0

С п. „Чудеса и вяра“ продължава с поредицата си „Съкровищата на Атон“, в която представяме манастирите и реликвите на монашеската република Света гора. Чудотворната икона „Богородица Скоропослушница“ (Всечуваща) дава бърза закрила и застъпничество на човека пред Бога. Счита се, че атонската реликва пази крехкия световен мир с ежечасните молитви на монасите пред нея. Тя помага още за защита на дома и семейството от болести, дава избавление от гибел във войни и плен. Счита се, че оказва помощ именно при екстремни събития, когато човек попада във внезапна беда. Древната икона и нейните копия в целия православен свят помагат за зачеване на рожби и избавяне дори от онкологични заболявания. Миряни споделят, че иконата е помогната на мнозина слепи , като е дарила проглеждане, на хроми - ходене, укрепила е парализирани. Има сведения, че е избавила мнозина от корабокрушение, освободила е пленени и е извършила безброй други чудеса. Сред медицинските сведения за чудо са облекчаване на състояния на епилептично болни, както и при психични проблеми.

Автор: Хаджи Георги Китанов, поклонник на Атон

 Автор: Хаджи Георги Китанов, поклонник на Атон
Личен архив Хаджи Георги Китанов

Тази реликва се намира в атонския манастир „Дохиар“ - десети в йерархията на монашеската република Света гора. Обграден от високи кипариси, той е един от най-красивите там. Статуи на арх. Михаил и арх. Гавриил посрещат поклонниците от два стълба още на пристана. Манастирският комплекс е разположен като на скат, стъпаловидно. Има фасади, напомнящи копривщенските къщи, където могат да отседнат пилигримите от цял свят. Самите монаси са доста гостоприемни. В архондарика поклонниците се посрещат с чашка узо или обикновена ракия.  В храмовете на манастира се съхраняват мощи на 45 светци. Библиотеката на втория етаж в кулата пък пази 65 пергаментови кодекса от XI-XIV век и над 2500 печатни издания. Самата чудотворна икона Скоропослушница не се намира в съборния храм, каквато е традицията. Причината е, че тя е била просто стенопис в един коридор. В един момент обаче именно чрез този образ се е проявила силата на Божията майка. Като разбрали за това, монасите направили вътрешен параклис за иконата. Ако имате късмета при посещението ви да бъде отворен, в него ще зърнете оригинала, богато украсен и с кандила, които никога не се гасят.  Някои казват, че са над 20, но постоянно горящите са 6-8. Всички те са дар от хора, на които чудотворната Богородица е помогнала. Благодарни християни даряват и елея за кандилата. Когато параклисът не е отворен за миряните, те се покланят пред копия на иконата. По някои от тях могат да се видят снимките на малки деца, родили се със застъпничеството на Божията майка.

Манастирът е основан в края на X век. Според едни източници първоначално това е станало близо до пристанището Дафни от Евтимий, възпитаник на Свети Атанасий Атонски. Той е бил домакин (на гръцки език „дохиарис“) на манастира Велика Лавра. Откъдето идва и името на обителта. Историята на манастира разказва, че през 1664 г. Господ прославил Своята Пречиста Майка с чудни събития тук. Под нишата, над която била изписана иконата, често преминавал монахът, отговарящ за трапезарията. Един ден послушникът Нил, преминавайки през нишата, чул думите: „Не преминавай с димящи ястия покрай мен и не опушвай моя образ“. Нил не се вслушал в тези думи и един ден чул следните слова: „Монаше, ти не си достоен за това звание! Дълго ли ще опушваш моя образ?!“. На сутринта братята намерили инока ослепял. Уплашените монаси решили да отправят ежедневно молебен пред този образ на Богородица. Ослепелият монах също не спирал да се разкайва и моли. Един ден Девата му казала следното: „Нил, твоята молитва е чута и ти си простен. Съобщи и на всички братя, че Аз съм покров, промисъл и закрила на техния манастир, посветен на светите Архангели. Нека те и всички православни християни да се обръщат към Мен в нуждите си и няма да оставя никого нечут. Ще бъда Ходатайка на всички, които с благоговение прибягват към Мен и молитвите на всички ще бъдат изпълнявани от Моя Син и Бог заради ходатайството Ми пред Него. Отсега нататък тази Моя икона ще се нарича „Скоропослушница", защото ще проявявам бърза милост към всички, които прибягват към нея, и скоро ще чувам техните просби“. След тези радостотворни думи Нил прогледнал. Слухът за това чудесно събитие бързо се разпространил из цяла Света гора и много монаси, желаейки да станат очевидци на дивното събитие, случило се в техните дни, отвсякъде се стичали в Дохиарския манастир. Тук те благоговейно се покланяли на чудотворния образ на Божията Майка Скоропослушница и с удивление гледали наказания с внезапна слепота и после прогледнал трапезар.

Чудотворната икона Богородица Скоропослушница Снимка

 Чудотворната икона Богородица Скоропослушница Снимка
Личен архив Хаджи Георги Китанов

Молят й се да спре войната в Украйна

През 2021 година за поклонение у нас от Украйна пристигна чудотворно копие на Св. Богородица Скоропослушница. Известна още като Ананиевската чудотворна икона, тя е изписана в манастира „Св. Пантелеймон“ в Света гора през 1893 година. Осветена е в манастира „Дохиар“, а през 1915 г. е дарена на храм „Св. Александър Невски“ намиращ се в град Ананиев, област Одеса, Южна Украйна. Иконата и до ден днешен предпазва и лекува жителите на града от онкологични и други заболявания, помага на бездетни семейства да се сдобият с отроче . А в наши дни жителите й се молят да ги съхрани от гибел и час по-скоро да приключи войната там. Копие на „Скоропослушница" има и в храма „Св. Мартин Изповедник" в Соломбал, район на Архангелск. Иконата там потъмняла с времето. Но в един момент започнала сама да се реставрира. Феноменът се наблюдава от 1997 г. до 2002 г., когато изображенията на Богородица и Богомладенеца станали необичайно ярки. Това съвпаднало с честването на иконата по стар стил (22 ноември).

Статуи на архангелите Михаил и Гавриил посрещат поклонниците на манастирското пристанище.

 Статуи на архангелите Михаил и Гавриил посрещат поклонниците на манастирското пристанище.
Личен архив Хаджи Георги Китанов

Арх. Михаил спасява момче от удавяне

„Дохиар“ се нарича още манастирът на архангелите. Черквата „Св. Архангели“ е с вграден камък, с който било удавено момче, но Божите пратеници го спасили. В миналото монасите свършили парите за строежа на обителта, като не им останали средства за съборния храм. Тогава се помолил на Бог за помощ. По същото време един пастир открил голямо златно съкровище на съседен остров. По божия промисъл той слязъл на сушата точно тук и поискал да дари имането за градежа на манастира. Срещнал се с игумена, който се зарадвал неимоверно. Пратил той пастира обратно с трима монаси, да му помогнат за златото. Дяволът обаче изкушава обикновените миряни, а онези, посветили се изцяло на Бога, като монасите, десетократно повече. Така те решили да затрият момчето, а златото да задигнат за себе си.  На връщане те хванали момчето, вързали го за един голям камък и го хвърлили в дълбините на морето. Внезапно обаче юношата се появил до светия Престол в църквата на Дохиар, а камъкът все още бил привързан на шията му. Когато настанало време да се служи утренята, еклисиархът влязъл в църквата, за да запали свещите и да призове братята на утринно богослужение. Тогава той чул от олтара човешки глас и стенание и веднага повикал игумена. Пред него момчето разказало следното: „На дъното видях двама мъже, които сияеха подобно на слънце, и чух какво си говорят един на друг. Единият каза на другия: “Архангел Михаил! Пренеси този юноша в манастира “Дохиар”!” Щом чух това, изпаднах в несвяст и не зная как съм се озовал тук“. А тримата монаси скоро се върнали в обителта и лукаво обяснили, че момчето ги излъгало, защото нямало никакво злато. Двама от монасите били прокудени, а третият бил оневинен, защото отказал да участва в пъкленото дело. В чест на чудото съборният храм на манастира бил наречен „Свети Архангели“.