Е дин от артистите на зелената сцена се казва нападателят на „Левски“ и националния отбор от 60-те и началото на 70-те години на миналия век Георги Соколов. Назован от влюбените в играта му стотици хиляди почитатели Соколето или Йогата. За съжаление животът е несправедлив към таланта.
Неразбран за своето свободомислие от партийната власт, която командваше навсякъде, той рано посяга към чашката и дарбата му постепенно губи своя блясък. Като футболист Соколето носеше и друг товар - дядо му е бил довереният радист на цар Борис III, а това е вина, която не остава ненаказана.
В началото на 1969 г. отборът на народа „Левски“ е обединен с отбора на милицията „Спартак“. Така са задушени в зародиш опитите за свободомислие в тоталитарна България. На всички футболисти са раздадени офицерски звания, само на Соколето не: „Как така „царският човек“ ще бъде офицер от нашето МВР?! В никакъв случай“, отсякъл тогавашният вътрешен министър Ангел Солаков и любимецът на публиката е натирен от току-що създадения обединен отбор на милицията.
Началото
Георги Соколов е роден на 19 юни 1942 г. в София. Баща му е легендарният вратар на „Левски“ и националния отбор от 40-те години Апостол Соколов - Поци. Самият Лев Яшин е признал, че се е учил от уменията на българина в рамката на вратата. От малък Жоро е с топката в краката под зоркия поглед на баща си. Първият му официален мач е на възраст 15 г. и 5 м. в „Спартак“- Пловдив, където татко му е треньор. В началото на 1958 г. Соколов вече е в „Левски“ и дебютира в приятелска среща с английския „Челси“. Едва на 16 години и 2 месеца играе в официален мач. През пролетта на 1959-а Соколето вече е водеща фигура в юношеския национален отбор, спечелил европейска титла.
Възход
За мъжкия национален тим Соколето също дебютира рекордно рано - на 16 години и 10 месеца. Следват 11 сезона с екипа на „Левски“, през които Соколов е сред най-обожаваните от публиката играчи и изиграва 186 мача с 58 гола за първенство. В националния отбор е при първото му участие на Световното първенство в Чили през 1962-ра. 4 години по-късно е в стихията си, но в Дупница тежка контузия го спира да замине на мондиала в Англия. С „Левски“ Георги Соколов става два пъти шампион на България и два пъти носител на купата на страната, която тогава носи името на Съветската армия. Соколето е автор на първия гол за „Левски“ в евротурнирите срещу шведския „Юргорден“ за КЕШ през 1965 г.
Преди да го повикат в казармата, ЦСКА прави първия опит да го привлече. Тогава делегация от артисти и художници левскари, водени от Георги Калоянчев, отива при Тодор Живков и така е осуетено обличането на червената фанелка. Вторият път е, когато е прогонен от „Левски“ и хора на армейците идват в дома му да го канят. Той се съгласява, но от футболната федерация забраняват Георги Соколов на премине в ЦСКА.
Магьосник
От поколение на поколение се разказват нестандартните магически изпълнения на Соколето. Поемайки топката с гърди в средата на терена, той я качва на главата си и така, дриблирайки с глава, финтира почти целия противников отбор. Финтира и вратаря и Соколето влиза с нея във вратата. В друг мач, обграден от защитници, залепва топката за крака си и слаломира между тях с топката.
На тренировка имал навика на паркира прословутия си „Москвич“ на заден ход до една от вратите и отварял багажника. От центъра започвал да шутира интуитивно - от 5 шута 5 влизали в багажника.
На контролен мач със „Славия“ на тренировъчното игрище на „Герена“, което тогава е било покрито със сгурия, съдията гони Соколето. Той влиза по екип в московеца си, паркиран пред съблекалнята, запалил го отраз и преминава с него през цялото игрище. Футболисти и съдии са втрещени, а зрителите наоколо с бурен смях и ръкопляскания го аплодират...
За Гунди
Недоброжелатели се опитваха да го скарат с Гунди, приказваха. че е по-талантлив, но Гунди нарочно са го лансирали за сметка на него: “Гунди вярваше в Бог и затова беше благороден. Грам злоба нямаше у него. Отнасяше се просто и естествено с всички - както с футболистите, така и с обикновените хора. Нямаше жена, която да не го харесва, Ален Делон не важи пред него", беше неговият отговор.
Порок
Но славата омагьосва Соколето и той започва да води фриволен начин на живот. След всеки мач е сядал с пияниците от махалата си в кв. “Иван Вазов“ и се е наливал с коняк: “Преди един мач с ЦСКА ударих 2 коняка и им вкарах 2 гола. Ако бях ударил 3, щях да направя хеттрик“, хвалел се той пред тарикатите пияници, които винаги пиели за негова сметка.
Журналистът Тодор Янакиев се сближава със Соколето в последните няколко години от живота му: „Свободен, бохем, ларж, чаровен, жизнерадостен, естествен, буен, дори безразсъден. Соколето е егоцентричен, но отворен към всички, на “ти” с обикновените запалянковци, благороден и човечен. Интуитивен и дяволит, същевременно наивен като дете, любознателен и природно интелигентен, с тънък усет и стремеж към красивото - той е сложна и противоречива, но магнетична оригинална личност. Влюбеният в живота Жоро е човек на мига, често пъти непрактичен и прахоснически настроен към самия себе си. Тук трябва да търсим и част от причините за твърде ранния край на футболната му кариера, на практика на 26 години“, характеризира го Янакиев.
Пред него футболният феномен неведнъж се е изповядвал: „Цял живот съм живял между бандити, комарджии и ненормалници и никога не станах като тях. Винаги съм се стремял да купувам красотата от хората. И от бандитите, и от ненормалните също - защото и лудият дори си има някаква красота. И аз съм гледал и от нея да купувам. След като ме изгониха от „Левски“, загубих цялото си самочувствие. Побеля ми косата на 27-28 години. Всичко за мен беше футбол. А трябваше да играя поне още 15-16 години, защото чувствах огромна сила. Като измина период от 1-2 години, в които бях абсолютно депресиран, така ми се искаше отново да вляза да играя. Публиката безкрайно много ме обичаше и аз го чувствах. Като спрях да играя, все едно бях починал, това е", признава Соколето.
Срив
Загърбил вече футбола, Соколето започва да търси друго препитание - шофира такси, кара и цистерна с нафта, продава сироп близо до борсата на Солни пазар.
Все повече започва да търси утеха в алкохола, започват да го измъчват дископатия и болки в краката. В първите години след промените често е забелязван в заведението на бившия си съотборник Меци Веселинов на пазара "Иван Вазов". Здравето му обаче съвсем се влошава и в един момент Георги Соколов се оказва обездвижен в софийския си апартамент при колелото на трамвай №1. Няколко дни след като навършва 60 години, там приключва животът му, на 27 юни 2002 г. - в болки, самота и забвение.
Така този футболен артист и импровизатор се оказва един от българските футболисти с незаслужено трагична съдба.
Румен Жерев
