П лаването е занаят, който човечеството усъвършенства вече хилядолетия. По повод празника - Световния ден на моряка 25 юни, ви предлагаме някои любопитни факти за една от най-интересните, древни и рискови професии в света.
Суеверия
Черните котараци на много места по света се смятат за лош късмет, само не и на кораба. Британските и ирландските мореплаватели не тръгвали без черна котка или котарак, тъй като вярвали, че те пресичат злите сили. Това обаче си има и чисто практическо обяснение – тези животни ловуват гризачи, които обикновено живеят на корабите, прегризват въжетата на котвата и платната и подяждат запасите от храна в трюмовете. Следващият факт през Средновековието още не е бил известен, но именно плъховете пренесли чумата с корабите в много страни по света.
Гравюра, показваща битките на пиратката Джън Ши.
От това време идва и думата карантина, което на италиански език означава четиридесет дни (quaranta giorni). Практиката, която и българите изпитахме на гърба си покрай коронавируса, дължим на венецианската политика за карантиниране на кораби, засегнати от чума, за 40 дни. След XVII век моряшкият термин е разширен до „всякакъв период на принудителна изолация“.
Природа
Колкото и да е добър един моряк, то той е безсилен пред гнева на природата. Сценарият за бурии, урагани и вълни, колкото планина, винаги виси като дамоклев меч над всеки кораб, дори най-модерния. Прекарването на седмици и месеци на борда само засилва този страх, което е родило различни суеверия. Например подсвиркването с уста на плавателен съд се смята за лош късмет. Моряците вярват, че така човек може да предизвика силен вятър. Всъщност единственият човек, на когото е разрешено да подсвирква на кораба, е готвачът в кухнята, тъй като това означава, че той не яде от общата храна. Бананите също могат да навредят на късмета. Особено когато става въпрос за риболовни лодки в океана, тъй като се смята, че рибата ще бяга от мрежите, а може дори и двигателят да се развали. По родните ширини пък някои с кръвта от първата уловена риба отъркват носа и кърмата на лодката (кораба), както и челата на екипажа за добър риболовен сезон.
Красивите таитянки едва не разглобили фрегатата Долфин.
Юлий Цезар
Друг риск пред пътешествията по вода е срещата с пирати, които и днес са въоръжени до зъби. Но историци откриват данни още в XIV век преди Христа. Смята се, че думата пират е със старогръцки корен, като има две версии за значението й - „огън“ или „опитай късмета си“. Любопитен факт реди, че дори великият Юлий Цезар като млад е имал сблъсък с тези разбойници. По негово време те са били истински бич в Средиземно море. Той попада в плен на една банда, която му искала откуп от 20 таланта злато (днешни 200 000 долара). Цезар високомерно им казал, че струва два пъти повече.
Смята се, че най-успешният пират на всички времена е жена. Джън Ши (1785 – 1844). Бивша проститутка, тя наследява флотилия от 400 кораба след кончината на мъжа си, който също бил пират. Джън въвежда желязна дисциплина, с която управлява между 20 и 40 хиляди души мъже, жени и деца. Тя се борила с големи военноморски сили като Британската империя, португалците и династията Цин. По-рано през XIV век се прочува и френската благородничка Жана дьо Клисон, известна още като лъвицата на Бретан. Kогато съпругът й е екзекутиран по скалъпени обвинения за предателство от френския крал Филип VI, жена му тръгва да мъсти. Тя действала в Ламанша в продължение на 13 години, щурмувайки френски кораби и избивайки екипажите им. А някои моряци, недоволни от властта, се присъединявали към нея.
Кракатау
В открити води дебне и още една опасност – вълни цунами, предизвикани от някакъв природен катаклизъм като земетресения. Но и не само. Изригването на вулкана Кракатау през 1883 г. в зоната между Ява и Суматра е толкова силно, че ударната вълна приличала на ядрен взрив, чут чак в Австралия и в югоизточните части на Русия. Той разкъсвал тъпанчетата на моряците в радиус от над 40 мили. Общо 36 хиляди души загиват при самото изригване и последвалите близо 60 м вълни цунами.
Все пак мореплаването си има и доста благинки. Те са посещения на екзотични страни и приказни плажове, където моряците любят жени до насита. В тази връзка доста забавна е историята на фрегатата „Долфин“ (HMS Dolphin), спусната на вода през 1751 г. Тя прави две обиколки около света, което се случва за първи път от един плавателен съд.
На 17 юни 1767 корабът се намира някъде в зоната на Таити. Там моряците имат сблъсък с полинезйиците и дори откриват стрелба срещу тях. Скоро се сприятеляват. Оказва се, че местните жени предлагат с охота интимност, като в замяна искат само... пирони. В един момент моряците започнали да вадят пироните от корпуса, за да платят за секса, което застрашило сериозно структурната цялост на кораба.
Българин обиколи света сам за 164 дни
Мореплавателят Дончо Папазов.
През 1898 г. канадецът Джошуа Слоукъм записа името си в морската история, като стана първият човек, обиколил сам света. Своя подвиг прави със стар съд за лов на стриди на име „Спрей“, дълъг 11,2 метра. Преди това го ремонтира за 553 долара. Вторият успешен опит е направен 69 години по-късно от сър Френсис Чичестър. На 27 юни 1898 г. англичанинът завършва своето околосветско пътуване след 46 000 мили (74 000 км). Българинът Дончо Папазов също реализира самотно околосветско плаване през далечната 1988 г. на борда на „Тивия” за 164 дни.
Интересното е, че в последно време моряците стават все по-млади - между 14 и 16 години. Книгата на рекордите Гинес и Световният съвет за рекордите при плаване решиха вече да не признават опитите на най-младите мореплаватели, за да не ги стимулират да рискуват живота си.
Любомир Старидолски
