П о света има много древни и съвременни паметници, превърнали се в символ на градове и цели държави. На 21 февруари например се навършват 137 лета от откриването на най-високия монумент в света. Той се намира във Вашингтон, САЩ, и представлява висок бял обелиск. По проект на Робърт Милс, архитект от Южна Каролина, паметникът е построен по случай годишнина от рождението на Джордж Вашингтон - първия президент на Съединените щати. В крайна сметка става най-високата каменна постройка в света – 169,294 м. Обелискът е изграден от мрамор, гранит и пясъчник. Посетителите на вашингтонския монумент могат да видят вътрешността му. Има и асансьор до върха му. Оттам могат да бъдат видени Националният мол, Белият дом (официалният дом на президента на САЩ), Капитолия (сградата на Конгреса в столицата) и паметникът на Ейбрахам Линкълн - първият президент от Републиканската партия. През годините мнозина изследователи и писатели, като Дан Браун, тръбят, че обелискът, както и другите сгради наоколо крият масонски шифър. Ако човек го разгадае, ще открие голяма тайна на битието ни до заровено златно индианско съкровище – трактовките са най-различни. Доколко това е реалност се спори, но малцина подозират, че вашингтонският монумент крие по-малък в себе си. Умаленото копие на обелиска в миналото е служело на геодезистите да измерват по-точно разстоянията.
Куполът Генбаку - монумент на мира в Хирошима
Всъщност обелискът е част от египетската архитектура и космогония. Именно в Древен Египет се намира и най-старият оцелял монумент в света - египетските пирамиди. Хеопсовата (Великата) пирамида в Гиза е най-старото от седемте чудеса на света и единственото оцеляло до днес. Първоначално пирамидата е била висока 146 метра, но заради потъването и натрупването на пясъците в Сахара днес височината й е намаляла с близо 10 метра. Най-голямата пирамида, строена от човека, пък все още не се вижда, защото се намира под земята. Иде реч за Великата пирамида Чолула в Мексико, издигаща се под хълм, покрит от трева и храсти. Паметникът не е бил разрушен, когато испанците нахлуват в района, защото е бил невидим за тях. Установено е, че паметникът е два пъти по-голям като обем от Голямата пирамида в Гиза.
Архивна снимка от градежа на Айфеловата кула
Градът на любовта Париж отдавна се асоциира с Айфеловата кула, станала символ и на цяла Франция. Навремето е замислена като входна арка и платформа за наблюдение по време на Световното изложение в Париж през 1889 година. Монументът е построен за 2 години, 2 месеца и 5 дни – рекорд за тогавашното време. Изграден е от 18 000 елемента от ковано желязо, 2,5 милиона метални нитове и болтове и тежи 10 хиляди и 10 тона. Прелюбопитен факт е, че височината на кулата се мени според сезоните и температурата на въздуха. Тя е висока 320 метра (заедно с антените на мобилните оператори), но през зимата се смалява с около 20 см заради свиването на желязото. През Първата световна война Айфеловата кула е била много полезна, тъй като от върха й военните са можели да изпращат сигнали директно към войските на фронтовата линия. Всъщност именно това спасява футуристичната постройка от събаряне. Още при построяването й парижани са я смятали за световна грозота.
Според първоначалния замисъл Статуята на свободата е трябвало да бъде фар.
Статуята на свободата в Ню Йорк олицетворява духа на американската нация. Но тя е трябвало да бъде монтирана в Суецкия канал в ролята на корабен фар. Според визията на младия скулптор Фредерик Огюст Бартолди монументът представлявал древноегипетска селянка в роба, държаща издигнат факел. След като проектът на Бартолди за Суецкия канал отпаднал, той все пак го реализира за САЩ. Що касае габаритите на паметника – той тежи 225 тона, височината му от земята заедно с пиедестала до факела е общо 93 метра. Вътре има стълба с 356 стъпала.
Великата китайска стена днес е емблемата на Китай, която може да бъде видяна дори от Космоса. В миналото (475–221 г. пр.н.е.) тя е вдигната в защита на държавата от набезите на номадите. Дълга е 8851,8 км, а с липсващите участъци става 21 хиляди километра, което е два пъти по-малко от обиколката на екватора. Някои наричат тази мегаструктура и най-дългата надгробна каменна плоча или гробище. Причината е, че при строежа са загинали над 1 милион души, погребани отдолу. Личните трагедии са родили мита за плача на Менг Джинг Ниу. Мъжът й бил строител, затрупан от внезапно рухнали камъни. Според легендата плачът на Менг бил толкова силен, че с вибрацията камъните се разместили и мъжът й успял да се освободи.
Могилата на отрязаните уши в Киото
Могила от отрязани уши се издига в Япония
Един от най-злокобните монументи в света пък се намира в страната на самураите Япония. Там през XV век е имало традиция воините след битка да взимат за трофей главата на своя враг. По-късно започва да се взима ухо или нос. Тези трофеи са полагани на едно място в Киото, където днес се издига паметникът Могила от уши (Ear Mound). Под нея има уши и носове на китайци и корейци, убити от японците в края на 1500 година. Смята се, че има 38 000 корейски носа в този мемориал. В Япония се намира и друг следвоенен монумент – Купола Генбаку. Това е единствената оцеляла сграда след атомната бомбардировка над Хирошима от 6 август 1945 г. Сградата, превърнала се в символ на човешкото зло, но и на мира и надеждата, е вписана в културното наследство на ЮНЕСКО през 1996 година.
Любомир Старидолски
