра на тежестта с енергийния център на човека. Според тази философия болестите се зараждат от промененото положение на хълбочните кости и разместването на ставите. Затова лечебният ефект се постига чрез цялостна система от похвати за наместване и фиксиране на костите. Те включват теглене, изправяне и вертикален натиск, без да предизвикват болка. Целта е да се възвърне първоначалната симетрия в стойката. С това от човека си отиват и всички неканени болести.
Според Юмейхо философията колкото по-сериозен е дисбалансът, толкова по-трудно е лечението и по-тежка е болестта. Ето защо от профилактичната терапия е добре да се възползват както хора в зряла възраст, така и младежи, юноши или деца.
Болките в гърба стават част от нашето всекидневие. „Инструментите за наместването на разместените стави, на втвърдените мускули, на лимфния и кръвен застой са притискането, разтриването и специфични техники. Чрез тях се постига премахване на болките и възстановяване на физиологичните функции в техните нормални граници. Юмейхо може да се прилага както на здрави, така и на болни хора. Децата също се повлияват много добре. За болните обаче има по-различен комплекс от упражнения, които са съобразени с тяхното състояние“, разказва Коцинов.
Людмил Христов
