А ко някога сте били отбелязвани на снимка онлайн, може да се окаже, че имате да получавате пари. Преди седмица повече от 1,4 милиона настоящи и постоянни жители на американския щат Илинойс започнаха да получават чекове на стойност до $397, като компенсация от колективен иск за общо 650 милиона долара, по който компанията „Мета“ (собственик на Фейсбук) сключи споразумение. Според ищците платформата за социални медии е използвала незаконно данни за разпознаване на лица - събрани без съгласие - за да подтикне потребителите да маркират приятелите си на снимки. Експертите казват, че това е само началото: вероятно предстоят още проверки от съдебни дела за поверителност.
Инструментите за разпознаване на лица са възхитителни постижения, но имат и своята тъмна страна
Отпечатъци
Google Photos и Shutterfly също срещнаха подобни групови искове в Илинойс и влязоха в етапи на одобрение на многомилионни споразумения през последната година. През януари веригата за сандвичи Pret'A'Manger уреди дело - за 677 000 долара – заради това, че съхранява записи на пръстовите отпечатъци на своите служители от системата си за отчитане на работното време, която също е незаконна според закона за биометрична поверителност на Илинойс от 2008 г. Законът е един от най-строгите в САЩ, но подобни съществуват и в Тексас и Вашингтон и се очаква да влязат в сила следващата година в Калифорния, Колорадо и Вирджиния.
Редица големи хайтек компании се изправят срещу искове за течове на лични данни.
Рискове
Разпространението на такова законодателство може да е навременно: според адвокат Пол Гелър от Robbins Geller Rudman и Dowd LLP една от трите фирми, които са уредили делото срещу „Мета“. „Технологията за лицево разпознаване е страхотна, но това нещо си има и тъмна страна“, казва Гелър пред CNBC. „Хората не осъзнават, че сме наблюдавани много повече, отколкото осъзнаваме. Автоматичното маркиране на снимки може да не изглежда голяма работа, но всъщност така лицето ви може да стане достъпно за компании извън конкретната фотоплатформа. Базираната в Ню Йорк софтуерна компания Clearview AI например съвсем открито твърди, че е извадила повече от 20 милиарда изображения от уебсайтове като Facebook, YouTube и Venmo за огромна база данни за разпознаване на лица, достъпна за компании, които са готови да плащат за това.
Свързване
„Докато вървим по улицата, всеки може да види лицето ни, но малцина могат да го свържат с името ни“, казва Матю Куглер, професор по защита на личните данни в Северозападния университет. Технологичната способност за незабавно свързване на нечие лице с неговата лична информация, казва Куглер, може да улесни хората да тормозят местния бариста в Starbucks например, или да застрашат живота и безопасността на жертви на домашно насилие, проституиращи или пък тези в програми за защита на свидетели. През 2019 г. Куглер публикува проучване, което показва, че потребителите определено не харесват да бъдат наблюдавани на това ниво. Повече от 70% от участниците в проучването са посочили, че не се чувствам комфортно компаниите, които използват разпознаване на лица, да проследяват местоположенията им с цел да им показват насочени реклами.
Деян Дянков
