С ъбуждането сякаш от смъртта на дърветата край нас показва, че принципът на Възкресението на Иисус Христос важи и за природата. По същия начин, по който Бог връща към живота своя син, така и дървета и въобще всички растения през пролетта сякаш се раззеленяват за нов живот. Сега парковете са пълни и с природозащитници и алтернативни лечители, които прегръщат за здраве стволовете, попивайте от дървесната енергия, свързваща небето и земята. Много хора пък носят под формата на бижута древния символ - Дървото на живота, за здраве, дълголетие и защита. В тази връзка ви предлагаме изследване на Томас Аренцен, византолог от университета в Упсала, Швеция, върху тайнството на дървото в християнството.
Сътворение
Веднага след като е сътворен човекът, Бог поставя това земно същество сред дървета и клони. Дървото на живота е било в центъра на първичната реалност като източник на жизнена сила. От друга страна, след грехопадението се появява Дървото на Кръста, носещо плодовете на Спасението. Връзката им е прекъсната от друго дърво - това на знанието, чийто плод е смъртоносен. Разказът е познат на всеки християнин, но ние сме склонни да забравяме, че християнството по същество е религия на дърветата.
Първите християни
Първите християни са били наясно с този разказ, защото са разглеждали Христос като новия Адам, а Мария - като новата Ева, и същевременно са виждали в Кръста новото Дърво на живота. Самият Господ, когато се скита по черните пътища на земята, в поученията Си използва дърветата като символ: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки!“ (Марк 11:14). Смоковницата Го чула и листата й опадали, както и евангелистът разказва. Ясно е, че Иисус съчувства на растителния свят. Той нарича Себе Си истинската лоза, а пръчките са учениците Му (Иоан 14). Той търси подходящи сравнения от природата, за да опише божествената реалност: „На какво да оприличим Царството Божие или с каква притча да го изобразим?“, поставя риторичния въпрос и дава следния отговор: „То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подслонят птиците небесни“ (Марк 4:31-32; Мат. 13:31-32). Птиците летят свободно над кълновете, които постоянно растат и се препълват със соковете на Църквата.
Аз обаче нямам намерение просто да повтарям разказите от Св. Писание. Освен познатите притчи за дърветата и разказите в свещените текстове православната история е пълна с растителност, която се е вкоренявала в живота на хората и обратно. Както казваше старецът Амфилохий от Патмос: „Бог ни е дал друга заповед, която не е написана в Писанията: „Обичай дърветата! Онзи, който не обича дърветата, … не обича Бога“.
Ново творение с листа
Според ранната поетична традиция, чиито варианти съществуват в сирийски и гръцки песнопения, Адам е живял сред дърветата в Рая. Когато е нарушил Божията воля и е бил изгонен от Рая, дори дърветата са плачели и виели. После той се е завтекъл към смокините, които са се изчервили при вида му и са побързали да го облекат с листата си. Другите дървета обаче са му викали, повтаряйки думите на Бога: „Къде си, Адаме?“. Накичен с листа, самият Адам е приличал на дърво; сякаш това същество е нещо средно между дърво и човек.
Богословът и поет св. Ефрем Сириец се опитва да си представи как различните дървета са си взаимодействали в Едем - дори когато Адам не е бил там... Другите дървета около Дървото на живота изразяват уважението си, като леко накланят клоните си. Царят на дърветата блести, а листата му се полюшват от свежия вятър. Св. Ефрем обръща специално внимание на райските дървета и тяхната връзка с Адам. По същество сирийският светец обръща внимание повече на връзката между Адам и природата, отколкото на връзката между Адам и Ева. Наистина, според гръцките и сирийските поети Адам се е грижел за дърветата и те са се грижели за него.
Прегръщане на дърветата
Някои смятат, че прегръщането на дърветата е измислено от днешните природозащитници. Позволете ми да не се съглася. Спомнете си за дендритите - монаси, които са живеели на дървета. Сведенията за тях са оскъдни и обитателите на дърветата са скрити в гъстата гора на историята. Все пак обаче имаме сведения за това, че поне малък брой отшелници са били привлечени от клоните и стволовете на дърветата. През петнадесетото столетие руският отшелник св. Тихон се заселва в горите на Калуга и в продължение на няколко години живее в един дъб, заобиколен от дървета. Хилядолетие по-рано св. Давид Солунски се изкачва по клоните на бадемово дърво и остава в прегръдката му в продължение на три години. Разбира се, подобен аскетичен начин на живот означава, че последният монах е бил изложен на по-сурови климатични условия, отколкото св. Тихон, но и двамата са били привлечени от прегръдката на дърветата по различен начин. Такъв е бил и друг византиец, „зеленият“ в монашеството, младият св. Лука Стълпник, който всяка вечер се е измъквал незабелязано от манастира, за да прекара нощта в хралупата на кухо дърво. Според св. Евстатий Солунски, епископ от дванадесетото столетие, „… монасите дендрити са клони на Дървото на живота, разцъфнали в добродетели; те са красивите плодове на Духа“. Всъщност те са били светци, върху които са израснали клони.
Дендритите са вълнували въображението на житиеписците, а също така те напомнят на християните от всички епохи, че те трябва да бъдат присадени, …за да станат съучастници на корена (срв. Рим. 11:17), понеже в дърветата има нещо жизненоважно за всички нас... В православието все още има параклиси, разположени в дънери; храмове, обрасли с храсти; икони, заобиколени от дъбове, макар че вече не можем да твърдим, че растителният свят скърби за хората, тъй като малцина от нас се грижат за околната среда.
Екогрях
Това, което Вселенският патриарх Вартоломей нарича екологичен грях, не е просто изоставяне на отпадъци върху земята, а нещо, свързано с начина, по който ние, хората, се възприемаме като по-висши от всички други форми на живот, които обричаме и държим настрана. Някои биха го нарекли напредък. Кому са нужни вече плачещи листа? Има ли значение как общуват растенията? Не е ли идеята за родство между дърветата и хората просто фантастична заблуда от епохата, когато хората са били по-слабо развити? Според мен, не. Трябва да се „върнем при отците“ относно този въпрос, защото те могат да ни научат да живеем с дърветата, да ги обичаме, да виждаме себе си в тях и да откриваме дърветата в себе си, докато се скитаме из гори и градини, изгубени в мислите си; може би без ориентация, но и леко гладни, както винаги… Къде сме? Къде си, Адаме?
Източник: publicorthodoxy.org, публикуваме със съкращения, заглавията са на редакцията.
