М етасеквоя глиптостробоидес от епохата на динозаврите е едно от уникалните растения, които могат да се видят в Ботаническите градини към Софийски университет. Това сподели пред „Телеграф“ директорът на учрежденията в София, Варна и Балчик д-р Красимир Косев.
„Метасеквоя глиптостробоидес е живяла и е била в епогея си по времето на мезозоя или епохата, в която земята е била обитавана от динозаврите. До 1940-а е известна само като вкаменелост и се познава само в земните пластове. След това в Сечуан в Китай е открита популация на тези дървета. Ботаниците започват да събират семена от там. Около 1949 един от доайените на българската ботаническа наука Николай Стоянов взема семена от метасеквоя глиптостробоидес и ги засява в София“, разказа д-р Косев историята за откриването и пренасянето на растението живо изкопаемо в България. В ботаническата градина в София има две дървета от семената от Китай. Те са и едни от най-старите отгледани извън местообитанието си. „Оттук са пренесени във Варна и Бургас. Това е един пример как се възкресява един вид“, сподели директорът. Той допълни, че сред уникалните растения са и различни видове орхидеи, както и родопско лале, което също е ендемично
Университетските ботанически градини започват съществуването си от 1892-а. Тогава до Паметника Левски в двора на първата сграда на СУ отваря врати градината в София. Тя е открита от цар Фердинанд, а главен организатор и идеолог на развитието й е първият професор по ботаника Стефан Георгиев. Тогава се засаден дъб. Легендата е, че цар Фердинанд поставя златна пара в корените му. Тази година столичната градина чества и 130-годишния си юбилей. Следващия век врати отварят и ботаническите градини в Балчик (1955-а) и Варна (1977-а). Всяка от тях трите има характерен облик и различни задачи. В столицата се занимават основно с тревисти растения. Имат и арборетум в учебно-експерименталната база, чието начало е финансирано от ПУДООС. Във Варна нещата се развиват в посока арборетум или т.нар. горски парк – ботаническа градина, където се представят главно дървета и храсти. Поради интерес от страна на посетителите и там се занимават с тревиста растителност. В Балчик се съчетават историческата част и растителният елемент, като акцент са кактусите и сукуленти, с които навремето стартира развитието й
Директорът подчерта, че големите кактуси са пренесени от София в Балчик с военни камиони между 1955-1957. Румънската кралица няма пръст в развитието на ботаническата градина. Там са се отглеждали главно пролетни цветя. „Ние изследвахме историята на парка. Бяха проучени 2000 страници от румънските архиви, които бяха преведени от студенти по румънска филология. Установени са списъците с растенията, които са се отглеждали тогава. 1955-а не е било останало нищо с изключение на една едроцветна магнолия и бяла топола до трона на кралицата, която впоследствие загива, след като обектът започва да се ползва от много хора и като почивна станция на Министерството на културата“, разясни д-р Косев. Причината е, че тогава се правят дренажи и ненужната за хората вода се извежда в морето и така местната растителност, която би била характерна за дадения район, се подменя с друга. Любопитно е, че ботаническата градина в Балчик е обявена за спасителен център на конфискувани на границата растения, които са нерегламентиран внос или износ. Главно орхидеи и други тропически екзотични растения, кактуси и сукуленти са най-често обект на контрабанда през границата.
Ботаническата градина в София отваря врати за посетители едва през 2000-та. Преди това там са влизали само студенти, преподаватели и учени. Вече работят и с ученици. Във Варна посещенията стартират през 2002-а, а в Балчик през 2005-а. Д-р Косев обясни, че за да знаят хората какво да очакват от посещението си, трябва да знаят какво представлява ботаническата. При анкетно проучване преди десетина години колегите му в Брюксел установяват, че над 40% от посетителите са там заради ландшафта и едва около 12%, за да се запознаят с дадено растение или група растения. У нас резултатите са почти същите. „Всъщност ботаническата градина е институция, която се занимава с поддържането на живи, документирани растителни колекции за нуждите на науката, образованието, опазване на растителното биоразнообразие. Последните години в екшън плановете на ботаническите градини трайно се задържа и социалната им роля“, обясни д-р Косев. Той допълни, че работата с различни общности е съвременната им задача. „Винаги сме се опитвали по косвен начин да накараме хората да заобичат растенията, за да ги пазят. Ние не пропагандираме да не правят това, а онова. Ние просто караме хората да се наследят на многообразието, което сме създали, и използваме нашите колекции, за да идват хората тук“, каза още директорът. По думите му след ковид кризата има наплив на посетители. Сега обаче пак са притеснени заради войната в Украйна, защото посещенията в ботаническата градина е Балчик са намалели.
Три пъти в годината сменят багрите
Три пъти в годината ботаническите имат различен видов състав, багри и композиции – пролетно, лятно и есенно зацветяване. През различните сезони се сменят главно тревистите растения, уточни д-р Косев. Многогодишните или двугодишните растения пък се ползват в озеленяването като едногодишни – първо се засажда разсад, а като им мине сезонът, се подменят. Ландшафтният дизайн в ботаническите градини има четири основни елемента – релефа, водата, архитектурата и растителността. „За разликата от първите три растителността трудно може да бъде възстановена, защото всяко едно растение има уникален геном“, подчерта ботаникът. Градините са и обект на културно наследство, тъй като част от тях са градинско-парково изкуство. „Растителността в рамките на това културно наследство се променя годишно и в рамките на жизнени цикъл, докато сградата си стои една и съща. Трябва да ходите няколко пъти годишно, за да се насладите на разнообразието на растителния компонент“, посъветва посетителите директорът.
Тийнбилдинг сред зеленчуци и овошки
Различни фирми могат да си направят тиймбилдинг в „Бабината градина“ сред зеленчуци, овошки и подправки. Те могат да ги копаят, да се грижат за тях. Родителите пък могат да заведат там децата си, за да видят откъде идват храните на трапезата ни. На малка площ всяка година се представят различни ядливи растения, като същевременно се демонстрира и покривно озеленяване – модерен елемент на урбанизираната градска среда. Някои фирми са склонни да спонсорират ботаническата градина. Например покривното озеленяване на къщата на бабината градина е направен от фирма, която пита как може да помогне. От градината организират и курс по кошничарство за Цветница. Сватбени ритуали, концерти, анимация с деца, отбелязване на семейни празници, приеми на посолства, правителствени мероприятия, снимки на филми и предавания са също част от дейностите, които се случват на територията на градините. Те обаче се заплащат. „Много хора искат да минат метър и да не си платят и това мен много ме разстройва. Българинът е свикнал на аванта и не си дава сметка, че това тук не е паднало от небето. То е свързано с много труд и усилия. Красотата не е станала случайно“, подчерта д-р Косев.
Спасяват растения
Хората не идват до ботаническата градина само за да разгледат какво има в нея. Често има такива, които чукат на вратата им за съвет как да се грижат за растенията си и как да ги спасят. Затова и въвеждат ценоразпис на услугата, има и консултации по домовете.
Директорът разказа за мъж, който е дошъл с изсъхнал палмов лист и пита какво й е на палмата. Тогава той му обяснява, че трябва да я види цялата, защото така не може да прецени. Момчето някак успява да донесе голямата палма, но научава тъжната новина, че е загинала. Друг случай пък е свързан с режисьора Въло Радев. Директорът прави предаване с шефа на театър „Панданс“ Николай Сотиров, който, разказва д-р Косев, че Въло Радев му е подарил една саксия. В деня, когато Радев е починал, обаче и растението завяхва и си отива. Сотиров обаче още си пази саксията от Радев.
Ботаниците участват и в европейски проекти. Един от проектите е за осигуреността с храна. Това е т.нар. термин food security. Той е свързан с изучаване на традиционни храни, които обаче са позабравени по линия на развитието на ГМО организмите и стремежа да имаме интензивно земеделие. „Идеята беше да изследваме традиционни видове. Такъв е папудът – вид боб, който някога се е оглеждал в България, баклата. От друга страна, да ги покажем на хората и да ги образоваме по отношение на растения и зеленчуци с чужд произход, но могат да бъдат интродуцирани в България и да бъдат използвани, с което да си обогатим диетата. Такъв е индийският спанак“, посочи д-р Косев. В тази връзка развиват и ново направление в ботаническите градини – градско градинарство. То е свързано с пчелите. „Оказва се, че медът, който е произведен от пчелите в градска среда, не причинява алергии на хората от градска среда и е по-полезен за тях“, сподели директорът. В тази връзка във Варна ще пробват да създадат градина за опрашители, за да могат да събират семена и да ги разменят с колегите си от света.
Стела Маринова
