0

П рез месец март (18-и) се чества Световният ден на съня. Според науката той е изключително важен за човешкото здраве, но има и някои тайни, които са все още неразгадани. Според някои обяснения, базирани на еволюционни теории и психология, несъзнателният процес на почивка ни помага да решаваме проблеми. Не са един и два примерите, в които на сутринта човек наистина намира дълго търсено решение. Именно така се е родила и Таблицата на Менделеев. Периодичната си система на химичните елементи знаменитият учен представя за първи път на 6 март през далечната 1869 г. Докъм средата на XIX век са били известни само 63 химични елемента. Учените като Менделеев тогава са търсели някаква закономерност, която да обедини всички. Опитвайки се да реши тази задача, роденият в Сибир учен написал имената на елементите върху карти. След това от преумора заспал и тогава в съня си видял решението - свойствата на металите или газовете зависели от атомната им маса.

Хората сънували черно-бяло до идването на цветната телевизия

Атом

През 1922 г. физикът Нилс Бор получава Нобелова награда по физика за откриване структурата на атома. Изненадващо, същността на атома е разкрита от Бор, докато спи. Една нощ ученият сънувал планетите да се движат в кръг, докато са прихванати към Слънцето с фини нишки. При събуждането си Бор осъзнава, че подобна структура има и атомът. Легендата гласи, че и д-р Джеймс Уотсън, след като заспива, успява да види две увиващи се змии. Така той открива спираловидната структура на ДНК (двойно-верижен модел ), за което през 1962 г. получава Нобелова награда.

Сънищата стимулират и креативните способности на хората на изкуството. Режисьорът Джеймс Камерън вижда своя герой Терминатора именно насън. За първи път идеята за киборга идва на Камерън, когато е болен от грип в Италия. Там сънува кошмари за машина, която е изпратена от бъдещето, за да го убие. Така му хрумва идеята да напише подобен сценарий, който после му донася милиони долари.

Антарктида

Наши антарктици пък споделят, че на Южния полюс много често сънуват починали близки. Покойниците били доста реални, влизали в стаите и разговаряли с тях, предавали и послания. Наскоро нашите полярници занесоха специална апаратура, с която да изследват тази аномалия и въобще сънуването на Ледения континент.

Космос

Съня в околоземна орбита първи изследва българският космонавт Александър Александров. През лятото на 1988 г.  той е налепен с всевъзможни датчици. Оказва се, че човекът горе има същите 3 фази на съня, както и на Земята. Така се установило, че космонавтите може да се възстановяват пълноценно по време на дълъг полет и най-важното - да бъдат работоспособни. Изследванията днес са от значение за продължителните полети, които се планират до Марс. Все пак още не е изяснен напълно въпросът  защо човек спи и какво се случва с мозъка и въобще с организма му. Счита се, че за да сме здрави, трябва да прекарваме поне 8 часа в царството на Морфей - древногръцкия бог на сънищата.

Приземяването на втория ни космонавт през юни 1988 г. Той изследва за първи път в света орбиталния сън.

 Приземяването на втория ни космонавт през юни 1988 г. Той изследва за първи път в света орбиталния сън.

Пълнолуние

Изследвания показват, че в дните преди пълнолуние хората си лягат по-късно и спят по-малко, въпреки че причините са неясни. Според учените сънят помага на тялото да се възстанови и регенерира. Именно в това състояние то дори видимо се подмладява, а токсините и отпадъците от метаболитните процеси се неутрализират и извеждат. Работата на смени и въобще недоспиването може да е доста опасно. То провокира редица заболявания като диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване, проблеми с паметта, белодробни болести. Шекспир пише: „Там дето има грижи, няма сън“. Но изглежда важи и обратното липсата му също носи грижи.
Прелюбопитен факт е, че днес само 12% от хората сънуват в черно и бяло. В миналото този процент е бил над 75 на сто, но с появата на цветната телевизия все повече хора сънуват цветно.

Жирафът дреме само 5 минути

Човекът прекарва една трета от живота си в спане. В света на бозайниците обаче има доста по-големи поспаланковци. Мнозина считат за рекордьор по продължителност на съня лъвa - с над 19 часа на ден. Домашните котки също не падат по-долу от него - с около 14 часа. Но се оказва, че коалите са още по-мързеливи, защото спят цели 22 часа. Все пак със своята хибернация, известна като зимен сън, кафявата мечка е ненадмината - между 3 и 6 месеца.
Най-малко нужда от почивка имат жирафите. Те придремват на порции от по 5-10 минути или общо не повече от 2 часа дневно.
Извън любопитната статистика човекът си остава единственият бозайник, който доброволно забавя съня си, излежава се и отново заспива дори след като се е събудил.  
Но както предупреждава Омир в своята „Одисея“ - “Прекаленото спане уморява“.
Все пак трябва да се има предвид, че трудното ставане от леглото сутрин може да е медицински проблем, известен като дисания. Той може да сигнализира за хранителен дефицит, депресия или нещо друго.

През XVII век ставането посред нощ било нормално

Ако гледаме рекламите на различни илачи, то  буденето посред нощ непременно издава някакъв здравословен проблем. През XVII век обаче ставането по малките часове си е било съвсем в реда на нещата. Тогава хората спели в две части, разделени от нещо като антракт от час-два бодърстване за четене, молитва, интимност или общуване с близките. Доста хора в зората на индустриалната революция в Англия припечелвали като „събуждачи“. Тяхната работа била да чукат по прозорците на хората, че да не се успят за работа.