Ц ели 130 години след смъртта си държавникът Стефан Стамболов възкръсна, за да бъде посечен за втори път. Това се случи на мегдана на павликенското село, носещо неговото име - Стамболово, и всъщност беше част от историческа възстановка, чрез която местните бяха решили да възкресят отново спомена за един от най-емблематичните наши политици.
Възстановката започна с пресъздаване на атмосферата на следосвобожденска София, близо две десетилетия след избора й за българска столица. В центъра й се разхождат облечени по тогавашната европейска мода хора. Кафенетата са пълни с мъже и жени, някои от тях облечени като истински контета. Наред с тях по масите седят и новоизпечените родни министри и депутати, които на чаша турско кафе бистрят политиката и делят министерски кресла и постове.
Мерник
Около 19,50 ч. на 3 юли 1895 г. бившият министър-председател Стефан Стамболов излиза от елитния и популярен „Юниън клуб“, придружаван от телохранителя си Гунчо и от своя приятел Димитър Петков. Той вече е подал оставката си и сега е обикновен гражданин, на когото враговете му доста сериозно са вдигнали мерника. А те не са никак малко и начело им стои самият монарх Фердинанд Кобургът. Стамболов знае, че срещу него вече има подготвен заговор за убийството му и затова носи под ризата си метална ризница. Но и враговете му знаят това и са решили да не го стрелят, а да го колят. Стамболов и двамата му спътници се качват на един от файтоните, но те не знаят, че файтонджията Мирчо Ацев също е част от заговора. Когато тримата се качват, срещу тях внезапно се появяват трима въоръжени с револвери и ятагани. Единият – Боне Георгиев, стреля по Стамболов, който, макар и ранен, скача от файтона и се опитва да избяга. Другите двама убийци с прякорите Халю и Талю обаче го застигат и започват да го секат с ятаганите си. На метри от мястото, където се разиграва атентатът, има двама полицаи, които обаче, вместо да се притекат на помощ, се обръщат с гръб. А когато охранителят Гунчо настига единия от нападателите Халю и се опитва да го задържи, ченгетата, вместо да арестуват убиеца, задържат Гунчо, като го принуждават да пусне Халю. Така в крайна сметка тримата атентатори успяват да се измъкнат, а Стамболов остава да лежи на улицата, потънал целия в кръв, с две отсечени ръце. Дотук свършва и историческата възстановка, представена в центъра на Стамболово.
Роли
В главната роля на посечения политик се превъплъти Николай Казаков. Той сподели, че изпитва голямо вълнение от това, че му се е паднало да изиграе толкова противоречива и сложна като характер и темперамент личност от следосвобожденската ни история. Наред с възстановката като част от програмата бе изпълнено и стихотворението „Старият мост“. То е посветено на каменния мост, издигнат по нареждане на Стамболов над река Росица в околностите на селото, носещо неговото име. Прозвуча и запис на монолог на държавника, изпълнен от актьора Христо Мутафчиев.
В историческата възстановка взеха участие членове на клуб „Традиция“ в Стара Загора. А костюмите и декорите са предоставени от театрите в Стара Загора и Велико Търново. Самата инициатива за отбелязване годишнината от смъртта на политика е на кметството и читалището в селото. Сценарият за възстановката пък е дарен безвъзмездно от театъра в Стара Загора.
Омур кьой
Село Стамболово носи днешното си име от 1893 г., като допреди това се е казвало Омур кьой и Долни турчета. Кметът на селото Атанас Борисов определи Стамболов като „един от най-великите синове на България“. „Ние имаме честта и отговорността да пазим паметта на Стефан Стамболов не само с думи, а и с дела“, подчерта той в словото си. Повечето от хората от Стамболово признаха, че не знаят много за патрона на своето село, освен че е бил „голяма клечка“, пипал е твърдо и здраво и е вкарвал престъпниците в затвора.
Иван Първанов
