-Г-н Георгиев, на 3 февруари постановката на ДКТ Хасково „Веселата карета“ ще гостува на софийска сцена – в Столичния куклен театър. Вие сте на автор на музиката, разкажете ни как се включихте в проекта.
-Благодарение на режисьора на постановката Елин Рахнев. С него ни свързва дългогодишна дружба. Не само това е причината, разбира се. Елин е човекът, който ми показа, че театърът може да бъде моя лична провокация. Преди около 20 г., когато се запознахме, той беше драматург на пиесата „Кукувица“ в Народния театър, поставена от Димитър Еленов. С участието на Ваня Щерева, много деца. Написах цялата музика за постановката, която си беше цял музикален спектакъл. Тогава започнах да се вдъхновявам да правя музика за театър. Вече има няколко режисьори, които ми се обаждат и искат моята музикална помощ за определени техни проекти. С тях имаме общо светоусещане. Не бих казал, че съм се фокусирал изцяло към театралния музикален пазар (смее се).
-За колко представления сте правил музиката?
-Може би вече са над 20.
-Какви са особеностите при създаването на музика за театър? Например за „Веселата карета“.
-“Веселата карета“ е чудесен спектакъл. Софийската премиера е на 3 февруари в Столичен куклен театър. Текстът на пиесата е на Елин Рахнев, той е и режисьор. Актьорите са много важна част от представлението. Това са Мая Бежанска, Димитър Баненкин, Тончо Токмакчиев, Добриела Попова, Николета Малчева, Емануил Костадинов, Димитър Ковачев – Фънки, който прави театрален дебют и се справя страхотно, колкото и да не му се вярва. Хората много се забавляват. Самата пиеса мен ме провокира, защото е трагикомична. Има много абсурдни моменти, няма да издавам тайни от сюжета. Бих я определил като театрална аналогия с киното на Уди Алън.
Като композитор задължително сме си стиснали ръцете с режисьора и сме се разбрали, че сме един екип. Първият разговор винаги е с него и той винаги ти обяснява каква е неговата идея. Музиката за театър е съпорт на цялото представление и е част от цялото цяло. Именно това винаги ме е привличало. Малко или много е бекграунд, но абсолютно важна част заедно със сценографията, актьорската игра на първо място и интерпретацията на режисьора. Присъствах на много от репетициите, след това се запознах с текста и започнах да композирам. В музиката трябваше да присъстват две важни неща. Едното е по-тъжен нюанс, когато се появява Фънки. Неговият образ е свързан с едни неприятни ситуации. А другата е финалната песен, която трябваше да е мотив на цялото представление. Да бъде с афинитет към бохемството, което го има в „Ах, този джаз“. Като настроение говоря. Затова се опитах да направя леко поп, леко джаз, по-кабаретно дори.
-Фънки помогна ли с музиката, той все пак е музикант?
-Много ме беше страх от неговата първа реакция (смее се). Парчето вече беше почти одобрено от режисьора. Отидох на една от последните репетиции и пуснах песента. Фънки си беше изиграл вече неговата част и седеше в залата на първия ред. След като свърши парчето и той каза: „Много яко, бе, мен“ (смее се). Аз си отдъхнах.
-Миналата година правихте музиката и за последния филм на Виктор Божинов - „Голата истина за група Жигули“. Какво бе по-различното там и каква се случи с диска, който издадохте?
-Много съм щастлив, че осъществих една лична моя музикална мечта – да правя музика за саундтрак за кино. И то точно за този филм. Включих се по покана на продуцента Кръстьо Ламбев. Аз съм един от музикалните продуценти на саундтрака, другият е Петър Дундаков. И двамата сме автори на по половината от музиката към целия филм. Огромно предизвикателство беше. Правихме го по време на втората вълна от пандемията. Имаше и локдаун, нямаше как да се събираме. Аз се бях пренесъл със семейството си извън София във фамилна къща в едно село. Там измислих част от нещата, които после влязоха във филма. Трябваше да организирам и целия този процес по репетиции и записване. Благодарен съм на музикантите, с които се случи – Александър Обретенов, басист на D2 и Графа, Мартин Профиров, барабанист на P.I.F. и Rewind, Ева Перчемлиева, вокал на Cinga Manga Funk, която е преподавател по оперно пеене и оперна певица, Марияна Добрева, вокалистката на „Силует“, Михаела Ненова, цигуларката на „Силует“ и моя милост на китара. Изключително готин процес. Общувахме с дема, които режисьорът Виктор Божинов беше вече одобрил. Правили сме малко репетиции и направихме записите, голяма част от които са записани вкъщи и после са дадени на човека, който миксира целия саундтрак – Десислав Велчев. Изключително съм благодарен за сериозното отношение на актьорите към музиката. Мога да кажа, че Мишо Билалов, който свири на китара толкова се зариби, че искаше да свири нещата едно към едно. И го прави.
Обича да играе тенис в свободното си време.
-Вие сте бил негов ментор.
-Да, аз бях негов ментор като китарист. Ментор на Филип Аврамов, който във филма свири на бас, беше Сашо Обретенов. Ментор на Геро на барабаните беше Стунджи. Геро не беше свирил на барабани, за разлика от Мишо Билалов и Филип Аврамов, и за 15 дни научи основния ритъм. Ирини Жамбонас и Лилия Маравиля като певици се справиха изключително професионално с ролите си. Техен ментор беше Ева Перчемлиева, която изпълнява по голяма част от песните във филма и участва във вокалните аранжименти. Имаха много репетиции, докато те започнат не да играят, а направо да си пеят. Аз в телефона имам някои неща, които си правят самите те. Ние не сме правили сложни песни. Задачата беше да направим нещо, което е близо до атмосферата на 80-те години. В този период, когато е апогеят на соца и надеждата на новото време. Това е филм за това време, с леко намигване, със смешни и с драматични моменти. Много е привлекателен. Това беше моята музика като млад и мисля, че по съвсем естествен начин се опитах без композиторска претенция като настроение да изразя това, което ми се струва, че тогава ме вълнуваше. А в същото време и сега е леко актуално.
-Тази година се навършват 30 г. от създаването на „Остава“. Спомняте ли си първите стъпки на бандата?
-В Габрово е създадена нашата банда „Остава“. В Техническия университет. Бяхме заедно с нашия басист Боян. Спомням си, че се престраших да му представя мои авторски идеи. Беше ме много страх. А те вече имаха кавър банда. Лека полека прерасна в авторска банда. Тогава си казахме „Добре дошли „Остава“. След няколко години се запознах със Свилен и си разделихме доста от нещата в групата. Мисля, че това е нашият живот. Всичко това е описано в книгата "аз | Остава" на издателство Scribens. Имаме и една книга „Остава/думите“, в която има всички текстовете на песните на „Остава“. Благодарение именно на тях много хора харесват групата.
С Остава на сцената.
-Как успяхте да се задържите заедно толкова години?
-Много е трудно, наистина. Минали сме през много тежки емоционални моменти. Артистите малко или много сме егоцентрици. Не го казвам с лошо, разбира се. Няма как едно семейство след толкова години да няма периоди, в които да има тежки моменти. Не знам как сме ги преодолели. Може би нещата, които постигаме заедно като „Остава“, ни е дало най-голямата пълноценност. В момента сме в супер положителен период. Бих казал, че след няколко такива моменти вече човек усеща колко е зрял за това нещо. Бандата е като семейство. Дори да не се чуваме много често винаги имаме собствен език помежду си. Познаваме се добре и знаем всеки музикално в кое е силен. Това ни помага дори в момента, когато правим нови парчета за албума, който живот и здраве трябва да излезе през май месец. Изпитваме все още онова юношеското удоволствие, когато се съберем да свирим заедно. Това е велико. Ще издам една тайна – благодарение на един наш приятел, преди около месец и половина два се събрахме на една голяма вила на Рибарица само петимата. Изкарахме 4-5 дни там. Пренесохме си техниката. Свилен представи няколко негови идеи, аз представих няколко мои идеи. Започнахме да ги оформяме всички заедно. Избрахме ги и в момента почти ги завършваме в студиото.
С екипа на Веселата карета, чиято музика прави.
-Какво друго подготвяте за юбилея? Ще има ли концерт в „Маймунарника“?
-(смее се) Трябва да има концерт в „Маймунарника“. Да сме живи и здрави, ако издадем албума си през май, сме резервирали няколко по-големи зали в България за национално турне – зала 1 на НДК за София, Античен театър в Пловдив, Летните театри на Бургас и Варна. Разбира се, ще има доста други неща. Дай Боже това да се случи. Работим по всичко това. Съвсем скоро ще обявим конкретните дати за цялото турне на „Остава“.
-Ще включите ли и Габрово в турнето?
-Разбира се. Върнахме се в Културен дом в Габрово и направихме видео на „Лондон? Париж? Берлин?“ и на „Елвис. Радио.“, стари наши парчета, които са много любими на феновете, но не са били сингли. Свилен е поел персонален ангажимент за Габрово, аз за Казанлък, Боян за Карлово (смее се). Силно се надявам местните културни органи от нашите градове да ни съпортнат в тази наша годишнина и да опровергаят, че никой не е пророк в собственото си родно място.
С колегите си музиканти, режиьора Виктор Божинов и Геро на премиерата на Голата истина за група Жигули.
-Занимавате се и с музика вече над 30 г. Имало ли е моменти, в които да ви писне?
-Не! Музиката става голяма част от теб и няма как да я спреш. По-скоро ме беше много страх, че в един момент няма да е окей да излизаме на сцена, но мисля, че го преодолях. Тогава си мислех, че не е задължително да си активен рокендрол изпълнител, а има много неща, свързани с музика. Това ме провокира и преди 7 г. да създам свой собствен лейбъл Homeovoxmusic. От него излезнаха много готини банди. Те имат свой собствен живот. Благодарен съм им за енергията и ще съм доволен, ако съм спомогнал с нещо за тяхното развитие. Тогава си мислех, че това е едно от нещата, които можеш да правиш със своя музикален опит, вкус и знания. Другото в моя живот е театралната музика – тя е вечна и можеш да си на преклонна възраст, за да я композираш. Кефя се на Дейвид Гилмор, който далеч не е толкова стар, но начинът, по който остарява и прави нещата за удоволствие. Дай Боже всекиму.
-Къде могат да ви срещнат феновете извън светлините на прожекторите?
-Аз съм нормален човек и обичам най-нормалните неща. Зареждам се като се виждам с приятели, пием вино и си говорим. Обичам да играя и да гледам тенис и да пътувам. Напоследък ходя често на моето село, там си правя място, на което да мога да композирам и записвам без страшни претенции, да каня приятели и да си играят децата. Планът ми е да направя на двора лятно кино.
Екатерина Томова
