Е дна легенда изкачва с лекота футболния Олимп, за да се сгромоляса от върха, самоубивайки се с алкохол. Радостта на народа, прославил Бразилия, познат по света като Гаринча, умира от цироза на 49-годишна възраст!
Белязан
Пау Гранде е малко градче, сгушено в безкрайните тропически гори край Рио де Жанейро. В това забравено от Бога и от дявола място животът на местните протича между текстилната фабрика с гордото име “Америка” и бара на Доди, където се продава най-добрата кашаса - силна ракия от захарна тръстика. Местната знаменитост е самоукият китарист Амаро - тъмнокож красавец, в чиите вени тече индианска кръв, весел гуляйджия и неуморим донжуан, който не знае имената на 25-те си деца. Така на 28 октомври 1933 г. се появява на бял свят момче с криви крака, като единият е видимо по-къс от другия. Хлапакът по цял ден катери близките хълмове, търсейки да улови рядкото врабче с червено-черна перушина и омайващо чуруликане със звучното има гаринча (garrincha). Нещо повече, 4-годишният белязан Мануел Франсиско дос Сантос, или накратко Мане имитирал невероятно чуруликането на пилето. Така една от сестрите му, Тереза, става негова кръстница - от Мане той вече е Гаринча.
За съжаление лошите навици на баща му се предават и на Гаринча. За първи път той опитва кашаса 4-годишен, а от 10 пуши.
Началото
Възходът му започва в един горещ следобед на 9 юли 1953 г. До оградата на стадион “Ботафого” в Рио де Жанейро от крак на крак пристъпва 19- годишният Гаринча, неугледен на външен вид, доведен от бившия футболист на “бяло-черните” Арети. Впечатлен от неповторимите финтове на младежа в Пау Гранде, решил да го покаже на своя приятел наставника на “Ботафого” Жентил Кардозо: “Дай го насам!”, викнал с досада на Арети, а няколкото хиляди по трибуните се изсмели на този тромав и непохватен момък, който накуцвал, защото десният му крак се оказал с 8 см по-къс от другия. Треньорът приканил най-добрия си защитник Нилтон Сантос да пробва кандидата за слава. Националът по-късно разказва: “Когато се приближих до него, той внезапно прокара топката между краката ми и изчезна. Опитах да стартирам подире му, но загубих равновесие и паднах на тревата, като си вирнах краката нагоре. Всички на стадиона прихнаха да се смеят. С изключение на този странен субект, който спокойно продължаваше да прави дявол знае какво с останалите защитници. Това се повтори 5 пъти за няколко минути!“
Така започва фантастичната сага на този работник в тъкачна фабрика, превърнал се в Радостта на народа, в истински герой на Бразилия. Скоро фланелката с номер 7 на гърба на Гаринча става емблема за „Ботафого“. Само две години по-късно той дебютира и в националния отбор. Последват най-красивите 12 години за него: 3 титли с „Ботафого“, 232 гола в 581 мача.
Триумф
Звездата му изгрява с пълна сила на световното първенство в Швеция през 1958 г. Гаринча е взет с нежелание от селекционера Висенте Феола. По време на първите два мача - с Австрия (3:0) и с Англия (0:0), дясното крило седи на пейката. Преди сблъсъка със СССР журналисти и играчи настояват Феола да включи Гаринча в състава. И така на 15 юни 1958 г. светът го забелязва: “Трите най-фантастични минути в историята на световния футбол” - така известният френски специалист Габриел Ано нарича трите първи минути на този мач. В 15-ата секунда Диди изпраща топката към Гаринча, който два пъти поред със своя знаменит финт елиминира защитника Кузнецов, след това още двама и с бомбен удар нацелва гредата. Секунди по-късно Гаринча отново пробива по фланга, центрира в наказателното поле и Пеле за втори път разтърсва гредата. А в 3-тата минута на този неудържим щурм към вратата на Яшин пада и гол на Вава след нов пас на Гаринча.
Световното първенство в Чили през 1962 г. е първенството на Гаринча. Единодушно е признат за футболист №1 на турнира. Апогеят на изявите му е отново мач срещу Англия. Гаринча подава за един и сам нанизва останалите два гола за победата на “селесао”. Единият вкарва с глава, надскачайки със своите 169 см високите бранители. Това е най-силният мач в кариерата на звездата.
След последния съдийски сигнал треньорът на англичаните Уилям Уинтърботъм избърсва потта от челото си, въздъхва и заявява пред побеснелите английски журналисти: “4 години учих моите момчета да побеждават. Уви, никога не съм предполагал, че ще ми се случи да имам работа с Гаринча…”
На полуфинала с Чили божественият Гаринча вкарва два гола и докарва защитата на домакините до нервна криза. Местният вестник “Ел Меркурио” запълва цялата си първа страница със заглавието: “От коя планета идва този Гаринча?”
На финала “селесао” бие Чехословакия с 3:1 и за втори пореден път печели златната “Нике”. След последния съдийски сигнал развълнуван радиорепортер се приближава до героя, залива го с водопад от комплименти и пита: “Сеньор Гаринча, знаете ли, че сте най-добрият футболист в света?”. “Да” - е отговорът. Това е най-краткото интервю в историята на журналистиката.
В родината го чакат като месия, наричат го Чарли Чаплин на футбола. Наричат го още Куция дявол, Радостта на народа! Жените са в краката му, режат си вените заради него.
Гаринча 2 пъти вдига купата „Жул Риме“ на световен шампион, без да осъзнава триумфа си!
Мондиалът през 1966 г. в Англия е последен за Гаринча. Играе доста дълго време с травма в коляното, което го възпира да покаже класата си. Бразилците записват две загуби от Унгария с 1:3 и от Португалия пак с 1:3. Единственият отбор, който успяват да победят, е България - Пеле вкарва първия гол, а Гаринча бележи страхотно попадение от пряк свободен удар. За който гол Иван Вуцов си спомня: "Тая топка натук хвръкна, натам хвръкна и влезе".
След това първенство Гаринча повече не играе за Бразилия. На 33 години той се отказва от националния отбор, но продължава да играе на клубно ниво чак до 1972 г.
Класа
На приятелски мач във Флоренция „Ботафого“ сразява „Фиорентина“ с 4:0. Гаринча поема топката, финтира 4 защитници, вратаря, всички! Стига до голлинията и... спира. Чака някой от защитниците да дойде, отново го финтира и чак тогава вкарва топката във вратата! Ядосан, треньорът му се кара с жестове за непрофесионалния начин, по който той завършва атаката, а италианската публика лудее от възторг.
Гаринча е първият футболист, който демонстрира феърплей по време на мач. През 1961 г. в мач с „Флуминенсе“ той финтира по крилото пазача си и се озовава сам срещу вратаря. Но забелязва с крайчеца на окото си, че защитникът се превива на тревата, самоконтузвайки се, Гаринча спира атаката, преди съдията да е дал сигнал, и изважда топката в тъч. После дава знак медицинският екип да влезе на терена.
„Ботафого“ играят мач в Европа и куче навлиза на терена. Вратарят на противниковия отбор се опитва да го хване, но кучето го ухапва. Охраната извежда животното, а вратарят е закаран с линейка в болницата. След мача Гаринча научава, че домакините се готвят да евтаназират кучето. Той използва популярността и влиянието си, взима кучето в съблекалнята, после го качва в самолета и се прибира с него в Бразилия. Става му пазач в двора на една от къщите му.
* Следва продължение
Румен Жерев
