Р азумни и крилати същества са летели из Луната през 1835 г. и това е открил легендарният астроном Джон Хершел. Тези твърдения разпространява сериозният американски вестник „Ню Йорк Сън“, който по това време е институция в пресата с огромен тираж и още по-голямо влияние. Новината гръмва не само в Америка, но и по целия останал свят, поне където има преса. Никой, дори шефовете на вестника, обаче не подозират, че са жертва на много ловка манипулация и добре скроена фалшива новина, каквато днес можоем да сравним само с някои фейкове по отношение на ковида.
През август 1835 г. „Ню Йорк сън“ - „Ню Йоркско Слънце“ - започва да публикува поредица статии по въпроса за живота на Луната. Така излиза, че Хершел по тайна поръчка на британското правителство построява на нос Добра надежда невиждан дотогава огромен рефлекторен телескоп, с чиято помощ може да разгледа повърхността на Луната до най-дребните детайли. Хершел бил открил на земния спътник морета, реки, гори, долини. А телескопът бил толкова силен, че можел да разгледа добре всички причудливи животни. Но най-вече вижда странна раса от човекоподобни същества с крила, като при прилепите.
Илюстрация за навиците на лунното население и как може да помага с летателните апарати на земните хора.
Заради интереса „Ню Йорк Сън“ печата троен тираж. Другите медии подемат темата, която е безспорният номер 1. Съществуващия и днес в. „Ню Йорк Таймс“ също започва да печата известия за „разкритията“ на Хершел. Вестниците се надпреварват да пускат и илюстрации, изобразяващи лунния живот. Нещо повече - започва напълно сериозно от учени и политици да се търсят способи как да се осъществи контакт с разумните хора от Луната. Дори американското правителство обмисля какви пари ще трябват за целта. Един сериозен гражданин пък предлага на Великите равнини – голямото плато между САЩ и Канада - да се изпише огромен надпис с камъни, за да могат да го видят лунните хора. Тук обаче се появява спор какво точно да бъде изписано и особено дали английският език ще бъде разбран от извънземните. А американската протестантска църква обмисля начини за покръстване на жителите на спътника в християнството, като тя прави точно разграфен план за финансиране с дарения на космическа мисия до Луната, за да отидат проповедници там и да разпространяват Божието учение. Статиите са преведени на много езици, сред тях са немски, испански, френски, португалски, италиански, турски и руски. В Европа обаче имало много повече съмнения за лунните хора. На нашия континент решили да изчакат Джон Хершел, който по това време наистина бил на нос Добра надежда, да се върне и да даде подробности по въпроса.
Ричард Адамс Лок създава голямата фалшификация.
След време измамата била разкрита. Оказва се, че автор на фалшивите новини е редакторът в „Ню Йорк Сън“ Ричард Адамс Лок (Richard Adams Locke). Скептиците се съмнявали в достоверността на написаното още с първата публикация, но били в малцинство. Йелският университет изпратил своя делегация на гости на вестника. Учените поискали да им бъдат показани статиите от европейските научни списания и публикации, на които от вестника се позовавали. Такива нямало, но Лок с хитри ходове успявал дълго време да увърта и от университета решили да мълчат преди да огласят, че според тях това е гигантска лъжа. Основният довод бил обаче технологичен – според Йелския университет Хершел не можел да построи толкова мощен телескоп, който да вижда повърхността на Луната в такива подробности. Малко след това самият Лок паднал в капана. Една вечер той бил в нюйоркски бар и си пийнал повече от обичайното. Развеселен, той се похвалил накрая, че е измислил всичко от скука, а и да има какво да пише през летния период, когато на практика нищо интересно не се случвало в Голямата ябълка. За негова беда обаче хвалбата му изтекла и вестта веднага била публикувана от конкурентните вестници. Това така и не повлияло на тиражите на „Ню Йорк Сън“, които продължавали да бъдат най-големите. Дори след разкритието мнозина продължавали да вярват в съществуването на лунните крилати хора и призовавали властите да си публикуват плановете за среща с извънземните. Точно тогава се създали комитети за приятелство с тях. Мнозина твърдели, че правителствата в Америка и Европа се опитват да прикрият истината за извънземните, защото мислели как да им обявят война и търсели скрити изгоди. (Същото като чипирането по време на ковид ваксинация.)
Джон Хершел, като безспорен авторитет, лично опровергава мистификацията.
Точка на спора за лунните хора поставил самият Хершел, който няколко години след голямата шумотевица отишъл в Ню Йорк да изнесе открита лекция. Той опровергал всички слухове и спорът постепенно затихнал, но останал в историята като едно от най-успешните тиражирания на фалшиви новини. А що се отнася до самият Лок, то той бил позорно уволнен. И до ден днешен името му е символ на измишльотини в името на сензацията. А в най-големия музей на света – Смитсониън, има специална сбирка на материали по въпроса от цял свят. Мнозина се питат защо все пак тази измислица за лунните същества е успяла да придобие такива размери и да й повярват толкова много хора. През ХIХ век съвсем сериозни учени смятали, че другите планети от Слънчевата система и самата Луна може да бъдат обитавани от големи разумни същества. На практика това и до ден днешен не е опровергано. А що се отнася до съществуването на смятани за по-примитивни форми на живот, като едноклетъчни, днес дори е сред водещите теории.
Корица на първото издание на Ян Бибиян на Луната.
Елин Пелин описва подвизите на Ян Бибиян
В родната литература има класика, която описва срещите на земни хора с лунните - „Ян Бибиян на Луната“ от Елин Пелин. Може да се каже, че този може би най-добър роден детски роман е повлиян от шумотевицата и измамата на Лок век по-рано. Елин Пелин пише „Ян Бибиян на Луната“ през 1934 г. В БГ романа също има цяла цивилизация на спътника, който по това време е съвсем непознат отблизо за земния жител. А и днес за Луната не се знае много, особено за т.нар. обратна страна, която никога не е обърната към Земята. Дори се оспорват първите стъпки на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин на спътника през 1969 г. и за това има много факти в подкрепа, че не се е случило. Някои ще повярват само, когато лично се качат на Луната. Освен това статиите на Лок през 1835 г. са написани много професионално. Самият той дава невероятно добро описание на конструкцията на фантастичния телескоп, който Хершел уж построява в долния край на Африка. Лок обаче има и една заслуга към науката – от него идва идеята да се обедини телескоп с микроскоп, който да вижда много добре в детайли повърхността на Луната. Статиите му съдържат множество позовавания на известни и авторитетни научни списания. А и самото споменаване на безспорен научен авторитет като Хершел вече е повод да се вярва на написаното. По това време той наистина бил на нос Добра надежда да прави астрономически изследвания и за това се е знаело, което много помогнало на фалшивата новина. А и през 1835 г. връзките с отдалечени места, каквото е долният край на Африка, са били доста трудни. С дни се е пътувало с кораб между Европа и Америка. Нямало е интернет, телевизия, радио и всички новинарски канали, които днес съществуват.
Георги П. Димитров
