З амисляли ли сте се какво се случва в отвъдното? Дали животът там повтаря земния, дали ще срещнете хората, които обичате и ще можете да им кажете нещата, които не сте успели или не сте искали да признаете пред тях. Дали в отвъдното има скръб и печал или само спокойствие и радост. Дали може да срещнете нова любов или всичко е предопределено. Дали отивате там с опита и изживяванията си или пишете върху чиста дъска. Много дали и голяма степен на условност. Никой не е бил там и не се е върнал, за да ни разкаже кое как е. Затова може би трябва да подходим към интерпретациите на американския невролог Дейвид Игълман с голяма степен на условност.
Книгата „Сума“ (издателство „Сиела“) е преведена на над 30 езика. Тя побира 40 мисловни експеримента – забавни, иронични към някои общоприети научни методи на изследване, смешни и понякога тъжни истории, които обаче разкриват много по-сложни и дълбоки идеи.
„В отвъдния живот повтаряш отново всичките си преживявания, но този път събитията са пренаредени по нов начин – всички моменти от сходен тип са групирани заедно“, уверява ни Дейвид Игълман. Ето как според него изглежда това: „Прекарваш два месеца в шофиране по улицата пред дома си, седем месеца в правене на секс. Спиш трийсет години, без да отваряш очи. Пет месеца подред прелистваш списания, докато седиш в тоалетната. Изпитваш цялата си болка наведнъж, всичките ѝ двайсет и седем напрегнати часа. Чупят се кости, блъскат се коли, реже се кожа, раждат се бебета. Минеш ли веднъж през това, в останалия ти оттатъшен живот повече няма болка. Но това не означава, че той винаги е приятен. Прекарваш шест дни в рязане на ноктите си. Петнайсет месеца в търсене на изгубени вещи. Осемнайсет месеца в чакане на опашка. Две години скука – гледане през прозореца на автобуса, чакане на терминала на летището. Една година в четене на книги. Очите те болят и те сърби, защото не можеш да си вземеш душ, докато не дойде време за маратона ти от двеста дни къпане. Две седмици в чудене какво се случва, когато умреш. Една минута в осъзнаване, че тялото ти пада. Седемдесет и седем часа в объркване. Един час в осъзнаване, че си забравил нечие име. Три седмици в проумяване, че грешиш. Два дни в лъжене. Шест седмици в чакане за зелен светофар. Седем часа в повръщане. Четиринайсет минути в преживяване на чиста радост. Три месеца в пране. Петнайсет часа в полагане на подписа ти. Два дни във връзване на обувките ти. Шейсет и седем дни на разбито сърце. Пет седмици в шофиране след изгубване на пътя. Три дни в пресмятане на бакшиши в ресторанта. Петдесет и един дни в решаване какво да облечеш. Девет дни в преструване, че знаеш за какво се говори. Две седмици в броене на пари. Осемнайсет дни в разглеждане на хладилника. Трийсет и четири дни в копнеж. Шест месеца в гледане на реклами. Четири седмици в седене и размишляване дали няма нещо по-добро, което да правиш с времето си. Три години в преглъщане на храна. Пет дни в занимания с копчета и ципове. Четири минути в чудене как ли би изглеждал животът ти, ако пренаредиш събитията. В тази част от отвъдния си живот си представяш нещо подобно на своя Земен живот и тази мисъл е блаженство – живот, в който епизодите са разделени на малки късчета, лесни за преглъщане, където моментите не се проточват, където човек изпитва радостта да скача от едно събитие към следващото като дете, подрипващо от място на място върху парещия пясък“.
Ако тази перспектива не ви устройва, запълнете живота си с пълноценни изживявания тук и сега. И не разсъждавайте, както прави Игълман, има ли Бог и как изглежда той и дали в отвъдното има равнопоставеност или и там има бедни-богати, добри и лоши, щастливи и такива, които им завиждат и мразят поради тази причина.
Кристи Красимирова
