О т прашните страници, проследяващи нееднозначната история на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, излиза едно позабравено име на революционер.
Войводата Иван Христов Караджов е пряк участник в революционните борби на организацията от нейното създаване до смъртта си през 1934 година в Горна Джумая, днешен Благоевград. Известен сред другарите си още с псевдонима Веригин, той обикаля почти цяла Македония като учител по музика, но в същото време е активен деец в нелегалната въоръжена дейност на ВМОРО. Неговото име се нарежда наравно до това на дядо Вазов като автор на музиката на безсмъртния химн “Тих бял Дунав се вълнува”.
Житие
Роден е на 8 декември 1875 г. в горноджумайското село Лешко, Пиринска Македония, което е на един хвърлей от границата с днешната т.нар. Република Северна Македония. Със стипендия на Българската екзархия е изпратен да учи в българското класно училище в Цариград. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се присъединява към ВМОРО. После е учител по музика в Горна Джумая и в Скопското българско педагогическо училище. Образованието си завършва в 1902 година в Императорската певческа школа в Санкт Петербург, където в 1900 г. заедно с Кръсте Мисирков и други студенти участва в създаването на българска студентска група. След това е назначен като учител по пеене в Солунската българска мъжка гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание турците го пращат в солунския затвор Еди Куле. Амнистират го в 1904 г. и от 1905 до 1907 г. учителства в Серското българско педагогическо училище, като същевременно е окръжен ръководител на ВМОРО. Заподозрян от властите, бяга в България и учителства в Пазарджик и Дупница.
Химн
След Младотурската революция в 1908 г. отново става български учител в Солун. Караджов е сред учредителите на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 г. композира музиката на песента „Тих бял Дунав се вълнува“, първо я изпълнява духовата музика на Солунската българска мъжка гимназия „Свети свети Кирил и Методий“. Отново е преследван от властите, които го преместват да преподава пеене в Солунската българска девическа гимназия. Безсмъртният химн по текст на дядо Вазов се изпълнява и в двете български гимназии в Солун. Когато през октомври 1910 година турските власти предприемат обезоръжаване на организацията, Иван Караджов отново е уволнен и тормозен.
Доброволец
Идва Балканската война и Караджов се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. В края на 1913 г. учителства в Горна Джумая, но се задава Първата световна война и войводата командва разузнавателна чета.
След войната до 1930 г. отново преподава пеене в Горна Джумая. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Горна Джумая. Михаил Монев и Иван Караджов изграждат и осигуряват куриерски връзки, набавят оръжие и екипират въоръжени чети за акции срещу сръбските окупатори във Вардарска Македония. Преследван е от правителството на Александър Стамболийски, дори се прави опит да го убият заедно с Михаил Монев и Иван Попевтимов. Поддръжник на дясното крило на Иван Михайлов, Иван Караджов участва в потушаването на Септемврийския бунт в Пиринска Македония в 1923 г.
Емигранти
Един от внуците на Иван Караджов, който е кръстен на него, разказва: „Отидох в Торонто и след няколко седмици един от старите емигранти ми каза за братята Георги и Пандо Младенови. Те са вуйчовци на жената на моя братовчед Огнян Караджов - Янка. Аз бях чувал за тях, знаех, че отдавна са емигрирали в Канада. На втория-третия месец съм в църквата „Св. св. Кирил и Методий”. Ветеринарният доктор Варадинов, който е с потекло от Македония, ме заведе в аптеката на Георги Младенов. Той бе разбрал, че съм дошъл. Покани ни в аптеката и ме пита: „Знаеш ли какво е казал твоят дядо във връзка с Горноджумайската акция на 12 септември 1924 година, в която са ликвидирани убийците на Тодор Александров? Дядо ти я организира заедно с Кирил Дрангов, сина на полковник Борис Дрангов, но пряко не участва, а отива във Варна. Оттам се обадил и като питал по телефона какво е станало, дядо Аргир Манасиев му казал: „Утепахме 22-ма“, ама не се чуло добре и до ушите на дядо ти дошло само „... 2-ма“. А той отговорил : „Какво-о-о? Само двама ли? Те сега си идвам... ке ви утепам аз вас!“
Старите емигранти в Канада знаеха много повече за дядо ми, отколкото аз. Единственото, което знаех, е, че леля ми криеше под дюшека тук, в Благоевград, на ул. ”Александър Стамболийски“ № 35 вестник „Македония” от 1934 г. от погребението на дядо ми Иван Караджов. Било е много голямо погребение, с военна музика. Той е бил учител по пеене в гимназията, водил е хора в Солунската гимназия. Композирал е песента „Тих бял Дунав се вълнува”. И като учител винаги е бил облечен в опълченската си униформа, говорейки на познати, че „до освобождението на Македония всички българи - млади, стари, винаги трябва да сме готови войници”.
Горноджумайската акция
На 31 август 1924 година с убийството на Тодор Александров се разгаря братоубийствената война във ВМРО. Иван Караджов е пунктов началник на организацията в Горна Джумая и е дясната ръка на Иван Михайлов. Алеко Василев, известен още като Алеко паша, който организира убийството на Тодор Александров заедно с генерал Протогеров, са прилъгани от Иван Михайлов на среща в хотел „Париж“ в Горна Джумая. Целта на убийците е да ликвидират и Ванчо. Цялата организация на наказателната акция срещу убийците на Тодор Александров е осъществена от Кирил Дрангов и Иван Караджов. По предложение на Иван Михайлов в навечерието на 12 септември, датата на срещата, Караджов заминава за Варна.
През юли 1928 г. на Седмия конгрес на ВМРО Иван Караджов е избран за член на ЦК заедно с Иван Михайлов и Страхил Развигоров. При разцеплението след убийството на Александър Протогеров същата година е на страната на крилото на Иван Михайлов. Иван Караджов умира на 24 май 1934 г. в Горна Джумая.
В спомените си друг активен деец на ВМРО - Христо Шалдев, пише: „Той беше добър и приятен събеседник във всяка компания. Беше човек с широка душа; беше най-после голем българин, в душата и съзнанието на когото бе легнала идеята за освобождението и обединението на българското племе от цяла Македония.”
Румен Жерев
