В летните месеци, забързани към гръцкото море, много често не обръщаме внимание на това, което се показва пред погледите ни. И много често това се оказва огромен пропуск. Огромен пропуск е пътувайки или връщайки се от съседна Гърция да не спреш за малко в село Баничан. Къде се намира ли? Намира се на 5 километра преди Гоце Делчев на международния път за Драма. Село, което не само пази традициите си, а дори ги превръща в изкуство. Село, което познава историята си и я помни и почита. Село, станало пословично с гостоприемството си, добронамереността на местните към гостите. А на тези, които досега не са били там, може да кажем, че са изпуснали много, защото има какво да видят. Най-малкото защото населеното място е рекордьор по щъркелови гнезда и семейства – над 20. Тук е и най-известното щъркелово семейство Изгрев и Пролетка, в чието гнездо има монтирана камера.
Местните хора са успявали и с прости изразни средства да създават красота. Само с игла и конец те са умеели да съчетават цветове, да плетат на пет куки на газеничето или на оджака след края на работния ден. Така се е запазила традицията до наши дни на известните по цял свят баничански плетени чорапи. Друга емблема на селото е баничанският кромид лук, както и единственият по рода си приют за магарета на Балканите.
Село Баничан пази традициите за изработката на уникални чорапи, носии и шевици. Моделът се казва "черешките"
Баничанските плетени (везани) чорапи
Преди години баничанските плетени (или везани, както ги наричат местните) чорапи станаха изключително популярни не само в страната, но и по света. Стигнаха дори и до Бъкингамския дворец, а пред тях ахна дори и английската кралица Елизабет II.
Жителите на Баничан направили два чифта вълнени чорапи с характерните за селото шевици, като добавили връзки, усукани в цветовете на българското знаме. Те били специално предназначени за сватбата на принц Хари и Меган Маркъл. Изпратили ги до Великобритания, като не чакали отговор. Мислили даже, че пратката ще бъде върната. Но не щеш ли, в един хубав летен ден през 2018 година в селото пристигнало благодарствена картичка от престолонаследника и неговата съпруга, като към нея имало и снимка от сватбата.
Баничанските чорапи са девет модела, В тях местните хора са вплитали тяхното знание за природата, за повече обич, за повече красота, за повече любов.
„Всеки модел си има наименование. Наименованията са заимствани от света, който ги е заобикалял. Но вглеждайки се в чорапите, които е носила баничанката тогава, човек е могъл да разбере какъв е нейният социален статус – дали тя е омъжена, дали тя е млада булка, дали е възрастна жена към края на земния си път“, разказва секретарят на местното читалище „Изгрев – 1930“ Румяна Джибова.
Единият от моделите се казва „черешките“. Те са от два цвята – бяло и червено. Били са носени единствено от момичетата, които не са се омъжили.
Има няколко празнични модела петцветни чорапи, допълва Джибова. Един от тях е „котешките стъпки“.
„Изключително красив модел, който хората може би са заимствали, защото мотивите приличат на стъпалцето на котките. Друг модел е „звездичките“. За хората, които имат познанието за символиката на тези мотиви „звездичките“ са типичната Елбетица. Елбетицата, която е символът на безкрайността, символът на дългия живот, на вечностността и на хармонията. Но нашите хора са ги кръстили „звездички“. Имаме „рахтове“, имаме модел в черно и бяло - „арнаутките“. Тези чорапи са ги носили само възрастните жени, които са към края на земния си път“, продължава разказа си секретарката на местното читалище.
По думите й характерно за селото е, че когато жените свършвали земния си път, те трябвало да бъдат облечени в сватбения си костюм. Така са си отишли бялата сая (защото това бил сватбеният костюм) и много накити. Вярвало се е, че ако жената е била облечена със сватбения си костюм, на оня свят нейната половинка ще я познае.
Чорапи модели "рахтовете" и "арнаутки"
Баничанските носии
Tрадиционният баничански женски костюм се състои от бяла или синя сая, баничански пищюмали и везани чорапи. Зимният костюм е с бяла сая, а летният – със синя. Баничанските пищюмали са стигнали до остров Ливингстън. За това местните се шегуват, че ако някой срещне пингвин с пищюмал, то задължително е баничански. Носиите са 14 модела, които също имат наименования. Местните са ги носили за предпазване от студ и за предпазване от лоши очи.
„Имаме два модела пищюмали, единият се казва „голото око“, а другият - „трите очи“. Върху „трите очи“ са извезани ромбове, в които са вплетени четири основни цвята – синьо, бяло, червено и жълто. Присъстват още розово, зелено и кафяво. Това е символът на жената, която може да създава поколение“, обяснява Румяна Джибова.
Известни са още няколко модела престилки - „софалките“, „кръстовете“, „керачкия“, „говеждият корем“, „половинките“, отново заимстват от бита на хората.
„Има един модел - „ребрата“, който е много характерен и за северната част на Гърция. Вярва се, че навремето Банско и Серска Баница в Гърция имат общ произход. Това е било Баничан, старото село. Една част са тръгнали за Банско, а друга част са се отделили и са отишли в Северна Гърция. И там по самата носия може да получим информация къде са нашите корени“, добавя тя.
Румяна Джибова показва местна престилка.
Баничанският кромид бил като разменна монета
Местният воден лук (кромид) е популярен от много отдавна. Преди доста години историкът Георги Стрезов е казал: „Баничанското поле е най-богато, ражда всичко. И баничански воден кромид“. Мястото, където се намира днешното село, навремето цялото е било засято с лук. И хората, които пътували за София или за Гърция, още през лятото са си запазвали и есента, когато той вече е изваден, са идвали на традиционния есенен панаир в Гоце Делчев и са си купували.
Кромидът е изследван и е един от 30-те запазени вкуса в съкровищницата на България за вкусовете. Запазен е и като марка.
„Баничанският кромид естествено, че се е използвал не само за храна, но и бил разменна монета. Хората са го разменяли за картофи или за борина. От съседните села са докарвали картофи и е било 1:2 – един килограм кромид е равен на два килограма картофи. Той си е скъпоценен още от онези времена, защото много от шевиците по чорапите и боядисването на преждите са ставали с люспите от баничанския лук. През зимата, когато са го готвили, нашите предшественици не са изхвърляли нищо. За да могат да си боядисат яйцата за Великден и преждите и да бъдат по-красиви на великденското хоро“, поясни още секретарят на читалище „Изгрев – 1930“.
Кромидът - другата емблема на Баничан.
В селото е магарешкият рай
В покрайнините на селото се намира може би единственият на Балканския полуостров приют за пенсионирани магарета на международната швейцарска организация „Ветеринари без граница“. Той е обитават от животни, които вече са остарели и не могат да помагат на стопаните им в полската работа. В момента в приюта има над 50 обитатели. За тях се грижат денонощни гледачи и ветеринари. Осигурени им са много добри спални помещения. Стопаните могат да дойдат да си видят магаретата, когато пожелаят.
Село Баничан се слави като рекордьор по щъркелови гнезда.
Носиите и шевиците на баничани са изключителни.
Селото има и уникална везана карта, която показва символите и реликвите му.
Ерол Емилов
