С ветът го познава като Гаринча. Той е бразилският Чарли Чаплин на зелената сцена. В предишния брой на „Златно време“ започна споменът за Мануел Франсиско дос Сантос. Ето и продължението за края на футболната легенда.
Системната злоупотреба с алкохол и контузиите ускоряват нещата. На финален мач с „Фламенго“ Радостта на народа получава сериозна контузия в коляното на по-късия си крак. Шефът на клуба Сержио Дарси не взима сериозни мерки за неговото по-трайно лечение, защото името Гаринча пълни стадионите навсякъде. Преди всяка среща лекарите му бият само обезболяващи инжекции. Понякога след мач го носят на ръце от автобуса до хотела на отбора или до креслото в самолета. Когато публиката започва да се разочарова от неговото бездействие на терена, шефовете вече мислят как да се отърват от него. През 1966 г. „Ботафого“ го продава на „Коринтианс“ срещу 220 милиона крузейро (100 000 долара). Публиката започва да го освирква, скоро си тръгва и оттам.
Разруха
Идва падението. Несполуките на терена са съпътствани и от пълна житейска разруха. Досегашните му приятели го изоставят до един, започва да обикаля провинциални отборчета, където се предлага за 1- 2 мача срещу скромна сума. Хонорарът често стига само за бутилка кашаса.
През 1968 г. отива за кратко в Боливия, после сключва договор с колумбийския “Атлетико”. В този пристанищен град на Карибско море, в който населението се препитава с контрабанда на злато и изумруди, е замерван с домати и развалени яйца.
Отчаянието завладява Мане, седмици наред стои сам в едно бунгало. Под леглото му се търкалят празни бутилки кашаса. Пристрастява се и към уискито, с чийто вкус се запознава в Англия.
Изневери
Крушението в личния му живот се дължи и на многобройните му изневери. През 1963 г. напуска жена си Наир и заживява с танцьорката на самба Елза Соарес. Запознанството им става след един победен мач. Докато голите играчи празнуват в съблекалнята, знойната певица влиза и прегръща Гаринча под душа, слагайки началото на бурна връзка, продължила над 15 години. Двойката живее в Рио, докато жената и децата на Гаринча са в Пау Гранде. Това настройва много бразилци срещу него.
Започват години на бурна любов и скандали. Докато Елза пее и танцува в луксозните нощни клубове на Рио, Гаринча се налива с уиски със случайни клиенти.
Безпаричие
Куция дявол постоянно остава без пари. За да погаси дълговете, залага имуществото си, а няма с какво да плаща издръжката на децата си. Съдът обявява конфискация и губи къщата си на остров Гобернадор, после друга къща край езерото Де Фрейтас. През март 1968 г. Гаринча е осъден на 90 дни затвор за неплатена издръжка, но е пуснат под гаранция. Нова трагедия става през април 1969 г., когато кара пиян автомобила си и катастрофира. Фордът на Гаринча връхлита върху стар камион, който се движи бавно по шосето без светлини. Загива на място майката на Елза Розалия Гомес, а той, дъщерята на Елза Сара и шофьорът на камиона се отървават с леки травми.
Съдът осъжда Гаринча на две години затвор условно, плаща само глоба. През март 1975 г. умира жена му Наир. Гаринча прибира вкъщи петте си най-малки дъщери. В семейството заживяват 22-ма души. Те консумират на месец по 60 кг фасул, 90 кг ориз, 30 кг макарони, 150 кг хляб, 1500 банана.
Баща на 14 деца
През юли 1976 г. Елза ражда момче Гаринчиня, но многодетният баща продължава да се налива с алкохол. Започва да я бие и през лятото на 1977 г. след поредния жесток скандал Елза и Гаринча се разделят завинаги. Гаринча е баща на 14 деца – 9 са законни, а други 5 е отказал да припознае.
Краят
Сам, без работа и пари, без приятели и забравен от всички великият Гаринча се лута из бордеите и болниците за лечение на алкохолици. В началото на 1978 г. за първи път влиза в болница със сърдечна недостатъчност. Откриват му цироза на черния дроб.
През 1980-а школата по самба “Магуейра” го качва на своята платформа по време на парада. Бразилия е шокирана, виждайки вцепенения от алкохола Гаринча със златистата фланелка на Бразилия, който не осъзнава къде се намира.
В ранните часове на 20 януари 1983 г. 49-годишният Гаринча умира в съня си. Дежурният лекар констатира смъртта - състояние на кома, причинено от интоксикация с алкохол.
Милиони бразилци плачат и танцуват самба на тъгата. На ковчега му е поставено знамето на „Ботафого“. На гроба му пише: “Той беше добро дете и говореше с птиците”. На стената на светинята “Маракана” с огромно черни букви е написано: “Гаринча! Благодарим ти за това, че живя!”
Послеслов
"Хората ми се смееха в Пау Гранде, когато бях дете. Казваха ми колко съжаляват, че ще остана инвалид. Но това не ми попречи да играя, да стана световен шампион. Баща ми винаги идваше да ме бие, когато играех футбол, той смяташе, че трябва да работя, да не се забавлявам. Имах красив живот, благодаря на всички за всичко " - Мане Гаринча
„Той бе Чарли Чаплин на футбола” - казва Джалма Сантос.
„Когато и аз, и той бяхме на терена, Бразилия няма загуба, а това са 8 години! И в годините на най-голямата си слава Гаринча обичаше да рита на поляната с децата от квартала – бос“ - думите са на Пеле.
Румен Жерев
