С Лазаровден (16 април) и Цветница (наричана още Връбница - 17 април) започва последната седмица от Великия великденски пост. В народния фолклор двата празника (в съботата и в неделята) преди Възкресението са неразривно свързани като обредност и поверия.
Задушница
На Лазаровден се откъсват върбовите клонки, които ще бъдат осветени на следващия ден. Според вярванията в Североизточна България на Връбница "Господ разпуска, пуща душите на умрелите". За да засвидетелстват почитта си към тях хората на много места в България устройват т. нар. Лазарска задушница. Тя се прави в навечерието на Лазаровден (а на някои места и на следващия ден), когато жените ходят на гробищата, прекадяват и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им „Рангелов кравай“ и варено жито. Наред с това се пали огън върху гробовете. Уникалният в световен план обичай се нарича “греене на покойниците”.
В петъчната вечер (или на Лазаровден) всяка стопанка раздава в селото малки просфорки, съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число.
Мас и пари
В миналото лазарското празнуване пък започвало още рано сутринта на съботата. Навсякъде, където пеели и играели лазарките, стопанките ги дарявали с яйца, брашно, мас и пари. Още докато лазарките играели, стопанката ги поръсвала с жито, а те се завъртали и пеели: „Завърти се, Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца“.
Стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието.
Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето. Смята се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена. Ето защо на много места в България този обичай се спазва и днес.
Благословии
В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. Възрастна жена им помага да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. Обредът започва по изгрев слънце. Девойките се разделят на групи от по 5-6 и започват да обикалят пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия например лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир". В Кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата - така наречената кланячка, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Лазаруването е и знак, че момичето вече е пораснало и може да бъде ухажвано от ергените.
Връбница
На другия ден е Връбница (17 април). Тя се пада винаги в неделята, една седмица преди Великден и е свързана с тържественото посрещане на Иисус Христос от жителите на град Йерусалим. Когато Спасителят влизал в града, хората постилали дрехите си и цветя по пътя му, размахвали палмови клонки в ръце и викали „Осанна”. В България не растат палми, та затова хората носят в черквата за освещаване върбови клонки. Там те се освещават и се раздават обратно на богомолците, които ги носят вкъщи и ги поставят пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от болести и уроки чак до разпукването на следващата пролет. Имало е и обичай хората да си опасват кръста с върбовите клонки от Цветница срещу дископатия и като профилактика на кости и стави. Това се е спазвало особено по време на тежката лятна полска работа.
Трапеза
Въпреки че са великденски пости на Цветница се разрешава да се яде риба и да се пие червено вино. На този ден празнуват всички хора, които носят имена на цветя, растения, храсти и дървета, като: Цветелин/а, Цветан/ка, Здравка, Лили, Маргарита, Калин/ка, Явор, Роза и др. На предходния Лазаровден пък повод да почерпят имат: Лазар/ка, Лазарин/а, Лазо, Ласка, Елизар.
Змейове дебнат момите
Празниците през идния уикенд са свързани с митологичния образ на Змея - същество, което, също като библейския герой Лазар, е на границата между нашия и отвъдния свят. Представата за него се свързва главно с различни атмосферни явления – гръмотевици, дъжд, градушка. Затова пролетта и празникът са добър повод Змеят и разрушителната сила на времето да бъдат омилостивени, чрез различни магически ритуали, и обредни песни. На Цветница момите трябва задължително да се предпазят от Змея – счита се, че само мома, която е участвала в ритуала „кумичене“, е предпазена от разрушителната и гибелна змейова любов.
Гадаят за брак по хвърлени в реката китки
На Цветница се изпълнява последният лазарски обичай - „Кумичене“. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и малки хлебчета, наричани „кукли“. Момите се нареждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете или венец и парче от "куклата". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки. Ако китката или "куклата" останат на място, скоро сватба не се предвижда, но тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято "кукла" или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се провъзгласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В определени райони на страната се правят и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Празникът завършва в дома на кумицата, след което на момите се забранява да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те отново й отиват на гости, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.
