Б ританският филм „Третият човек“ се асоциира с борбата между разузнавателните служби по време на студената война още от премиерата си през 1949 г. Но и произходът на лентата е една шпионска история, тъй като всички основни фигури в него са свързани с разузнаването, разкрива сп. „Джърнал ъв остриън-америкън хистъри“.
Заснет във Виена преди повече от 70 години, „Третият човек“ символизира шпионажа. Но това не е основният предмет на филма, чиято фабула се развива около издирването на безскрупулен черноборсаджия. Всъщност думата „шпионин“ се произнася само веднъж в лентата, изтъква авторът на статията Томас Риглер от Австрийския център за изследвания на разузнаването, пропагандата и сигурността. Но филмът дължи шпионската си „слава“ основно на това, че е заснет на фона на съсипаната от бомбардировките, разделена и окупирана Виена, която е била (и все още е) основен център на шпионажа в света.
Добре известно е, че след края на Втората световна война разузнавателните служби от Изтока и Запада се наместват в австрийската столица. По-слабо внимание е получил фактът, че „Третият човек“ е пълен с бивши и действащи агенти на различни тайни служби. Те включват всички - от продуцента Александър Корда (унгарски евреин, който шпионира в полза на втората си родина - Великобритания), автора на оригиналната новела и сценарист Греъм Грийн (офицер от британското разузнаване Ес Ай Ес, сега известно като МИ-6) и главния герой Хари Лайм, чийто първообраз е „къртицата“ на КГБ Ким Филби. Зад кулисите остават асистент-режисьорката Елизабет Монтагю, бивша агентка на предшественика на ЦРУ, и вероятният съветски шпионин Питър Смолет-Смолка, който помагал на екипа в родната си Виена.
През 2017 г. белгийският писател Жан-Люк Фроментал изследва алюзиите и загадките в „Третият човек“ в своя графичен роман „Пражкият преврат“. Той описва създаването на филма като отчасти измислен шпионски трилър, който е плътно свързан с реални събития. Според него Грийн пристига във Виена в началото на 1948 г., уж за да направи проучвания за сценария, но всъщност е имал разузнавателна мисия. Той се опитвал да намери доказателства, че в Ес Ай Ес е имало „къртица“. Във финала се разкрива, че виновникът е бивш колега и личен приятел на Грийн, когото той прикрива: Ким Филби. Фроментал убедително показва, че новелата на британския писател и филмът съдържат безброй послания, които се отнасят до истинския случай на шпионаж. Сякаш Грийн използва тази медия, за да изпрати кодирано послание на Филби: „Видях те, няма да те издам, но вече знаеш, че аз знам“.
Няма специфични доказателства, че още тогава Грийн е разбрал какъв е Филби, преди той да бе разкрит официално като съветски агент през 1963 г. „Пражкият преврат“ си остава интригуваща спекулация, която обаче се основава на факти. Да започнем с Грийн: макар да е бил офицер от Ес Ай Ес само от 1941 до 1944 г., той остава свързан със службата до края на живота си. При многобройните му пътувания в чужбина, в това число зад Желязната завеса, разноските му често били плащани от Ес Ай Ес. В замяна писателят служел на бившите си работодатели като източник на информация за страни, където достъпът бил труден, като Виетнам, Полша, Китай и СССР.
През януари 1948 г. Корда наема Грийн да напише сценария на „Третият човек“. Писателят посещава Виена два пъти - през февруари и юни 1948 г. Пътуването му е уредено от служител на Корда - бившия полковник от Ес Ай Ес Джоузеф Кордингтън, който не само осигурява необходимите документи, но и наема стая за Грийн в хотел „Захер“. Преводачка и асистентка му става Елизабет Монтагю, дъщеря на лорд Джон Монтагю. В началото на Втората световна война тя карала линейка, а след като нацистите окупирали Франция, тя избягала от Гестапо в Швейцария, където работила за Управлението на стратегическите служби - предшественик на ЦРУ. Елизабет организирала за Грийн обиколки на съветския сектор на Виена, на централното гробище, както и на канализацията на града. Писателят бил очарован от подземния лабиринт, където сновели плъхове с размерите на малки кучета, и го направил едно от най-важните местоположения във филма.
Но Грийн не само оглеждал ландшафта. Той се срещал в баровете и на други места с хора, от които черпел идеи за сюжета и действащите лица. Един от важните му информатори бил Питър Смолет-Смолка, който по онова време бил кореспондент на в. „Таймс“. Двамата работили заедно във военновременното Министерство на информацията. Грийн и Смолет-Смолка имали оживен двучасов разговор във вилата на виенчанина, след който писателят си тръгнал с ръкопис на бившия му колега, който го помолил да му намери издател. Един от разказите в него е особено интересен - в него се споменава мистериозен мъж, който върти черна борса с разреден пеницилин. Именно това прави и героят от филма Хари Лайм. В мемоарите си Грийн не споменава Смолет-Смолка като източник. В „Третият човек“ обаче се съдържа скрито позоваване на неговия принос. Британският майор Калоуей, който преследва Лайм, извиква „Шмолка!“ на своя шофьор. Става въпрос за таверна на ул. Кертнерщрасе, където той иска да отиде.
Смолет-Смолка обаче е връзката между измисления герой Хари Лайм и неговия модел от истинския живот - Ким Филби. В своите мемоари той твърди, че е вербувал Смолет-Смолка за агент на съветското разузнаване, когато е живял във Виена. А Лайм очевидно е образ и подобие на Филби. Неговото рождено име е Харолд, което на галено е Хари. Също както Филби, който бил началник на отдела на Грийн в Ес Ай Ес, Лайм нарича работата си за службите „рекет“. А финалното преследване през каналите на Виена напомня за дейността на Филби през 1934 г., който сам е прекарвал бежанци през подземния лабиринт.
Предполага се, че Грийн е съумял да разбере двойната игра на своя шеф, от когото се е възхищавал, но не е могъл да се сдобие с конкретни доказателства. Примката около Филби се затяга няколко години по-късно, след като двама негови съучастници от т. нар. Кембриджка петорка - Гай Бърджес и Доналд Маклийн, биват разкрити като съветски агенти. Тогава Филби бива принуден да напусне Ес Ай Ес, но остава на свобода. Интересното е, че когато през 1955 г. той дава пресконференция в дома си, за да се опита да опровергае подозренията, че е двоен агент, един журналист го запитва дали е „Третият човек“ и той отрича. Години по-късно, когато Филби издава мемоарите си в Москва, Грийн написва предговора, припомня Риглер.
Климент Богомилов
