Л егендата гласи, че в библейски времена Богородица заедно с един от своите братя претърпели корабокрушение и бурята ги захвърля на чудно красив полуостров.
Божията майка била запленена от маслиновите гори и хилядите декари лозя, щедро огряни от слънцето. Така Божият син подарява десния ръкав на полуостров Халкидики, наречен Атон, и заклева нито една друга жена да не стъпва на тази земя.
Полуостров
През средновековието на Атон, или Света гора постепенно извисяват снага 20 православни манастира - българският „Георги Зограф“, руският “Св. Панталеймон”, сръбският “Хилендар” и 17 гръцки манастира. В края на IХ и началото на Х век братята Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид полагат темелите на българския манастир. Названието си "Зограф" светата обител носи от легендата за една изчезнала от Сирия икона с образа на св. Георги, който по чудотворен начин самоизписал (изографисал) образа си на дъска. Това е чудотворната "Фануилска икона" на св. Георги, намираща се в съборната манастирска църква. Тя вероятно произхожда от VIII-IХ в. Според легендата друга стара чудотворна икона с образа на същия светец, преселила се тук от Арабия, се нарича "Аравийската". Тя носи стиловите белези от ХII-ХIII в.
Помощ
През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог сключва уния -договор с Рим. Целта на т. нар. Лионска уния била да получи помощ от Рим срещу арабите. През 1278 г. Палеолог издал заповед унията да се налага по всички начини, включително и насилствени. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията. Освен това те го молили да държи онова учение, което е приел от Светите отци. В Света гора пристигнали папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други като българския отказали и пострадали. На 10 октомври 1284 г. скитащи рицари кръстоносци на коне нападнали Зографския манастир. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери. А той с 21 монаси и 4 миряни се заключили в манастирската кула.
Мъст
Пиратите кръстоносци подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26 защитници на православието изгорели живи сред пламъците. Известни са само имената на монасите: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений. От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на завърналите се по-късно в манастира братя. 26-имата са провъзгласени за мъченици на вярата. През 1873 г., за да не рухне кулата, монасите я съборили сами, като издигнали на нейно място паметник. Осветили го на 10 октомври.
Покровител
В първата половина на XIII в. дарител и обновител на манастира става българският цар Иван Асен II (1217-1241). Тогава полуостров Халкидики е в пределите на Втората българска държава. През XIV век, дарители на "Зограф" са българските царе Иван-Александър и Иван Шишман. Много български книжовници и духовници свързват имената си с Атон и със Зографския манастир - музикантът Йоан Кукузел, патриарсите Йоаким I, Теодосий и Евтимий Търновски и др. Освен голямото архитектурно, стенописно и иконописно богатство "Зограф" притежава много стари книги и документи. Български граматици са създали голямо количество ръкописи на старобългарски език, които се пазят в зографската библиотека. В библиотеката се пазят и значителен брой ръкописи на пергамент и хартия, които датират от XI до XIX век. Тук се съхранява първообразът на "История славеноболгарская", завършена от Паисий Хилендарски в Зографския манастир през XVIII век.
Хаджи Вълчо
През петте века турски гнет православните манастири в Света гора залиняват. Турците са имали страх от бога и не са ги опожарявали и опустошавали, но икономически са ги потискали. Единствен “Зограф” процъфтявал, защото всяка ранна пролет стотици скотовъдци от цяла България се стичали със своите стада из Беломорието. Половината от тях са оставяли стоката на другарите си и се отправяли към този оазис на българщината. Носили са дарове, помагали са на монасите с каквото могат. После в късна есен са потегляли към поробената си родина. В края на ХVIII век монасите в манастира са надвишавали 300 души.
Хаджи Вълчо от Банско, средният брат на отец Паисий, дарява цялото си състояние на манастира. Помага много и на Хилендар, който по това време е изоставен от сърбите и спасен от българските монаси. Един от най-богатите търговци от Виена до Солун и Цариград, хаджи Вълчо натоварва златото си на керван от девет коня и пристига в Света гора. По-късно се замонашва и завършва земния си път в пост и молитва в българския манастир. В костницата, която е в най-долния от 3-те подземни етажа, почиват неговите тленни останки. Там се съхраняват всички кости на монаси от Х век до наши дни.
Възраждане
Преди близо четвърт век започва мащабно възстановяване на манастира. Двигателят на това възраждане е покойният вече, но тогава кмет на Банско Александър Краваров. Пуснати са 2 агрегата за ток, от 16 километра е прокарана питейна вода. Владишкото северно крило е основно ремонтирано. Повече от 600 миряни могат вече да пренощуват на нови легла в десетките основно ремонтирани килии. На всеки етаж има бани и тоалетни. Реставрирано е банското крило с часовниковата кула и камбаните. Тук е килията на отец Паисий, в която той дописва „История славянобългарска“. От Хърватска е доставено дърво от кестен и е подменена цялата дограма. Държавата е дала досега близо 5 милиона лева. Община Банско - над милион. Отделно непрекъснато пътуват камиони с храна и дрехи за манастира.
Всяка година на храмовия празник, 6 май, в манастира се стичат стотици богомолци от цяла България и участват в литийното шествие.
Румен Желев
