Ч ерната пантера, Черния паяк, Черния октопод - всички тези прозвища се отнасят за легендарния вратар на „Динамо“-Москва и националния отбор на несъществуващия вече СССР Лев Яшин. Приковавал е вниманието с неизменния си черен екип и каскет на главата. Известен с дългите си ръце и феноменалния си рефлекс, високият 187 см Яшин е първият страж, който си е позволявал понякога да излиза по-далеч от вратата и да действа като последен защитник. Той е и вратарят, който започва да боксира топката в трудни ситуации, вместо да се опитва на всяка цена да я хване. Толкова години след последния му мач и ненавременната му кончина Яшин продължава да е еталон за вратарите с котешкия си рефлекс и умението да започва контраатака за своя отбор с дълго хвърляне.
13 000 в Благоевград
Лев Яшин е в отбора на „Динамо“ – Москва, който идва на подготовка в Петрич през февруари 1964 г. Московчани изиграват няколко приятелски мача – с „Беласица“-Петрич, „Вихрен“- Сандански, тогавашния „Ботев“-Благоевград и „Лудогорец“-Разград.
На 27 февруари 1964 г. на градския стадион в Благоевград се стичат рекордните 13 000 зрители при капацитет на единствения тогава сектор 5000. Запълнени са и околните хълмове над стадиона, които и сега се наричат сектор „Бадеми“. Интересът е преди всичко към добилия вече световна популярност вратар на московчани Лев Яшин. Той не е на вратата в този мач, но е седнал сред публиката: „Аз бях на вратата на „Ботев“, но погледът ми повече се задържаше върху Яшин, който седеше близо до нашата врата през първото полувреме“, върна се в спомените си за „Телеграф“ Борис Безев, страж на благоевградчани в този ден. На 20 октомври той ще навърши 85 години, но споменът му е незаличим: „Лев Яшин седеше редом с друг легендарен вратар на московския „Динамо“ Алексей Хомич, вече в треньорския щаб, от който Яшин е попивал майсторството в рамките на вратата. Хората почти не гледаха мача, искаха да го зърнат и докоснат, късметлиите го бяха наобиколили и той се ръкуваше с всеки, даваше автографи. Вечерта двата отбора се почерпихме в малка „Волга“ - ресторанта на хотела, където „Динамо“ бяха настанени. Естествен и непринуден, запомнил съм го с усмивката, която не слизаше от лицето му“, сподели още Безев.
Летописецът на футбола в Благоевград Методи Кехайов е съхранил и предостави на „Телеграф“ статия от в. “Пиринско дело“ за тогавашния мач. На 6 март 1964 г. преди да си заминат „Динамо“ с Лев Яшин гостуват и в Разград, където също играят приятелски мач.
В Пловдив
На 16 септември 1984 г. легендата на руския и световния футбол е в Пловдив и дава началния удар, уважавайки по този начин бенефиса на българската футболна легенда Христо Бонев. Той връща жеста, защото на своя прощален мач, игран на 27 май 1971 г. между сборен отбор на света и СССР, Яшин е отправил покана към трима българи – Гунди, Бонев и Жеков. Зума дори излязъл като титуляр пред 100-те хиляди зрители в Москва, а Жеков вкарва гол. Незнайно защо тогавашната Българска федерация по футбол отклонява поканата към Гунди?!
Визитка
Лев Яшин е роден на 22 октомври 1929 г. в Москва. От детството си помни единствено войната и евакуацията. Вратар е на заводски отбор и 18-годишен е забелязан от треньора на „Динамо“ (Москва) Аркадий Чернишов. През пролетта на 1949 г. Яшин става третият вратар на тима - заместник на Алексей Хомич и Валтер Саная.
От тогава до края на футболната си кариера през 1971 година Лев Яшин играе само за динамовци. Шампион е на страната 5 пъти -1954, 1955, 1957, 1959 и 1963г., и носител на купата на СССР 3 пъти -1953, 1967 и 1970 г.
Дебют
Дебютът му през 1950 г. е меко казано несполучлив - Лев получава гол след изчистване от... противниковия вратар. Цели три години младежът търка резервната скамейка, но не си и помисля да напуска „Динамо“. Любопитното е, че по това време е вратар и на хокейния отбор на клуба, с който стига до бронзов медал в съветското първенство.
Триумф
Големият пробив идва през 1954 година, когато Яшин получава покана за националния отбор. От този момент той се превръща в несменяем титуляр за "Сборная" и успехите не закъсняват - олимпийска титла през 1956 година, европейски шампион през 1960 година, участия на 3 световни първенства и множество индивидуални награди.
Яшин помага на съветския отбор да постигне най-големия си успех на световни финали - 4-о място на Мондиал'66. През 1970 година, вече на 41 г., ветеранът е част от състава на СССР за световните финали в Мексико, но като трети вратар и помощник-треньор.
Той спасява над 150 дузпи - абсолютен рекорд. За „Динамо“ изиграва 326 мача, като през годините отказва множество изгодни оферти.
През 1971 г. идва и краят на кариерата на Яшин. Над 100 000 запалянковци уважават бенефиса му, а сред участниците в прощалния мач са Пеле, Еузебио, Франц Бекенбауер, Христо Бонев и Петър Жеков, който вкарва гол.
Отличия
Лев Яшин е единственият вратар, получавал "Златната топка" на списание "Франс Футбол" за най-добър футболист в Европа. През 1993 г. в негова чест ФИФА учредява наградата „Лев Яшин”, връчвана на най-добрия вратар на световните първенства. През 2000 г. ФИФА провежда анкета за най-добрите играчи на ХХ век. Лев Яшин намира място в идеалния отбор на столетието, като е обявен за вратар №1 на ХХ век.
Разочарован
В началото на 1966 г. Пеле, който е на върха на славата си, кани Яшин на демонстративен мач и чествания в клуба му „Сантос“ – 10 години от дебюта на десетката с белия екип. Клубът на Краля на футбола изпраща самолетни билети на Лев и съпругата му Валентина. Но ръководителите на московските спортни структури не му разрешават да пътува. Притеснения имали, че Яшин ще остане зад Океана и няма да се върне с жена си?!
След отказването си от футбола Яшин дълги години заема ръководни постове в Динамо (Москва). Заболява и през 1986 г. претърпява ампутация на единия крак, вследствие на гангрена. Заболяването му се задълбочава от гибелната му страст към цигарите – и като футболист е пушил по 4 кутии на ден?! През 1990 г. легендарният вратар умира от рак. Погребан е в гробището Vagankovsky в Москва.
Любопитно
172-сантиметровият Пеле надскача Лев Яшин – 187 см. На един от мачовете Бразилия – СССР Пеле вкарва гол на Лев Яшин. След гола легендарният вратар удря каскета си с ярост в земята. Почти детето Пеле го успокоява, като идва до него, целува го по темето и го погалва. После му подава ръка, за да се изправи.
Румен Жерев
