П очти за всяко красиво цвете има легенда. Лотосът е много облагодетелстван в това отношение. Всички митове, в които присъства, акцентират върху положителната символика на това растение, най-често олицетворявано с живота и щастието. Що се отнася до човека и човешкото тяло, то тук лотосът също има много значения. Този необичаен и тайнствен цвят се явява символ на човешкото възпроизводство и единството на мъжкото и женското начало, а също и на всички противоположности.
Началото
В началото имало само хаос. Един безкраен и бездънен океан, наречен Нун. Минали хилядолетия. Водите били тъмни и неподвижни. Един ден повърхността на океана най-неочаквано се разплискала. Над мрачната шир се появил един симпатичен нахилен бог – Атум, който се огледал закачливо и казал: „Чудесно, аз съм първият. На мен се пада честта да създам света!”
Естествено, не е приятно да си мокър до кости. Бог Атум с едно щракване на пръстите създал хълм, върху който стъпил. Изтръскал се от водата и се замислил с какво трябва да продължи. Той не бил от най-умните, отнело му време да се сети, че непорочното зачатие не е най-приятното преживяване. Така или иначе първият му опит бил точно такъв. Щракнал с пръсти и сътворил двойка потомци – бога на вятъра Шу и богинята Тефнут.
По-натам в легендата се появяват доста зловещи елементи. Атум не се сетил, че не е образец на родителска грижа да пуснеш децата си да скитат в хаоса. Огледал се – няма ги. Викнал ги - нищо. За да поправи грешката си, бог Атум извадил едното си око и го метнал в необятната шир да ги търси. Но му било „терсене” да стои така, защото бил свикнал да се кокори. Щрак, и на местото на изваденото око се появило ново.
Както ви казах, бог Атум не бил от най-разсъдливите. Изобщо не предвидил как ще реагира злощастното му око, изпратено да се скита немило-недраго, когато се върне, при това с изпълнена мисия. Напъденото око се разсърдило много и изобщо не приело мънкането на бога, че и за него ще се намери местенце върху челото му, хем оттам ще има още по-добра видимост. Толкова било вбесено, че започнало да съска от яд и докато се усети, се превърнало в змия. Поне да се възползва от ситуацията – окото се хвърлило нападателно срещу бог Атум. „Засрами се, реагираш по женски”, възмутил се богът. Но като всеки мъж решил да отстъпи. Хванал змията и я сложил като корона върху главата си. И настанал мир и спокойствие.
Малко след тази сцена водите се разтворили и от тях разцъфнал бял лотос. От него се показал богът слънце Ра и осветил всичко с отблясъците на златния си диск. Та приказката ни е за лотоса – това божествено цвете, което вдъхновява хората да измислят подобни неща.
Друга легенда го свързва с пазителя на света Вишну. Лотосът разцъфтява от пъпа му, а в него се ражда Брахма, който съзидава света. Дворецът на Вишну е обкръжен от пет езера с бели, червени и сини лотоси, които проблясват като скъпоценни камъни. До всеки преуспял бог стои една умна жена. Лакшми, богинята на щастието, богатството и красотата, а също така и съпруга на Вишну, също като бог Ра изплувала от океана върху разцъфтял лотос. Затова понякога я наричат Падма или Камала – от лотоса. В Индия лотосът се смята за свещено растение. Древните индуси си представяли земята във вид на лотосов цвят. Култът към лотосовата богиня на плодородието бил широко разпространен в земеделските култури на страната. Навярно затова от древни времена, та до днес много молитвени стени на будистки храмове и манастири са украсени с изречението: „Бъди благословен, скъпоценен лотос!”
Във всяка култура лотосът се свързва с особени свойства и магически особености. Видовото разнообразие на тези свойства зависи от многото качества на лотоса и, разбира се, от културата. Цветовете на лотоса се характеризират по няколко критерия, свързани с формата, размера и цвета. Лотосът с пет листенца обозначава петте стадия на живота, които преминава човек: раждане, учение, брак, почивка от труда и накрая смърт. Лотосът със седем листенца се явява символ на седемте планети. Цветът на лотоса с осем листчета в Индия символизира Сърцето на битието. Именно там пребивава Брахма. Цветът с девет листчета обозначава човека, а с десет – Бога и Вселената. В Средновековна Европа обичайният лотос бил прототип на слънцето, центъра и сърцето, а многолистният с триъгълник в центъра – простотип на пустотата и края.
Лотосът не е еднакъв в различните посоки на света. В Египет е водно цвете – така наречената водна лилия. В Индия съществуват два вида лотоси: такива, които виреят във вода и се водят свещени, и друг вид, който се използва за приготвяне на настойки, благовония и хляб. Последният вид е на почит и в Китай.
Орнаменти
В египетските орнаменти често могат да се видят цветовете на лотоса: неразтворени и разцъфнали. Белият лотос се явява символ на съня, тъй като се разтваря само през нощта. Небесносиният лотос символизира пробуждането от съня и началото на новия ден. Това е свързано с възкръсването. Лотосът се използва с тази идея при погребения и от римляните, гърците и християните.
В различните култури често символизира богове. Древноегипетският Гор – бог на небето и слънцето, изобразяван с глава на сокол и представляващ силата и победата, се издига от лотоса, което означава раждането на света от водата и огъня. Индийският Буда също се изобразява, седнал върху лотос – символ на всичко ново и възродено.
И в Китай лотосът се е почитал като свещено растение. В даоския фолклор добродетелната Хъ Сянгу се изобразява, държаща в ръце „цветето на сърдечността” – лотос, или жезъл с елементи на това цвете. Там лотосът също така олицетворява чистотата, целомъдрието, плодородието, производителната сила, той е символ на лятото и се явява една от осемте емблеми на щастливите предсказания.
Изображението на лотоса играе важна роля в китайското изкуство, в частност и в живописта: на западната част на небето древни китайски художници задължително рисували лотосово езеро. Лотосът, цъфтящ в това езеро, по техните представи общува с душите на покойниците. В зависимост от степента на добродетелност на човека в земния живот цветовете на лотоса са свежи или повехнали.
От Египет, Индия и Китай символиката на лотоса прониква и в други страни. В златна лодка във форма на лотос извършва едно от своите пътешествия древногръцкият герой Херакъл.
Римляните считали лотоса за цветето на Аполон. При гърците с това цвете било покрито любовното ложе на Зевс и Хера, а в Египет символизира неприкосновеното и свещено кралско достойнство.
Етапи
Освен всичко това, цветовете на лотоса се явяват символ на жизнения път на човека и природата. Например в Тибет колелото на живота е устроено така, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват едновременно, а лотосът на свой ред символизира всичките три етапа на битието: пъпката – минало, цветът – настояще, а семената – бъдещето. У човека има три свята (материален, духовен и интелектуален), в които прекарва целия си живот. Трите стадия, които символизира лотосът, съществуват като отражение на духовното усъвършенстване на човека в хода на целия му живот. Отначало – невежеството, след това опитите да бъде преодоляно и накрая придобитото с жизнения опит разбиране.
Лотосът с право има славата на най-загадъчното и необичайно растение, тайните на което никой не е успял да разгадае напълно. Впрочем защо и да бъдат разгадавани, след като древните цивилизации, от времето на които са трупани знания и традиции, така или иначе са свързани с лотоса. Пък и легендите са толкова красиви, че не си струва да бъдат обяснявани или опровергавани.
Кристи Красимирова
