П ъстървата е студенолюбива риба. Характерна за България е балканската пъстърва и дори от името й може да се направи заключение за местата, които обитава – по горното течение на реките и във водоеми, разположени нависоко.
През последния половин век в България започна усилено да се развъжда и т.нар. американка – дъговата пъстърва, която на много места се засели в местообитанията на балканката.
Така този привнесен вид, който не е характерен за нашите места, конкурира и измества балканската пъстърва. Същото се случи със сивена – една друга пъстърва, която също зае мястото на балканката в някои наши планински реки, но тя не е толкова широко разпространена. Във всеки случай и трите вида могат да се ловят в това време, казва писателят Йото Пацов, който е и експерт по лов и риболов.
Пъстървата е уникален вид, красива, изключително пъргава, чиста и много вкусна, почти без кости. Затова се ориентираха много от стопанствата да я развъждат в изкуствени условия.
Търсим я и в течението, и във вировете, където деликатно трябва да пристъпваме. Пъстървата има изумителна чувствителност към чуждото присъствие на брега. Тя е много предпазлива, пази си периметъра и живота. Традиционните методи за лов на пъстърва са на жива стръв, както са я ловели и предците ни – например с ларва на ручейник, които живеят под камъните в реките и са традиционна храна за балканката.
Такива ларви се продават, но човек може да си ги улови и сам, когато времето е вече по-топло. Сега е малко студено да се гази и бърка под камъните. Може да се използва и друга жива стръв – например бял червей, но професионалистът не би отишъл на такъв вариант, защото не е така резултатно, а и по думите на Пацов е насилие над рибата.
Балканката може да се лови и на изкуствени примамки, които станаха особено популярни в последно време и наподобяват някои от естествените любими на пъстървата храни. Има и един нов за последните години метод – мухарски риболов. Това е висшата форма изкуство на риболова. Човекът, който лови с мухарка, много често прилича на диригент сред водата. Мухарката е специален такъм с изкуствена примамка, с особен вид замятане. Прилага се и за други хищни риби, успешен е например при клен, но и за пъстърва е особено резултатен. Изисква по-голямо пространство, в тесните планински ручеи и реки е трудно, но все пак се прилага.
Когато ловим пъстърва, трябва да сме много тихи и внимателни. Определящо за избор на място е такова, на което пъстървата да не ни вижда. Пристъпването трябва да се прави тихо и предпазливо. Човек не бива да се заблуждава, че шумът на реката заглушава неговия шум, рибата различава едното от другото. Задължителни са маскировъчните дрехи.
София Симеонова
