Н а днешния ден Църквата отбелязва паметта на един наш светия - Лука Одрински. На 23 март 1802 г. той посреща мъченическа смърт в Цариград заради вярата си. Бил е само на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Подир трите дни турците привързали на шията му голям камък и тялото било хвърлено в морската глъбина, но вместо да потъне, то останало заедно с камъка върху водната повърхност. Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите дрехи на преподобномъченика получили целебна сила. И който болен се докосвал до тях, получавал изцеление.
Св. Лука бил син на благочестивите българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала за чирак на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син.
Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука.
На връщане се спрели в Цариград. Там младежът се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените иноверци го хванали и искали да го убият. Уплашеният Лука завикал: "Пуснете ме! Аз ще се потурча!" Един човек веднага го взел при себе си и го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка и започнал горчиво да се кае. Той съобщил на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но турчинът, вместо да пусне момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука успял да избяга от този дом. Поживял известно време в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние.
След като оздравял, той изпълнил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, където го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството Св. Миропомазание. Оттам преминал в манастира Ставроникита, където приел монашеско подстрижение. Но врагът на човешкото спасение не му давал покой. Гонен от изкушения, той бягал от един манастир в друг: Зографския, Ксиропотам, Котломуш, Предтечанския скит, Григориат, скита Света Ана. Като се замислил защо през всичкото това време няма покой, дошъл до заключението, че това е наказание от Бога за отричането му от християнската вяра. Така той дошъл до мисълта за мъченичество и я споделил с някои духовници. Духовникът Висарион го подстригал във велика схима и заедно с него тръгнал за остров Митилин (по името на главния град на остров Лесбос).
След като се причастил със светите тайни Христови, Св. Лука пред кадията открито се отказал от мохамеданството и изповядал християнската вяра. Били го жестоко и го хвърлили в затвора, като му оковали нозете в клада. В това време по всички църкви се молели за мъченика. Митрополитът на острова и старецът Висарион успели да му изпратят в затвора светите Тайни Христови за последно причастие. Накрай съдията видял непоколебимата твърдост на Лука и го осъдил на смърт чрез обесване.
Св. Георги Софийски Стари изгорен на клада
На 26 март се почита паметта и на друг български светия - Св. Георги Софийски Стари. Той се родил през 1407 година в София. Георги бил с военен чин - в турската или византийската войска, което житието му не уточнява. Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от османлиите град Одрин. Оръжейник, при когото Св. Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската му вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, Св. Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт - първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада.
