В секи град има свое сърце. Такова за българската столица се явява патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. В нея се пазят копия на три чудотворни икони на Богородица. Най-големият храм в България пази и мощи на чудотвореца Св. Серафим Саровски. Катедралата напълно подхожда да е символът на единствената столица в света, носеща името на Твореца. Защото София означава „премъдрост Божия“. Църквата днес е емблема както за столицата, така и за страната ни. Тя присъства на хиляди снимки на българи и чужденци. Всеки туристически или поклоннически маршрут минава през храма, превърнал се в епицентър на духа.
От 2013 г. в катедралата се намира копие на чудотворната атонска икона Достойно ест
Когато човек прекрачи прага на катедралата, душата му сама разбира, че се намира на изключително свято място. Само така можем да си обясним неописуемото спокойствие и блаженство, за което дори и нехристияни споделят - сякаш ангели и светии слизат и премахват всяка грижа и тегоба, тежаща тонове. Златните кубета отвън обаче рязко контрастират на прекрасните, но окадени стенописи, очевидно нуждаещи се от дарения за реставрация. А що се касае до невероятната атмосфера, то тя вероятно се дължи на вярата или на мощните реликви. А може би и на двете. Вляво от олтара (особено по празници) се вие дълга опашка от желаещи да се докоснат до чудотворната икона „Достойно ест“. „Тя притежава необикновена сила, защото чрез нея се проявява застъпничеството на Божията майка“, кръстят се миряни. Иконата идва от Атон на 27 октомври през 2012 г. Стотици вярващи излизат да я посрещнат. Иконата, макар и копие, има много голяма духовна стойност, защото съвпада напълно със светогорския оригинал. Вярва се, че също като него и софийската Богородица върши чудеса - дарява с челяд, изцелява, помага при всякакви житейски трудности. А името й идва от църковното песнопение „Достойно есть", което е било любимото на Апостола на свободата Васил Левски.
В катедралата „Св. Александър Невски“ се намира и едно от най-впечатляващите копия на прочутата в целия християнски свят икона „Богородица Всецарица“. На изображението Господарката на всичко живо е изобразена седнала на царски трон. Тя е облечена с червена императорска багреница. В скута й е Богомладенецът Христос със свитък в лявата си ръка и благославяща десница. С дясната си ръка Пресвета Богородица показва към своя Царствен Син като към Спасител на света. На заден план са изобразени архангелите Михаил и Гавриил, които с благоговение осеняват с крилата си Пречистата Дева. Поклонението пред тази реликва внася неописуема благодат в живота на човека, споделят поклонници.
Икона, копие на Бачковската чудотворна Богородица, може да се види в храма.
Третата неземна светиня на храма се намира в дясната му част. Там скръбни и нещастни теши и окрилява за нов живот иконата „Св. Богородица Елеуса“ (Умиление). Тя повтаря живописния тип на прочутата Влахернска св. Богородица. Най-прочутата у нас подобна икона се пази в Бачковския манастир, чието копие всъщност е и катедралната икона. Смята се, че реликвата сбъдва желания, помага за оздравяване дори от рак, напътства при учение и намиране на работа, дава забременяване и благополучно раждане при проблемна бременност. И въобще оказва помощ при всяка житейска ситуация, в която човек би търсил подкрепа, напътствие и закрила.
На половин метър пред иконата (вляво) се намира стъкленицата с неземните мощи на един от най-големите християнски светици - св. Серафим Саровски. В целия православен свят се знае, че мощите му се съхраняват в Дивеевския манастир в Русия. Със съдействието на Българския патриарх Неофит през 2016 г. частица от тях бе пренесена в катедралния храм в София. Така вече човек не е необходимо да бие път чак до село Дивеево, а в центъра на София има шанса да се докосне до благодатта на дивния Божий угодник. Приживе св. Серафим (1754-1833) е утешавал всеки в телесна болест и духовна немощ. Съвременниците му отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струели от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: "Радост моя!". Друг път казвал следните слова: „Всички нечисти сили ще се подчиняват вам". Така той сякаш вземал болестта на болните и те оздравявали. Заради праведния му живот Бог дарил светията след неговата кончина да помага по същия начин на всеки, помолил се пред мощите му.
Богородица Всецарица от Атон също е тук.
Гради се с народни дарения
Храмът е изграден с народни дарения в периода 1882-1912 година и през 1955 година е обявен за паметник на културата с национално значение. Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението“ е взето през 1879 г. по време на Учредителното събрание в Търново. Предложението прави Петко Каравелов. Княз Александър се обръща с възвание към българите. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв. По градежа работят най-талантливите архитекти, строители и художници на онова време: българи, руснаци, германци, австрийци, чехи и италианци. Храмът представлява внушителна петкорабна кръстокуполна базилика в неовизантийски стил с множество куполи, полукуполи и малки цилиндрични сводове и ясно изразен централен купол. Стенописите са рисувани под ръководството на проф. Кисельов, който е дирижирал също така и приготвянето на темперните бои. Сред българските художници, участвали в зографисването, са имена като проф. Иван Мърквичка и проф. Антон Митов. Храм-паметникът остава една от най-големите православни църкви на Балканския полуостров, като десетилетия наред е най-голямата църква. Днес по-голям от него е храмът в Белград „Свети Сава“, който обаче е строен почти век. „Св. Александър Невски“ събира стотици православни християни на богослужение, в него се отбелязват тържествено църковни празници, както и бележити годишнини от живота на Българската православна църква.
В катедралата има мощи за поклонение на Св. Серафим Саровски
Храмът носи името на Христов воин
Прелюбопитен факт е, че сред предложенията за името на храма е било това на равноапостолите Св. св. Кирил и Методий. Това се случва реално в хода на Първата световна война, когато като участник в противниковия блок руската флота бомбардира пристанището на Варна. Тогава с решение на Народното събрание от февруари 1916 храмът е преименуван на „Св. св. Кирил и Методий“. Все пак през 1920 г. е решено катедралата да бъде в чест на големия Христов воин княз Александър Невски, като благодарност за ролята на Руската империя за освобождението на България от турско робство и като уважение към император Александър Втори, който приема канонизирания воин светец за свой покровител.
В храма се пази и частица от мощите на Невски (Александър Ярославич). Той е известен с победата си над рицарите от Тевтонския орден, основан през 1190 г. в Палестина и част от кръстоносния поход. През XIII век рицарите тръгват да налагат католическата вяра с огън и меч не само над езичниците, но и над православните народи. На 5 април 1242 двете армии се срещат върху леда в битката на Чудското езеро. Там Александър удържа невиждана победа, която отеква в целия християнски свят. Само две години по-рано той надвива рицарите шведи при река Нева. Младият воин и тогава поел защитата на своя град, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. И бил възнаграден за това. За своя подвиг князът е наречен "Невски" по името на река Нева.
