Кога сме били по-здрави – в миналото или сега? Няма как да дадем категоричен и еднозначен отговор на този въпрос. Защото здравето се определя от редица фактори, сред които гени, околна среда, ниво на медицина и здравна система, нашето собствено поведение и начин на живот.
Отърсил се от кошмара на Втората световна война, светът започва настъпление срещу някои от най-ужасните болести, измъчвали човечеството от векове. Предвождани от пеницилина, антибиотиците излизат на сцената и преобръщат правилата на играта, в настъпление минават и ваксините. В резултат едрата шарка е напълно ликвидирана през 1980 г., а редица други инфекциозни агенти отстъпват. България не прави изключение от общата картина. През втората половина на миналия век имунизационните програми у нас слагат край на драмите, предизвиквани от редица ваксинопредотвратими заболявания, включително дифтерит и полиомиелит. България е сред първите държави, въвели масово прилагане на ваксината срещу туберкулоза. През 1965 г. страната ни е обявена от СЗО за свободна от малария. Това са години, в които в училището ни имаше зъболекарски кабинет и медицинска сестра, преди часовете правехме гимнастика на двора (когато времето позволяваше), а употребата на наркотици беше почти напълно непозната. Още си спомням профилактичните прегледи, които прекъсваха часовете ни. Но това бяха и десетилетия, в които разделението от желязната завеса си казваше думата и далеч не всичко, което го имаше „на Запад“, беше достъпно и у нас. Съществуваха малко на брой аптеки, в които можеше да бъдат закупени медикаменти единствено с валута (труднодостъпна по онова време) и при нужда хората търсеха всякакви начини да се снабдят с нея.
Студио Х
Сюжетът на един от българските криминални филми, излъчени по „Студио Х“, се въртеше около това как млада жена си доставя противозачатъчни таблетки от познат лекар, често пътуващ в командировки извън страната. Впрочем някои от липсите бяха странни и необясними - едва ли някой днес може да си представи, че доста време лигнин се предоставяше в аптеките само срещу рецепта от лекар, а за съществуването на дамски превръзки аз лично разбрах едва в гимназиалните класове. И ако това бяха бели кахъри, един от наистина големите проблеми беше липсата и прикриването на информация. Скандален пример за последното е замъгляването на истината за трагедията в Чернобил.
Биомедицинската наука претърпя изключително развитие пред последните 20-30 години. Беше разчетен човешкият геном; увеличиха се познанията ни за причините и механизмите на заболяванията и беше отбелязан съществен напредък в лечението на много от тях; усъвършенстваха се методите за диагностика. Т.нар. прицелна терапия позволи да бъдат атакувани молекули и клетки, пряко ангажирани в болестотворния процес, и отбеляза успешна крачка в третирането на редица ракови, неврологични, ревматологични и други заболявания; генната терапия смело навлиза в клиничната практика; на ход е изкуственият интелект.
Традиции
Но монетата винаги има и друга страна. През същия период се задълбочиха и промените в начина ни на живот. Автомобилите, компютрите, домакинските уреди и новите технологии направиха живота ни несравнимо по-ефективен и приятен, но ни лишиха от ценна физическа активност. Мобилните телефони приковаха вниманието на децата и юношите и играта на открито от сутрин до здрач, с която израстваха поколения наред, остана в миналото. Стресът превзе ежедневието ни, недоспиването се превърна в норма, често дори не се замисляме какво хапваме, най-често на крак. А предлаганите от веригите за бързо хранене изкушения нямат нищо общо с приготвените с много любов от баба и мама вкусни ястия у дома. Традициите не са това, което бяха. И последствията не закъсняха.
Според доклад на Центъра за изследване на пенсионирането в Бостънския колеж голяма част от съвременните американците на 54 - 60 години са в по-лоша физическа форма, отколкото са били родителите им на същата възраст: по-често имат затлъстяване и диабет, по-податливи са на хронична болка или затруднения при извършване на рутинни ежедневни дейности.
Диабетът е една от водещите причини за смърт и увреждания в световен мащаб, основен рисков фактор е за исхемична болест на сърцето и инсулт. Според голямо проучване, публикувано в списание Lancet на 15 юли 2023 г., през 2021 г. броят на засегнатите от диабет хора на Земята е бил 529 милиона, а до 2050 г. се очаква да надхвърли 1,31 милиарда.
Основният рисков фактор за диабет тип 2 (преобладаващият тип диабет) е високият индекс на телесна маса (ИТМ), за който допринасят приемът на висококалорични и свръхпреработени храни, високата консумация на мазнини, захар и животински продукти, както и намалената физическата активност. Мъжете могат да развият диабет тип 2 при по-ниски прагове на ИТМ и да са с по-висока инсулинова резистентност от жените. При жените пък затлъстяването е по-често.
Начинът на хранене се е подобрил
Мащабно изследване на Училището по наука и политика в областта на храненето към университета „Туфтс“, публикувано в списание Nature Food на 19 септември 2022 г., разкри, че начинът на хранене в световен мащаб се е подобрил съвсем малко през последните три десетилетия.
Повечето от включените в него нации (185 на брой) са получили резултат от 40,3 пункта по скала от 0 до 100, където 0 съответства на лоша диета (висока консумация на захар и преработени меса), а 100 на препоръчителния баланс на плодове, зеленчуци, бобови растения/ядки и цели зърна. Това е увеличение с 1,5 точки между 1990 г. и 2018 г. Лошата диета е разпозната сред основните фактори за заболеваемост и е отговорна за 26% от смъртните случаи, които биха могли да бъдат избегнати. Само 10 държави, представляващи по-малко от 1 процент от световното население, са оценени с над 50. Сред отличниците са Виетнам, Иран, Индонезия и Индия, а с най-ниски показатели са Бразилия, Мексико, САЩ и Египет.
Продължителност на живота
Очакваната продължителност на живота при раждане се увеличава във всички страни от ЕС - това се отнася и за България, но стойностите са по-ниски в сравнение със средната за съюза. Водеща причина за смъртност у нас си остават сърдечно-съдовите заболявания, които засягат около 2 - 2.5 милиона души. За развитието им освен нездравословното хранене, обездвижването и стресът допринасят тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
