В енчалните пръстени, които си разменят пред олтара младоженците, са не само символ на любов и вярност. Те са знак на семейния им статут пред хората и пред Бога. До Втората световна война обаче халките са били носени само от жените. Войната променя това: войниците, намиращи се далеч от дома, са ги слагали като утеха и надежда, че ще се върнат при любимите семейства. Историята на ритуала се губи в най-дълбока древност. В Рим е съществувала легенда, съгласно която в безименния пръст има вена, пряко свързана със сърцето. Римляните са я наричали „вена на любовта“. Ако човек носи халка на безименния пръст, това означава, че сърцето му вече е заето. А още в Древен Египет пръстенът се е поставял на дясната ръка, защото са вярвали, че лявата е нещастна и несигурна – нея може да я насочват демоните.
Днес брачна халка на безименния пръст на дясната ръка, както е в България, слагат още в Норвегия, Дания, Австрия, Полша, Португалия, Испания, Белгия, Грузия, Сърбия, Украйна, Гърция, Латвия, Унгария, Колумбия, Куба, Перу, Венесуела. Халка на лява ръка надяват младоженците от САЩ, Великобритания, Австралия, Канада, Египет, Ирландия, Нова Зеландия, Южна Африка, Франция, Италия, Швеция, Финландия, Чехия, Швейцария, Румъния, Словения, Словакия, Хърватска, а също и в повечето азиатски страни. В първия случай традицията е тръгнала от това, че човек се кръсти с дясната ръка. Във втория - че лявата е по близко до сърцето. Отделно от това разлика има и в самия ритуал. В православната венчавка пръстените се слагат от свещника, а в католическата и протестантската традиция си ги разменят самите младоженци.
В Бразилия пък сгодените носят пръстена си на дясната ръка. И вече след сватбата го прехвърлят на лявата. Такъв е обичаят и в Ливан, Турция и Сирия. В Германия и Нидерландия е обратното – бъдещите двойки носят халките до бракосъчетанието на лявата ръка, а след сватбата ги прехвърлят на дясната. Но и в двата случая това символизира промяната на семейното положение. А навсякъде пръстените разменят ръцете при овдовяване или развод.
В различните страни има най-различи поверия и обичаи, свързани с венчалните пръстени. Например в Индия дълго време, подобно на Древния Египет, било прието да се носи пръстенът само на дясната ръка, защото лявата се смятала за „нечиста“. Днес обаче ги носят и на двете ръце. В Шри Ланка пък женихът пази брачната халка на десницата си, а невестата - на лявата. Най-любопитен е ритуалът при евреите. На сватбата младоженецът отначало надява на невестата пръстен на показалеца на дясната ръка като символ, че тя ще показва пътя на новото семейство. В края на церемонията младоженката го прехвърля на безименния си пръст. В мюсюлманските страни няма традиция да се носят венчални пръстени. Те отсъстват и от религиозния ритуал на бракосъчетанието. Но ако все пак някъде се слага, то това се случва, както другаде по света - на безименния пръст и на лявата (например в Иран) или на дясната ръка (както в Йордания).
Католическите и протестантските младоженци сами си разменят пръстените.
Свалят пръстена заради болежки
Днес никой не следва сляпо традициите. Да носиш и на коя ръка брачната халка е въпрос на удобство и предпочитания. Все повече хора избират да носят пръстена на лявата ръка просто защото работят повече с дясната и не искат сватбеното бижу да се замърси или одраска. Пред левичарите, разбира се, подобна дилема не стои. Овдовелите или разведените скоро свалят пръстена като знак, че са свободни да свият ново семейно гнездо. Хората в напреднала възраст пък въобще не ги носят, най-вече по чисто анатомични причини, каквито са деформираните от напора на времето пръсти и стави.
