Г орещата вана стимулира имунната система по-добре от традиционната суха или инфрачервена сауна. До това заключение са стигнали учени от Университета на Орегон.
В експеримента са участвали 20 млади, физически активни доброволци. След потапяне в гореща вода в кръвта им се наблюдава повишаване на нивото на цитокини и активиране на повишена клетъчна активност - ефект, който не е регистриран след посещение на сауна, се посочва в изследването, цитирано в Американския журнал по физиология (AJP).
Авторите на изследването сравняват три вида топлинна терапия - суха сауна, инфрачервена сауна и потапяне в гореща вода. Оказва се, че именно ваната е причинила най-силно повишаване на телесната температура. Това от своя страна задейства редица полезни физиологични реакции: подобрен кръвоток, понижаване на кръвното налягане и стимулиране на имунната система.
Според изследователите причината е, че тялото се охлажда по-зле във вода: потта се изпарява бавно, а топлинният стрес става по-изразен. Това прави горещата вана своеобразен „тренажор“ за тялото – особено за тези, които по някаква причина не могат да спортуват редовно.
Както отбелязват учените, с разумна продължителност редовните горещи вани могат също да укрепят кръвоносните съдове, да намалят възпалението в тялото и като цяло да подобрят здравето.
Междувременно учени от университета в Ковънтри са стигнали до заключение, че студените вани могат не само да изгарят калории, но и да провокират преяждане.
Потапяне
За целите на изследването възрастни доброволци са участвали в два експеримента. Участниците са били потопени до нивото на гърдите за 30 минути в студена (16°C) или термонеутрална вода (35°C). Двата етапа на изследването са проведени с интервал от една седмица. Анализът на диетата на доброволците показва, че след като са били в студена вода, те са приемали средно с 240 килокалории повече, отколкото след топла вана или обикновена почивка. Изследователите отдават това на феномена на така нареченото постохлаждане. Според учените телесната температура продължава да намалява дори след излизане от водата, което може да активира области на мозъка, отговорни за енергийния дефицит, и да причини компенсаторно преяждане. Отбелязва се, че самите участници не са усещали повишен глад, но в същото време са се тъпкали с повече храна несъзнателно.
„Това може да обезсмисли потенциалните ползи от студените вани за отслабване“, казва един от авторите на изследването, професор Дейвид Брум, цитиран от списание Physiology&Behavior (PhyBeh).
Авторите на изследването съветват тези, които използват студени вани като част от режим за отслабване, да обмислят възможния „ефект на връщане назад“. В бъдеще екипът планира да разбере дали редовното охлаждане може да допринесе за покачване на теглото в дългосрочен план.
Автор: Цвета Дилова