Е дното от двете най-важните събития за християните е станало във Витлеем, където Господ Иисус Христос се е явил в плът, за да изпълни своята мисия за спасение на човечеството от греховете му. Затова всяка година в края на декември и началото на януари Беит Лахм, както на иврит се нарича Витлеем, почти не се отличава от който и да европейски такъв със своите коледни украси, а на главния площад се издига огромна елха. Поставят я срещу базиликата „Рождество Христово“, в който от векове се провежда празничното богослужение. Храмът е издигнат в началото на IV век. И оттогава практически не е преустройван или реставриран - просто е нямало нужда от това. Нито арабите, нито персите, нито монголите, нито османските турци не са посмели да докоснат една от най-великите светини на християнството. Базиликата е издигната по разпореждане на царица Елена, майката на римския император Константин Велики. Но си остава загадка защо именно на това място. В свещените предания не се казва нищо по въпроса къде точно се е намирала легендарната пещера, където се е родил Иисус. За разлика от мястото на разпятието и на гроба на Христос, които не подлежат на съмнения.
Базиликата Рождество Христово
Всичко това е породило основателни съмнения сред учените библеисти. Някои от тях още през XIX век са започнали да сочат друго възможно място. И колкото и странно да звучи, тяхната теория косвено се потвърждава от самата Библия. От четирите евангелия само едно подробно описва раждането на Спасителя. За пещерата, пастирите, явилата се като знамение опашата звезда (най-вероятно Халеевата комета) и тримата източни царе ни е известно от Евангелието на Лука. В него точно е указано мястото и времето на Рождеството: „През ония дни излезе от кесаря Август заповед - да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов“ (Лука, 2:1-4).
Римските „анкетьори“, ако трябва да употребим съвременния термин, описвали къщите и техните жители - стандартна практика, достигнала до наши дни, както всички се убедихме миналата година. Само че според евангелист Лука тогава е имало и един друг момент - всеки трябвало да бъде преброен в родния му град. Заради което Дева Мария и Йосиф би следвало да напуснат Назарет и извършат огромното за онези епоха пътуване от 175 километра. И, разбира се, не само те. Затова много историци са резервирани относно съществуването на подобно изискване. То би предизвикало истински хаос по пътищата, какъвто римляните не биха искали да допуснат. Това също поражда сериозни съмнения относно истинското рождено място Христос. Освен това за Витлеем няма нито дума в Евангелието от Марко, което е най-старото - написано е през 50-70 годни на I век и е няколко десетилетия по-старо от това на Лука. В него обаче има намек, че Иисус е родом от Назарет. В посланията на апостол Павел, писани още преди евангелските текстове, също няма и дума относно месторождението на Христос. Витлеем мимоходом се споменава от Матей, чието Евангелие е датирано между тези на Марко и Лука. За града в контекста на Рождество се споменава и в апокрифните ранни християнски текстове, които Църквата обаче не признава за канонични.
Православният храм Благовещение в Назарет
Израелският археолог Авирам Ошри сензационно сложи край на съмненията. Да, Христос е роден във Витлеем. Само че не в „този, за който сме свикнали да мислим. Оказва се, че са съществували два града с това име. Единият в Юдея - където е прието да се смята, че се родил Христос. А другият - в Галилея. "Витлеем Галилейски е бил много известен в I век. Той бил съвсем близо до Назарет", обяснява ученият. Там той е разкопал основите на византийска църква. Нейният под е бил украсен със сложна мозаечна композиция, което свидетелства за нейната значимост. Както знаем от преданието, бременната Мария се отправила с Йосиф на магаре“, привежда аргументите си професор Ошри. Пътят от Назарет до Витлеем Галилейски е само няколко часа, а до Юдейския - минимум три денонощия. Освен това е бил опасен.
Научното общество се отнася скептично към теорията на Ошри. Той пък на свой ред обвинява колегите си, че просто не искат да разрушат хилядолетната традиция за поклонничество във Витлеем Юдейски. Но всъщност доводите на критиците му са чисто научни. Преди всичко открита от археолога в Галилея църква е построена не по-рано от средата на V век. А това е доста късно, ако наистина става въпрос за селище, претендиращо за особен статут в християнския свят. Второ, изследователите предполагат, че царица Елена въобще не е избрала случайно мястото на базиликата „Рождество Христово“. То й е било посочено от местните християни. Които от поколение на поколение са предавали сведения за най-важните географски точки, свързани със земния живот на Христос. "Разбира се, не сме открили табела с надпис „тук се роди Христос". Но има предание, което е достигнало до времето на император Константин и майка му Елена. И то говори в полза на Витлеем Юдейского", отбелязва немският археолог Луиза Голдаммер.
Надпис, изсечен преди около 1600 г., е открит в при разкопките в Цур Натан.
Богословите не искат дискусия
Засега археолозите не са категорични в кой Витлеем се е родил Христос. Богословите обаче твърдо държат на този в Юдея. „Съгласно християнското вероучение пришествието на Спасителя е предсказано от древните пророци. В Стария завет достатъчно подробно е описан очакваният Месия - той ще бъде потомък на цар Давид и ще се роди в неговия град - Витлеем Юдейски. "Така Мария се е отправила в него, за да се изпълни предначертаното, че очакванията на хората за новия Месия са се сбъднали, категоричен е руският доцент по библеистика протойерей Константин Полсков. Поколения християни грижливо са пазели подробностите от това велико събитие, дошли от първите последователи на Спасителя. И царица Елена е могла да установи точното място на раждането на Спасителя.
Всички християни днес свързват раждането на Христос с Витлеемската пещера в Юдея.
Римската империя имала 45 милиона жители
В Евангелието става дума за Публий Квириний, който бил първият прокуратор (управител) на Палестина, току-що подчинена на Рим. А първата работа на римските власти при завладяването на някоя страна е било да се извърши преброяване на населението, за да се определят съответните данъци и други задължения към властта. Това съвпаднало и с общото преброяване по това време. "Император Август поискал да научи какъв е броят на неговите поданици и заповядал да се извърши преброяване. И се оказало, че числото на всички негови подчинени било 45 101 017“, свидетелстват античните хроники.
