Н а 11 февруари светът отбелязва един от най-необичайните дни – Международния ден на жените и момичетата в науката. Неолибералите и някои феминистки организации определят този ден като триумф на женския потенциал и правото му да съществува. Трети са категорични, че няма никаква разлика между жените и мъжете в науката, но трябва да се гарантира свобода на всеки учен. Каквито философски и политически доктрини да воюват помежду си, печели една – науката, независимо дали е на токчета или в смокинг.
Умни и красиви - д-р Радослава Бекова, д-р Искра Колева и Любов Маринкова
Преди няколко години изгря тяхната светска слава. Няколко дами, толкова красиви, колкото и блестящи учени, излязоха от лабораториите и кабинетите си, за да се появят в целия си блясък. Не е изненадващо, че България е на второ място в ЕС по брой на жените учени с цели 53% от академичните изследвания. За протокола на първо място е Литва с 57 процента. Причината за феминизирането на тази толкова „мъжка“ среда е ниското заплащане. На другия полюс са Унгария и Люксембург. Там по-малко от 1/3 от учените и инженерите са представители на т. нар. по-слаб пол. Една от най-младите и перспективни дами в родната наука е главен асистент Росица Янева от Института за гората към Българската академия на науките (БАН), която съвсем скоро ще се бори за доцентска степен. Росица е била част от изследователските ни експедиции в Антарктида, където е изследвала проби от почвата, лишеите и мъховете. След като завършва висшето си образование, дълго време се лута как да се реализира. Неин преподавател (отново дама) я насочва към Националния институт по геофизика, геодезия и география. Кандидатства без очаквания, а сега вече е сред имената в световната наука. За Янева не е изненадващ фактът колко жени има в научните среди, защото един мъж като глава на семейството трудно би могъл да издържа съпруга и наследници със заплата от научен институт у нас. Разбира се, шефът на Росица е жена.
Стефани Станчева става професор в Харвард, когато е едва на 33.
Нейното име е Стефани Станчева. Става професор в Харвард, когато е едва на 33 г. Преди две лета вестник „Монд“ я обяви за най-добър млад икономист. Преподавателката в Харвард е родена в Кричим. Когато е на три години, семейството й напуска страната. На 18 печели пълна стипендия в Кеймбридж, продължава образованието си в Масачузетския технологичен университет, където на 31 г. също е удостоена с професорска титла. Избрана е за преподавател в Харвард сред стотици други кандидати. Освен успехи в научната кариера тя съветва френското правителство по икономическите въпроси. Изследванията й са фокусирани върху дългосрочните последици от данъчната политика.
Д-р Мария Калапсъзова, доц. Ина Анева и Нина Стоянова-Нанкова (от ляво на дясно)
Три дами също впечатлиха с постиженията си миналата година. Нина Стоянова-Нанкова представи изследване върху растението Graptopetalum paraguayense и неговите потенциални лечебни свойства срещу човешки коронавируси. Въпросното растение е широко използвано като храна в Тайван. Изследването на асистент Нина Нанкова в Института по обща и неорганична химия към БАН е провокирано от ниската заболеваемост от ковид в азиатската страна. Нейната колежка - д-р Мария Калъпсъзова, пък е фокусирана върху разработването на по-ефективни и евтини материали за съхранение на зелена енергия и изобретяването на иновативни натриево-йонни батерии. Третата дама, която печели стипендия по програмата „За жените в науката“ за 2021 г. - доц. Ина Анева, е определяна като един от най-прогресивните млади учени на БАН. Тя е доцент в секция „Приложна ботаника“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и е научен секретар на академията. Само за 10 години тя е успяла да участва в 37 научни проекта, на 8 от които е била ръководител. Но впечатлява с изследване върху лечебните свойства на мурсалския чай по отношение на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.
Година преди тях още една вълшебна тройка впечатлява света, но в различни области. Д-р Радослава Бекова, главен асистент в Института по океанология към БАН–Варна, идентифицира и изследва източниците на замърсяване на Черно море. Печелила е награди за още няколко научни постижения в областта на климатичните промени и рискове. Химикът, д-р Искра Колева, пък разработва проект, който изследва свойствата на катализаторите и намаляване на вредните емисии в околната среда. „Поетесата“ в триото е Любов Маринкова, астрофизик и член на единствената група по звездообразуване у нас към катедра „Астрономия“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя изучава зараждането и еволюцията на звездите и цели да отговори на въпроса: „Защо и как се раждат звездите?“.
Д-р Велислава Петрова е световно признат учен, а отскоро и зам.-министър в МвнР.
Д-р Велислава Петрова стана поредната красива българка, доказала се в сферата на науката. Тя нашумя в началото на пандемията, когато се оказа един от най-търсените специалисти, който анализира вируса. Неслучаен избор. Велислава Петрова е възпитаник на университета в Бристол. Оказва се с най-висок успех във випуска си и се отличава с най-добър научен проект, фокусиран върху методите за секвениране на вирусни геноми. В Кеймбридж пък получава докторската си степен по биологични науки, вирусология и имунология. Заради постиженията си е назначена като старши мениджър в екипа по здравна политика в Глобалния алианс за ваксини и имунизации в Женева. Велислава е била консултант в международни организации в сферата на здравното законодателство и иновациите, включително и към ООН. По време на докторската си степен в Кеймбридж Петрова патентова нов метод за генетичен анализ на имунната система, с който открива как вирусът на морбили предизвиква имунна амнезия. Откритието й е включено в 100-те най-влиятелни научни труда за 2019 г. След това се включва в екип от научни експерти от Кеймбридж, с които разработват нови стратегии за бързо откриване на епидемични огнища в отдалечени региони в Африка. Заедно изграждат мобилни лаборатории, поддържани от слънчева енергия, и провеждат мисия в Сиера Леоне по време на епидемия от жълта треска през 2019 г. Няма как към подобен блестящ ум да няма и политическо любопитство и бъдеще. От 7 януари Велислава е назначена като заместник-министър на външните работи. Преди това да се случи, тя имаше номинации от „Има такъв народ“ да оглави Министерството на образованието, а в първия вариант на кабинет бе представена като опция за министър на здравеопазването.
Сред българските дами учени, получили световно признание в миналото, има няколко имена, които респектират и до днес. Академик Петя Василева е един от най-изтъкнатите офталмолози у нас. Приносът й е в областта на патологията на окото, трансплантация на роговицата и епидемиологичната офталмология. Професор Вася Банкова е ръководител на лаборатория „Химия на природните вещества” в Института по органична химия с Център по фитохимия. Член-кореспондент на БАН. Тя има множество статии и изследвания, поместени в авторитетни международни списания. Почетен член на японската Асоциация на изследователите на прополис, почетен член на Научния комитет на Гръцкия научен център по апитерапия - лечение с мед и субпродуктите му. Проф. д-р Драга И. Тончева се занимава с изследвания на гените, отговорни за шизофренията и някои видове рак, като например на яйчниците и щитовидната жлеза. 172 от нейните статии са публикувани в престижни издания за медицина. Автор е на научни разработки за опасните HVP вируси сред населението на България, които водят до злокачествени заболявания на женските полови органи.
Благодарение на 100 Кила Таня ще бъде първата българка с шанс да полети в Космоса.
100 Кила засили Таня към Космоса
Явор Янакиев-100 Кила подава ръка на студентка, която мечтае да стане първата българска жена, полетяла в Космоса. Чрез фондацията „100 слънца, рапърът финансира 18-годишната Татяна Иванова от Добрич. Очаква се до дни тя да замине за САЩ, за да участва в академия по проекта PoSSUM и Международния институт по космически науки. Преди година българката получава най-висок резултат, участвайки в международното състезание Space Magica Online Space Quiz World Cup. Преди това тя влиза в програма на Космическата академия в Алабама, САЩ. Освен това има възможността да посети един от трите космически центъра за обучение в света, създадени по модел на NASA, който се намира в Турция.
Еманюел Макрон удостои Юлия Кръстева с титлата Велик офицер на Почетния легион.
Юлия Кръстева стана Велик офицер на Франция
Юлия Кръстева е най-изтъкнатата българка учен зад граница. В края на миналата година Еманюел Макрон я удостои с второто най-престижно отличие - титлата „Велик офицер на Почетния легион“. „Вие сте българка – заради рода си, по рождение, в младостта си. Но вие сте и французойка – заради вашите текстове, заради вашите любови, по ваш избор. Но вие сте и гражданка на републиката на буквите, чийто паспорт са книгите и чиито граници са пътищата“ , заявява в речта си френският президент. Никога досега български гражданин не е получавал толкова високо признание от френската държава. Отличието се връчва за изключителни военни или граждански заслуги. Кръстева е лингвист, психоаналитик, писателка, феминистка, едно от най-важните имена в областта на семиотиката. Често я наричат „последната публично известна интелектуалка“. Научният свят е поразен от нейните разработки. Една от тези идеи е например теорията на Кръстева за „интертекстуалността“ – тезата, че смисълът и значението на всеки текст се определят от отношението му към другите съществуващи текстове, че както знанието, така и литературните текстове не съществуват във вакуум, а са в постоянно взаимодействие помежду си. Тази своя ключова идея Кръстева описва още през 1966 г., когато става част от кръга около парижкото списание „Тел Кел“. Сред учените, публикували в него, са и основни имена като Мишел Фуко, Жак Дерида и Ролан Барт.
Галина Попова
