Е дин човек с лоши навици извършил много злодеяния. Греховете натежали в душата му и той се почувствал много нещастен. Капчица радост не затопляла сърцето му. Помислил, че е тежко болен. Поседнал на една скамейка в парка да събере сили. Наоколо играели деца. Едно малко момченце се приближило до него. То се усмихнало мило и разперило ръчички. Неволно той го прегърнал и го помилвал. То се радвало и му говорело на свой език. Някаква топлина съгряла леденото сърце на престъпника. Спомнил детството си. Променил се. Започнал да изоставя един по един греховете. Всеки обича да погали малко дете, защото то е с чиста душа. Това привлича и радва. А какво ли въздействие имало Детето Иисус, което било самият Бог, приел човешка плът! Това не може да се изрази с думи. Усещали го тези, които били около Него. То било като някакъв топъл полъх, като нежно ухание, които дотогава светът не бил срещал.
Думата “тайнствено” е малко позната. Тя означава нещо, което се извършва по невидим начин за очите и има връзка с Бога. Например молитвата. Молещият се призовава Бога. Той не Го вижда, но е уверен, че Бог приема молитвата му. Как става това, не може да се обясни. Тайнствената връзка с Бога чрез молитвата е чудна! А Малкият Иисус бил самият въплътен Бог. Общението с Него въздействало много силно на душата. То радвало по един неизказан начин. Това знаели най-добре Неговата Майка и праведният Иосиф. Човек търси тихо кътче в дома си или влиза в светия храм, за да се помоли. Необходима е тишина и усамотение. Така и в бедния дом в Назарет, където растял Иисус, винаги било тихо. Никой не говорел високо. Света Богородица поддържала дома, изработвала дрехи, а Иосиф работел в дърводелската работилница.
Малкият Иисус помагал на Майка Си с кротост и усърдие. Помагал и на стареца Иосиф в дърводелството. Целият дом бил осветен от присъствието Му. Чудодейни били постъпките и думите Му. Това ги удивлявало, но те не го разказвали на никого. Така е, когато човек се радва дълбоко. Никой не отива на площада и във висока реч не разказва за някоя топла и сладка радост, която се таи в сърцето му. Той благодари на Бога в молитва и я споделя само със свой близък човек, който го разбира. Затова Малкият Иисус растял тихо и незабележимо за жителите на Назарет. Неговата божествена природа се проявила едва когато станал на 12 години. Ето как станало това:
Евреите всяка година се стичали от цяла Иудея в Иерусалим на празника Пасха, който бил установен по случай освобождението им от египетско робство. Пътят от Назарет до Иерусалим е 140 км. Той бил труден за малки деца, защото пътуването ставало пеш. За първи път, когато Иосиф и Пресветата Дева тръгнали за Иерусалим, взели Иисус вече дванадесетгодишен. След като празникът свършил, те побързали да се приберат в дома си. Иисус не бил при тях, като тръгнали. Мислели, че Той върви с техни роднини. Оказало се обаче, че Той не е и при тях. Веднага се върнали и Го търсили в града цели три дни. Най-после решили да влязат в храма и да се помолят. Там пред погледа им се разкрила чудна гледка. Иисус седял сред много учители, повечето от които били възрастни и се смятали за мъдри. Той разговарял с тях, а те оставали удивени от Неговия разум, който надвишавал и най-високата им мъдрост. На въпроса на разтревожената Майка Иисус отговорил кротко, че Той се намира в Своя дом. С това искал да каже, че е Син Божи, което значи, че Бог е Неговият истински Баща. Разказ из Православно Вероучение за деца
