П риликата с действителни български актьори не е случайна! Ако отворите официалния сайт на наградите BAFTA и номинациите за тази година в категория „Най-добър късометражен филм“, ще разпознаете лицето на актьора Мартин Христов. Именно той е в главната роля в британския късометражен филм Three Meetings of the Extraordinary Committee. Мартин е щатен артист в трупата на Сатиричния театър и основател на независимото сдружение MultiCult Art. Не се двоумил дълго, след като разбрал за кастинга. Представял си холивудски замах и мащаб и точно това се случило на снимките в района на Перник. В лентата участват още актьорите Стефан Къшев, Васил Драганов, Николай Брънзалов.
Чуждата продукция с изцяло български актьорски състав е снимана в България, но режисьорите, по-известни като тандемът Джоунс, са британски актьори. Основната тема на филма е Brexit, а събитията се развиват в измислена държава, силно напомняща балканските страни.
- Мартин, вие изпълнявате главната роля в номинирания за награда БАФТА Three Meetings of The Extraordinary Committee. Как се стигна до това признание?
- Бях поканен на кастинг в София. Разбрах, че всички актьори ще бъдат българи, но режисьорите са англичани. Тандемът Jones са снимали реклами в България и са били впечатлени от снимачните екипи в нашата страна, както и от локациите в България. Сценарият за филма вече е бил готов и нашите села били изключително подходящи. Доколкото знам, започнали да гледат български филми, за да се запознаят с нашите актьори и тяхното излъчване и игра. За всяка от ролите във филма ни са пробвани по 10-12 актьори, Jones избраха своя актьорски състав и заснехме филма в с. Студена. От българска страна продуценти са B2Y. А оператор е големият Крум Родригес. Филмът все още няма премиера у нас, това е английска продукция. Фестивален филм с много участия и награди в Москва, Сан Хосе и др. В крайна сметка се стигна и до номинацията за британски късометражен филм на BAFTA.
- Сюжетът поставя въпроси, които нашето съвремие видимо превръща в основополагащи...
- Това е филм, преди всичко, за човешката природа и какво се случва, когато на човек в безизходица се даде надежда, но нереалистична надежда, невъзможна. Комедиен, политически, черно-бял филм, много актуален и за ситуацията с BREXIT във Великобритания. За пореден път виждам изключителната мощ на надеждата, но и колко коварна може да бъде тя, когато хората не успеят да видят реалността.
- Завършили сте последния клас на проф. Надежда Сейкова. Какъв е най-ценният урок и съвет, който сте получили от нея?
- Да се държим един за друг! В работата това означава да се търсят съмишленици, да се радваш на успеха на колегата до теб и да можеш да се опреш на него, както и той на теб. Нашата работа е екипна работа, мисля, че е невъзможно да си сам. Аз съм го видял в моя опит, в групите и екипи, в които съм бил - клас в академията и в колежа, трупата на театъра, сдружение MultiCult Art, което основахме отново със съмишленици, и моята група за импровизационен театър Bitter and Sweet. Все заедно, заедно, група, трупа! Това е начинът.
- Кой режисьор, пиеса или филм, са ви носили най-голямо удовлетворение и са разкривали най-ярко потенциала ви?
- В работата си с различни режисьори и формати се надявам да разкривам и различни неща от мен. Клоунадата, която правих с Нина Димитрова в "Ревизорът". Безценен опит, без който нямаше после да се престраша да задълбая в импровизационния театър. В импротеатъра могат да те спасят само колегите до теб. Там нямаш предварително подготвен текст или персонаж. Всичко се измисля и прави на момента и тук особено важно е доверието в този до теб. Радвам се, че мога да се уча от тях.
- Мислили ли сте някога за кариера извън България? Вече поставяме традиции в комерсиалното кино, визирам Мария Бакалова.
- България си остава любимото ми място, въпреки че чужбина никак не ми е чужда. Обикалял съм, видял съм. Не съм мислил да правя кино навън, ако ме поканят - ще ида, ще снимам, разбира се.
- В актьорската професия има силна конкуренция, а има ли възможност за приятелство?
- Разбира се, че има! Освен приятелство има и любов!
Харесва професията и смята, че екипната работа е най-ценното.
- Как млад актьор като вас намира вдъхновението в професията си? Обезсърчавате ли се понякога?
- В професията си се занимавам с много неща, не си позволявам да ми е скучно. Срещите ми с различни режисьори и екипи до голяма степен помагат за това да е интересно. Сега подготвяме нова пиеса със сдружението и Дамян Тенев, после ще се занимаем малко с не точно театрални форми, опитвал съм и от дублажа. Но и се разсейвам с други неща извън средите, за да ми е още по-интересно после. Май точно преди да излезе номинацията за филма, бях се поотчаял, сега се радвам.
- Искате да изиграете ролята на Жокера. С какво този образ ви провокира?
- Това е тъжен, плътен, лош герой. Страхотно написан и измислен. Голямо предизвикателство за всеки актьор е да може да го изиграе. Това е въпрос за есе, някой ден, като го напиша, ще пратя.
- Определяте се като геймър и видеоигрите са вашата страст. Дори ставате национален шампион през 2012 г. и стигате до световно първенство в Щатите по Magic the Gathering. Още ли успявате да намирате време за тази ваша страст?
- Намирам време всеки ден. Нещо, като ти е страст, ще намериш време. Винаги съм играл игри, имам огромна колекция от игри и неща, свързани с игрите. Картите magic the gathering са част от това. Състезавам се, така си набавям тази тръпка, която в актьорството я няма. Състезанието! Доставя ми удоволствие да играя тези карти, понякога турнирът започва сутринта и свършва късно вечер и цял ден си потопен в това и мислиш и се бориш с други хора. Хубаво е.
Получава номинация за ИКАР 2017 за ролите си на Хайме и Хосемари в спектакъла Хамелин.
- Какво друго ви носи толкова голямо удоволствие извън сцената и игрите? Разбирам, че ако не бяхте избрали сцената, може би сега щяхте да сте пилот на самолет.
- Познавам отвътре професията, пилоти, самолети. Така се е случило, в такова семейство съм се родил. Но пък не съжалявам, че избрах актьорството. Удоволствие ми носи да съм сред моите си хора, жена ми и родителите ми.
- Къде се чувствате най-комфортно – в компания, или сам със себе си?
- Старая се никога да не съм сам. Ако не съм със семейството или приятелите си на живо, съм с тях по телефона, а в игрите говорим в интернет. Спокойните занимания за сам човек ми омръзват много бързо
- Казвате, че обичате да наблюдавате. Какво най-често виждате и откривате?
- Наблюдавам предимно хора, представям си ги в различни случки. Какво би станало, ако еди-какво си? Какво ще стане например, ако просто както си говоря с някого и пием кафе, го полея с кафето. Не с лошо, просто какво ще стане... Мога да се разгневя, когато някой се мотае, бавен е и се тутка. Харесва ми дребните неща от живота да се случват бързо и сега!
Галина Попова
