„Пътеката от портата до входната врата никога не върви в права линия – тя винаги криволичи, за да откриеш нещичко по пътя.“ Това изречение е основополагащо.
Писателката Гейл Цукияма – с японски и китайски корени, тръгва от него, за да създаде най-красивата книга за самоусъвършенстване, която може да си представите. Историческият роман „Градината на самурая“ (издателство Benitorial) не е само това, което се очаква от такъв тип книга, а нещо повече – философия, жизнеутвърждаващо начало, личен избор.
Историята на младия художник Стивън се вие като пътека. Тя го отвежда на красиво приключение към дълбините на душата – там, където се крие неговата собствена истина за живота.
Сюжетът, накратко: Дните на младия художник от Китай са белязани от треската на туберкулозата. Изплашени за здравето на по-малката си дъщеря, родителите му го изпращат в крайморската вила на дядо му в малкото японско селце Таруми, за да се възстанови на свеж въздух. И макар да е прекарал там няколко лета в детството си, той сякаш за първи път наистина забелязва Мацу – вглъбения градинар, поддържал къщата през последните десетилетия, който поема грижите за Стивън.
Самурай по душа, Мацу е човек, отдаден на правенето на добро и намирането на красота в една жестока действителност. Неусетно, с отдаденост и любопитство, Стивън влиза в ролята на негов ученик, който тепърва ще открие стоицизма и спокойствието в същността на учителя си, както и новото за него, всеобхватно желание да развие устойчивостта на тялото и вътрешния си свят. Скоро Стивън е обгърнат от миналото и настоящето на Мацу, и от всеотдайността му към Сачи, която е принудена да живее в откъснатото от света планинско селце Ямагучи. И докато историята на Мацу и Сачи се разгръща пред очите на читателя, на преден план изплува истинското значение на това да си самурай и да водиш достойно тихата битка на живота.
С изящество и чувственост Цукияма рисува омайваща картина на малкото японско селце от 30-те години на миналия век, с която пренася читателите в спокойно кътче насред хаоса на бушуващата война между Китай и Япония. По думи на авторката: „В историческите романи има неща, които се различават значително от живота в днешно време. Но също така има и други, които остават същите през годините.“ Тя умело изследва човешките емоции и показва как терзанията на душата могат да послужат като мост между хората. Майсторският баланс между емоционалната наситеност и моментите на спокойствие в книгата се редуват като приливи и отливи, наподобяващи ритъма на самия живот, което превръща „Градината на самурая“ в завладяващ разказ за човечността, за неразривната връзка между щастието и тъгата, както и за необятните измерения на истинската любов.
